Re: малко бисери / dir.bg / Топ постингите

... от нашата топ журналистка Елена Йончева

Елена, как се чувстваш?

Малко ми е разбит носът и главата ме боли, защото ме биха по главата. Иначе бях с бронирана жилетка и по тялото ми няма нищо.

Как се случи всичко това?

Тъй като през нощта беше сравнително спокойно и към 11 ч имаше журналисти, които излязоха в града, за да видят какво е положението има ли арабски сили, къде са те, къде са американците, да получим някаква информация за това. И аз се качих заедно с моите колеги от португалската телевизия и тръгнахме с две коли, за да е по-безопасно, както в първата кола беше екип на португалската телевизия, а във втората кола беше екип на друга телевизия и аз бях с тях. Слава Богу, че бях си сложила бронираната жилетка, която всъщност слагам за първи път. Някъде на около 10 км от хотела от същата страна на реката, без да минаваме от другата страна попаднахме на уличен бой, от автоматично оръжие и от картечница се стреляше пред нас.

Кои се биеха?

Биеха се иракчани с иракчани, те нямаха военни униформи, но имаха калашници в ръце, а аз всичко това през цялото време снимах с камерата. Имахме видимост към мястото, където се стреляше и видях, че има на земята една голяма картечница и хора с автомати, които стреляха в някакви посоки, но не видях американци там. Първата кола, която беше преди нас, ние бяхме втората кола, успя да обърне бързо и да избяга. Аз и колегата ми португалеца казахме на шофьора "Обръщай, обръщай", той обаче изпадна в паника и не помръдна колата. В този момент към нас се приближаваха хора, които стреляха към нас с тези автомати, стреляха в наша посока.

Колата беше ли поразена от куршуми?

Не, но стреляха в наша посока. Тогава от моята страна се отвори вратата и един човек с автомат ми грабна камерата, с която снимах, след това от другата страна, отдясно, където седеше португалския ми колега Карлуш Фино го измъкнаха. Влязоха вътре, измъкнаха го със сила и започнаха да го ритат. Пристигна тълпа от хора, които започнаха да го ритат с крака, да го налагат с калашници, влачиха го по земята към площада. Същото се случи и с оператора, който седеше на първата седалка, измъкнаха го и започнаха да го влачат по земята. В този момент аз се оказах сама в колата.

Какво беше отношението към теб?

В този момент аз не знаех те дали са ме забравили или не. Но буквално след по-малко от минута се появиха няколко души с автомати, хванаха ме за косата измъкнаха ме от колата и ме влачиха за косата пак до този площад. И там някакви мъже се събраха, които започнаха да ме бият по главата и по лицето. Когато ме дърпаха за косата и ме влачиха за косата към площада, аз крещях на френски и на руски. Като се надявах някой да разбира някакъв език.

Как изглеждаха тези, които ви нападнаха и дърпаха?

Те не бяха с военни дрехи. Човекът, който ми взе камерата, той на практика е снимал през цялото време, беше там. На записа се виждат хора с картечници, аз изгледах касетата, и които стрелят в различни посоки, ето това се вижда. Мисля, че нас ни няма в кадър, но се вижда един човек, как е грабнал моята раница и бяга. Тук всички журналисти си носят най-ценните неща със себе си, защото стаите могат да бъдат ограбени, бомбардирани, всичко се случва, и смятаме, че ако ние останем живи, ще остане и това, което е с нас. Както на колегата, така и на мен в раниците ни бяха паспортите, самолетните билети, парите, абсолютно всичко, което може да си помислиш и аз за съжаление част от касетите ми бяха там. Всичко изчезна. Замъкнаха ни на този площад, започнаха да ни ритат. Мен не си спомням да са ме ритали, удряха ме най-вече по главата, сега виждам, че челото ми е цялото надраскано. И в този момент си спомням, че се появиха няколко души, които крещяха "Буш, Буш, Буш", гледайки към нас, крещяха на тълпата и се оказва, че са искали да ни разстрелят. Аз наистина смятах, че ще ни разстрелят. Но най-странното, за това говорих и с колегата журналист, в такъв момент имаш чувството, че наблюдаваш себе си отстрани. Нямаше го чувството на паника и на страх. Просто сякаш всичко е решено и е ясно е, че ще те разстрелят и най-ясната картина, която си спомням е какво се случи с тях. Защото мен ме налагаха по главата, но имах някаква видимост какво става с тях. А и те са много повече пострадали от мен. Операторът една част от лицето му е синьо и подуто. Мен повече ме дърпаха за косата и ме удряха по главата, но не са ме удряли с калашник. Удряха ме с ръце. Докато тях ги удряха с калашници.

Само ти ли беше жена сред журналистите?

Да, само аз бях жена. И в този момент, когато се появиха хората, които искаха да ни разстрелят и крещяха, че сме "Буш". В този момент, явно някой нещо е взел от чантите ни документи и са разбрали, че сме португалци и българка. И тогава те всички полудяха съвсем. Тогава се появиха още няколко души, които крещяха на арабски, аз не ги разбирах, но те искаха да ни разстрелят. В този момент от някаква сграда, която всъщност се оказа местния полицейски участък излязоха няколко души. Аз след това разбрах, че са няколко, защото в този момент не осъзнавах и започнаха да крещят на тези, които искаха да ни разстрелят и да ни дърпат към този полицейски участък. Вкараха ни в една стая, казаха ни да не мърдаме оттам. Ние седяхме буквално в ъгъла, за да сме по-далеч от вратата и в продължение на един час точно пред тази сграда имаше изстрели, водеха се боеве между иракчани и иракчани. Тук цари едно безвластие, тук всеки има Калашник, те са искали да ни ограбят, но от друга страна ние за тях представляваме лицето на врага и те искаха да ни убият. На португалците също им взеха камерата, с която снимат, докато на мен ми взеха тази, която беше в чантата. Всъщност всичко изчезна чанти, всичко, което носехме, изчезна. Единственото нещо, което не изчезна, което се появи беше тази камера, която ми взеха от колата, появи се в този участък. И операторът португалец запази през цялото време самообладание и дори тайно успя да вземе касетата и да я скрие. Защото след това издирваха касетата. Някъде около час се водеха боеве навън и понеже много малко хора имаше в този полицейски участък, аз смятах, че онези ще превземат сградата и ще ни разстрелят.

Разбра ли кои ви спасиха?

Спаси ни един човек, аз след това разбрах, че всъщност бяха няколко души, но единият от тях, който след това ни извеждаше, защото проблемът беше не само да ни вкарат в този полицейски участък, който ни спаси, а да можем и да излезем от него. Спомням си, че в участъка се появи един човек, според мен той беше част от тази тълпа с автомати, който продължаваше да обяснява и крещеше, че ние сме португалци и българка и че сме с Буш и крещеше на другите, които ни бяха спасили. И това продължаваше около един час, през който аз смятах, че едва ли има някаква надежда. И тогава се появи един човек, който като чу български се обърна към мен и ме заговори на български език. Името му е Халем Мохамед. Оказа се, че той преди 20 години е завършил икономика в България. Брат му беше в този полицейски участък който се казва Лалет Мохамед. Той беше облечен с една риза, която този, който е завършил в България, му я купил от ЦУМ. И тези двама души след три часа ни взеха за ръцете и казаха "Докато сте с нас, никой няма да ви пипне". Хванаха ме за ръка, след мен вървяха португалците, отидохме до колата, намерихме я, тя беше наблизо и се върнахме в хотела след три часа. Това е. Невероятна история. Ако трябва да се измисля филмов сценарий, бих казала, че е прекалено.

Разбра ли нещо повече за двамата, които успяха да те спасят?

Да, единият е завършил икономика преди 20 години и работи в университета в Багдад, преподава икономика. А брат му каза, че е инженер. Брат му е на около тридесет години. Той не говори български, разбира се. А Халем говореше лош български, но всичко му се разбираше. Донесе ми вода, измих се, защото бях в кръв. Погрижиха се за нас и което беше най-важното появиха се изведнъж хора, които ни взеха за ръце и ни изведоха извън обсега.

Кой те придружи до хотела?

Ние с колата се върнахме.