|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Драсни-пални клечица
|
|
| Автор |
Vitalite (флуидна) |
| Публикувано | 25.04.17 11:27 |
|
|
Гневите ли се?
Аз - да. Като ме обземе гняв - ми се иска да чупя, да изпадна в неконтролируема ярост, и разбира се - да им дам да се разберат на ония копелета.
Това, казват, е неприлично, лошо и бла, бла, бла... - и аз го потушавах, задушавах, само не се и опитвах да се вслушам в него.
Обаче - вече почнах да го разбирам. Още не мога съвсем на макс да се възползвам, но като гориво го ползвам.
| |
|
|
|
прав или изправян
| |
|
|
|
Гневя си се, макар и не е така опустошително, като теб
С времето отработих стремежа и желанието си за разбиране на дълбините и погледа ми все по-рядко се спира на повърхността и така някак естествено гнева се укроти
Та така с моят гняв на този етап :)
____________________
Кураж, скъпо сърце!Редактирано от jumbles на 28.04.17 08:04.
| |
|
|
|
Още не мога съвсем на макс да се възползвам, но като гориво го ползвам. По предназначение го ползваш значи.... и аз така ама чуждия.
| |
|
|
|
Съвсем точно.
| |
|
|
|
О, не. Тая грешка да укротявам гнева си вече не мисля да я правя. Оказа се, че лично моят си гняв ми задава една доста правилна посока за действие. Ще си го слушам :)
А пък нечии стремления да ми се представят едни гладки ненабраздени повърхности като космични дълбини за чието изучаване е нужен звездолет с оборудване и екипаж от клас Ентърпрайз, отдавна не ме разгневяват, а само забавляват. :)
| |
|
|
|
Ами пожелавам ти повече хора способни да се гневят пълноценно. Че често фрустрацията се бърка с гняв.
| |
|
|
|
мдааа, добра нагледна демонстрация за ограничаването на погледа до ненабраздените повърхности
така реши ... ок, твоя воля:)
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
добре - поучителко любима - ти бъди отгоре - аз ще изучавам дълбините - имам доста добра преценка крие ли се нещо или не под равната повърхност - разреши ми моля да се доверя на себе си - може ли? може ли? :))))
| |
|
|
|
Рядко и за кратко се гневя, даже напоследък не си спомням да съм го правила. По-скоро търся повече вината в себе си - къде аз съм сгрешила за нещо, опитвам се да не прехвърлям вина само на другите.
| |
|
|
|
Евичка, не си ме разбрала правилно. Съвсем не става въпрос за търсене на нечия вина. Темата е за това, че гневът е полезен. Той говори, той подтиква към действие - само е нужно внимание към него.
| |
|
|
|
Не съм на мнението, че е полезен, но не ми се спори. Аз го избягвам всячески, така се чувствам умиротворена.
| |
|
|
|
абе, не ми е ясно шо ми приказваш тези шуротии, като само споделих моята опитност с гнева, баси приказката дето съчини, но като ще съм поучтителка ... като е гарга да е рошава, така де:)))
глей кво ще поуча сега: храни демоните си, дете, шото може да се окажат гладни ангели - и ей сега му е времето да се довериш на себе си:)))
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
Ако реагираш първично може да бъде и разрушителен - зависи. Но ако преодолееш нивото на емоцията и успееш да го чуеш и разбереш на какво всъщност се дължи - е чиста енергия. Мисълта винаги е след емоцията. За анализ е нужна енергия. Да бъдат държани хората на ниво емоция е най-лесният начин за контрол и манипулация.
Аз съм миротворец по природа. И като всеки такъв - съм готова и да воювам.
| |
|
|
|
Ами то и аз ти казах, че имам опитност с гнева си и вече го познавам - ама ти тръгна да ме поучаваш. Чудна демонстрация на демона ти, който не ти дава да проглеждаш отвъд личния си хоризонт :)))
| |
|
|
|
ще съм ти благодарна за цитат на думите с които те поучавам:)
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
Прочети се по нагоре и вникни в писанията си.
И не забравяй - ОБИЧАМ ТЕ :)
| |
|
|
|
аз съм се прочела и знам какво съм казала, но ми е интригуващо твоето възприятие
защо ми отказваш?
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
Защото съм възмутена, Джъмби - от хороското безочие и наглост. Дори не съм разгневена. Не че лично мен ме касае чуждия проблем - всеки сам кове съдбата си или не? Не знам.
И ми е тегаво в момента да се занимавам с подобни форумни задявки - кой по-право, кой по-криво разбрал писанията на другия.
| |
|
|
|
Причината на гнева ни, е винаги в нас самите. Ако нямаме желания към другите, към света около нас, към обстоятелствата и т.н. неща от живота, няма да има причина за гняв. Т.е. колкото повече искаш да контролираш, толкова по-гневен си. Майсторлъка на спокойствието, не е в потушаването/задушаването на гнева, а в боравенето с наличното и търпението, хората, мястото и времето за нещото, да се съберат на едно място. ... И най-важното, да искаш реалистични неща, а не фантасмагории, които се случвали на "избраните" ... тогава гнева ти е гарантиран во веки веков.
От много години се вслушвам в гнева си, защото там има много скъпоценни камъни. Избистриш ли водата, те се разкриват пред теб.
Лично аз, му се отдавам, когато имам желание да си размътя водата, ей така за разкош.
| |
|
|
|
Бих искала да поясня моята гледна точка. Може и да не е най-правилната погледната от друга наблюдателница, но пък подрежда моят свят.
Опасни са апатията и отчаянието - те са отказ от живота. За гневът е нужна сила, той е сигналът, който показва, че там, където съм не ми харесва и е време да сменя посоката. Компас се явява един вид.
| |
|
|
|
Не виждам друга гледна точка, виждам само розови балончета.
Не смятам, че е нужна сила, за да осъзнаеш нещо простичко: Гневът показва, че там, където се намираш, не можеш да получиш това което искаш/поради което не ти харесва/, въпреки опитите ти. Гневът показва безсилие, което е породено от невъзможност, нещата да станат така както ги искаш. Няма друга камбанария.
Всеки човек действа под въздействието на мотивация, която пък е породена от цели. Всеки друг човек, ситуация, време, пространство и т.н., се квалифицират като добри, или лоши/ харесват ни, или не ни харесват/, в зависимост от това, дали помагат, или пречат на постигането на целите ни. Съответно, добрите пораждат в нас добри емоции, а лошите какви?
Иска се сила, само ако си от хората, които си мислят че могат да контролират всичко и всеки. Когато не им се получава, е много трудно за самите тях, да приемат "поражението". Реално всичко е много простичко. :)
| |
|
|
|
Има безброй камбанарии.
Гневът показва, че там, където се намираш, не можеш да получиш това което искаш/поради което не ти харесва/, въпреки опитите ти.
Описваш най-обикновено разочарование. Но може би така се проявява твоят гняв.
Гневът показва, че там, където си, не се случва това, което искаш просто защото не гледаш достатъчно сериозно на идеите си. Някой беше казал, че идеите нямат премиери. Което означава - погледни нещата от различен ъгъл и материализирай. - моят гняв.
Съответно, добрите пораждат в нас добри емоции, а лошите какви?
Прекаленото опростяване също не е добро.
Отпусни се. Контролът не е за всеки, но пък късметът спохожда подготвения ум.
Good luck!
| |
|
|
|
Днес се разбра и защо не продължих напред към интервю номер 2 за Лафката към военните.Моята от бюрото по труда е разпитала тая интервюиращата,и и е казала че норвежкия ми не бил такъв..с който да пасвам на дългогодишните колеги там.
Тогава защо се скъса на интервюто да ме хвали колко добре съм говорил.
Адски ДВУЛИЧНИ същества са тези норвежци.
Познавам на десетки и стотици места хора с много по-лош норвежки от мен,които си работят без проблем,обслужват и клиенти дори?
Да не би макаците по такситата или автобусите да им е по-добър норвежкият?
Поне да си пишат в обявите че искат норвежци,роден тук и тяхни си.
Няма смисъл да следват някакви проценти да имало чужденци.
Искам в България да срещна норвежци,и да им заговоря на български..и само на български да им говоря,и накрая на норвежки да им кажа,на чист диалект даже..че като са дошли в бг,искам да знаят български.
Няма английски или товс онова..на български да ми говорят.
Не стига че им научих на основно ниво норвежкият още от България,не стига че дойдох тук с норвежки,и почти английски не съм ползвал..ами лош ми бил езика.
Ще стана таксиметров шофьор и само на английски ще говоря.Да ме разбират както си искат.
Не искам да им говоря скапаният език повече.
И без това явно няма значение колко много си се старал.Всичко е до връзки!
Как ти се струва,днес гневен ли съм?
Няма смисъл да се гневя.Ще говоря на норвежки само с котката си вече.
Днес научих истинската причина,или просто което са и казали като истина на моята от бюрото по труда за отказа ми от слдващо интервю.
От 20 човека които сме зачислени към нея,12 сме чужденци.
И аз съм с най-добрият норвежки.
Ще си отворя нещо за мен си,и тогава ще видим колко ми е зле езика.
Нека бъде вашата воля!
| |
|
|
|
Сорка, ама не те виждам като разгневен човек. Виждам те като едно сърдито мрънкало без път и посока. Сигурно си имаш своите основания, де. Не те съдя.
Що не пробваш рецептата на един виртуоз: ?
| |
|
|
|
Разочарование???
Желанието ти да обезсилваш реалността, като я наричаш с други имена, няма да я промени. Само показва желанието ти да контролираш и да си "правата".
От лекото и невинно разочарование, не малко пъти, следват убийства, войни и какви ли не други страхотии, ама щом ти казваш, че това не е гняв, а просто някакво си малко разочарованиице, така да бъде ... Все пак, според теб реалността се променя, само защото някой я е погледнал от висотата на столче, стълба, или цяла камбанария.
В следващите редове е още по-интересно. Не знам защо си мислиш, че можеш да си препишеш смисъла на дадено изказване, само защото си го казала с други думи. Да разбирам, че ти си от хората които не могат да си признаят загубата, което само доказва теорията ми за гнева /ти.
Опростяването е съществено при търсене на реалността. Да си чувала за Бръсначът на Окам? Да усложняваш, не е рационално, не е практично, още по-малко научно, или иначе казано, смислено.
Последното ... тези номера не минават при мен. Следващия път няма и да ги коментирам.
С вменяванки и прочие, няма нито да станеш по-права, нито ще ме ядосаш. Отдавна приключих с детската градина. Но за това пък, много ми говори за твоето емоционално състояние, цели и т.н. .... мога да предвидя, че от тук на сетне ще следва заяждана, което означава, край на смисленият разговор.
Научи се да губиш, така ще спечелиш много повече отколкото си очаквала. ...
Редактирано от Dingodi на 07.05.17 20:34.
| |
|
|
|
надявах се да ми помогнеш, но нека правата си ти
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
Мила, реалността е каквато си я направиш. А моята следва желанията ми. Грешката ми беше, че ги ограничих - желанията си. Уплаших се от това колко лесно ми се получава. Но това е минало.
Ще ти споделя нещо - баща ми, който имаше много бурен живот - наситен и богат, а сега е един щастлив и доволен от живота си човек на 67години, ме е учил на следното: не е страшно да се спускаш в дълбокото, дори е препоръчително, дъще, спокойно - опасно е само ако не можеш да изплуваш. Та, всичко е въпрос на мяра.
Слушам те? Явно си претърпяла разочарование от загуба, трудно ти е да я преглътнеш? Разкажи - не се притеснявай. Аз имам способността да лекувам разтревожени сърца, души... :)
А сега, мила, ще ти поговоря за танци.
И така - с мъжете танцувам , , - в зависимост от темперамента и уменията, може и това -
В женска компания - дали на близки приятелки или не толкова - "танцуваме" белиденс() - грациозно, елегантно, спазвайки дистанция. Разбираш? Ако някоя дама започне да посритва останалите в кокалчетата или ги посръгва в корема, взема допълнителни уроци - до следващия път. Ако не успее - явно така е решила - и не танцуваме заедно. Capisci?
| |
|
|
|
Какво да ти кажа - отдавна не ми е приоритет да съм права.
Но последните десетина дни чух толкова истории - истории на жени, които познавам от тригодишна и такива, които съм срещнала съвсем скоро, които ме накараха да осъзная, че съм една късметлийка.
Установих, че незнайно по какви причини, някак съм притегателен център за жени, които имат нужда от възстановяване на женската си енергия и сила. Как да ти кажа - живват покрай мен. Не знам дали им помагам - но добре им се отразявам.
| |
|
|
|
Мина ми вече.Целта винаги е била непонятна за мен.Може би понеже се прехласвам по прекалено много неща едновременно и накрая едно нищо се получава.
Нека бъде вашата воля!
| |
|
|
|
виж, на мнение съм, че чувствителните хора не е лошо да разчитат на гнева си, ако го изпитват
гнева може да каже кога границите са им нарушени и душата се опитва да каже за това чрез тази емоция, често това е единственият й инструмент за целта
не ми допада факта, че даже не се опита да узнаеш мнението ми, преди да се опиташ ме захапеш
егоцентризма не е добър съветник
така не се общува, приятелко
хубав ден!:)
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
Да, понякога общуването е трудно. Особено, когато събеседникът ти проектира върху теб собственият си егоцентризъм. Права си - така не се получава. :)
| |
|
|
|
Може би понеже се прехласвам по прекалено много неща едновременно
Ооо... не знаеш ли?! Вече има дума за хора като нас. Наричат ни мултипотенциални и тайничко ни завиждат
Редактирано от Vitalite на 12.05.17 08:57.
| |
|
|
|
номера не е да четеш\слушаш за да отговориш ... простотиите, които изписваш в такива случаи всеки ги знае, определено вече е досадно
по силите ли ще ти е да четеш\слушаш за да разбереш ... ще опиташ ли ... изненадай ме :)
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
|
|
Имам предложение
Да забравим този диалог. Ти да прочетеш отново заглавният ми пост и ако все още те вълнува темата за гнева - да ми отговориш отново - на просветлена глава. Съгласна? Ако ли не - твоя воля. Ще приема решението ти каквото и да е то.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
[