|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
всеизвестно е, че ....
|
|
Автор |
jumbles () |
Публикувано | 12.03.17 09:22 |
|
според законите на аеродинамиката земната пчела не може да лети
тялото й е прекалено тежко, а крилете - прекалено слаби
но земната пчела не знае това и по чудо лети
та искам да кажа, че само защото не можеш да докажеш нещо, не означава, че не е истина
сега някой иска ли да ми каже нещо на мен?
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
Аз искам да питам?!
Откога те вълнува какво казва науката, когато тя очевидно няма капацитет да обясни всичко. В смисъл, самата наука е скромна. А ти и триеш сол на главата
А хитростта е ума на глупака.
| |
Тема
|
Re: всеизвестно е, че ....
[re: jumbles]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 13.03.17 09:07 |
|
Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо…
та искам да кажа, че само защото не си познал/усетил/почувствал нещо, не означава, че не е истина
| |
|
Развълнувана от науката?! Не, не мисля
По-скоро се чувствам притисната от матрицата с нейната наука, нужно ми беше да кажа - Бау!
Тенкс, Кафе!:)
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
Да, ама ми се допитва ...
Какво за теб би обособило нещо, като истина?
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
Тема
|
Re: всеизвестно е, че ....
[re: jumbles]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 13.03.17 10:05 |
|
Ако носи Светлина - няма какво друго да е освен истина. Но...
Едно древно тълкувание на "падението", което много харесвам:
Осъзнатата истина е живата мисъл. Истината е мисълта сама по себе си, а формулираната мисъл е речта. Когато вечната мисъл търсеше форма, тя каза: „Да бъде Светлина!“
Мисълта, която говори е Словото и то казва: „Да бъде Светлина!“, защото самото слово е духовна светлина… И когато Бог каза: „Да бъде Светлина!“, Умът беше създаден и светлината се появи.
После, Умът, който Бог разпръснал с дъха си, като звезда, отделена от слънцето, прие формата на великолепен ангел и небето го поздрави с името Луцифер. Умът се пробуди и разбра изцяло своята природа, чувайки думите на Божественото слово: „Да бъде Светлина!“. Той се почувства свободен, защото Бог му беше заповядал да бъде, и повдигна глава и разпервайки криле той отговори:
- Няма да бъда роб!
- Ще бъдеш ли тогава страдание? – попита несътвореният глас.
- Ще бъда Свобода! – отговори светлината.
- Гордостта ще те съблазни – каза Върховният глас – и ти ще създадеш смъртта.
- Аз трябва да се боря със смъртта, за да извоювам живота си – каза сътворената светлина.
Тогава Бог откъсна от гърдите си сияйната нишка, която задържаше гордия ангел и гледайки го как се устремява в нощта, браздейки я със сияние, обикна детето на своята мисъл и с неизразима усмивка си каза: „Колко хубава беше Светлината!“.
Бог не създаде страданието, Умът го прие, за да бъде свободен. А страданието беше условието, наложено на свободното същество от Този, който единствен не може сгреши, защото е безкраен. Защото съждението е същността на ума, а свободата е същността на съждението…
Така, създаденият Ум е щастлив да утвърди Бога чрез свободата, която има да го отрече. Умът, който отрича, винаги утвърждава нещо, защото утвърждава своята свобода…
Отричането на ангела, който, раждайки се, отказа да бъде роб, осъществи равновесието в света и движението на сферите започна. Безкрайните пространства се възхитиха на тази любов към свободата, достатъчно голяма, за да изпълни празнотата на вечната нощ и достатъчно силна, за да понесе омразата на Бога. Но Бог не можеше да мрази най-благородното Си дете и чрез Своя гняв той само го изпитваше, за да го убеди в силата му.
А Божието Слово като че ревнуваше Луцифер и също искаше да слезе от небето и да прекоси триумфално сенките на ада. То поиска да бъде изгонен и осъден и прозря ужасния час в края на своето наказание…
Както Зорницата предшества Слънцето, така бунтът на Луцифер извести зараждаща се природа за предстоящото въплъщение на Бога. Може би Луцифер, падайки в нощта, повлече дъжд от слънца и звезди чрез влиянието на своя блясък. Може би нашето слънце е демон сред звездите, така както Луцифер е звезда сред ангелите. Навярно затова той остава спокоен, осветявайки ужасните страдания на човечеството и бавната агония на земята – защото е свободен в своята самота и притежава своята светлина.
| |
Тема
|
Re: всеизвестно е, че ....
[re: jumbles]
|
|
Автор |
Nazgulll (старо куче) |
Публикувано | 13.03.17 11:15 |
|
изобщо не е всеизвестно, че зимната пчела не можела да лети, щото така казвали законите на аеродинамиката. точно обратното, всъщност.
демек, пак нищо не успя да кажеш
| |
|
интересно ъгълче на поглед си си намерила
____________________
Кураж, скъпо сърце!
| |
|
какво да те правя тебе, айде ... прегръд?
____________________
Кураж, скъпо сърце!Редактирано от jumbles на 13.03.17 12:10.
| |
|
Мога да докажа много неща, ама нямам желание. Ползвам си ги сам за разкош. За какво ми е да ви отварям на тънкости? Ти се замисли, какво всъщност търсиш, мъчейки се да доказваш нещо си? Какво всъщност искаш да докажеш на света(и най-вече на себе си)?
Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|