... и въпросче - за любовта, различията и привидните несъвместимости:
Струва ли си усилието??? Или начинанието е предварително обречено??? Ако не се случва лесно заради различията в ценностите, разбиранията, вярванията, средата, приятелите и прочее...
Отговоря ли си механично, че е загуба на време, взех да се усещам, че попадам в капана на мой си стар предразсъдък и хич не съм права - пример: братовчед ми(той е на 32г) и жена му са с разлика 14 години - познават се от десетина, и освен, че са добри приятели, съвсем очеизвадно е, че продължават да са влюбени - вече 6-7 години. Друг пример: моя приятелка(63г) и любовта й(53г) поддържат връзка от разстояние - той живее в Швеция - забравих точно какъв беше по националност, където има високоплатена работа, но през уикендите лети до София, за да бъдат заедно. Любов си е - просто любов споделена.
А кое е по-важно и смислено в живота и за живота - от това? Аз, колкото и мислител-философ да си падам - не виждам друго. Освен този, че срещнеш ли някой, който те прави по-добър и заради, който искаш и се чувстваш готов да направиш от света едно по-добро място, означава, че любовта по пътя си помита предразсъдъци, граници и препятствия.

ПП. сорка, вероятно близостта на Верона и историята за трагичната любов на невръстните Ромео и Жулиета, ме правят така наивно романтична. И не - отровата в душата или взета през устата не е решение за привидната й невъзможност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Някак не свързвам любов с усилия...по скоро я свързвам със спонтанност, непринуденост...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-голямата заблуда на живота е, че любовта не изисквала усилия, тя просто ей така се случва. .... Няма такъв филм.

"Това обаче, което съм разбрала със сигурност е, че дори и да намериш голямата си любов и точния човек, това е една постоянна битка за запазването и, за развитието на отношенията, учейки се в движение и всъщност в това развитие откриваш себе си, способността си да се радваш на другия, да прощаваш, да бъдеш великодушен, да се научиш да обичаш някого повече и от себе си. В много (все едно последователни или едновременни връзки), няма как да стигнеш до тази дълбочина. "

Любовта е огън ... ако не те променя, значи не е любов. Защото това е действието на огъня ... облагородява.
Всяка промяна изисква усилие и то голямо, особено ако смяташ, че другите са длъжни да те приемат/ обичат такъв какъвто си.

Освен този, че срещнеш ли някой, който те прави по-добър и заради, който искаш и се чувстваш готов да направиш от света едно по-добро място, означава, че любовта по пътя си помита предразсъдъци, граници и препятствия.
Ето нещо, с което съм напълно съгласна с теб. Любовта прави човека по-добър, по-усмихнат, по-позитивен и красив.. Той се усмихва на света, и света му се усмихва..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяка промяна изисква усилие и то голямо
а защо усилие?..напротив..истинската промяна идва без всякакво усилие, но когато човек е готов за нея. Започнат ли нещата да се правят с усилие, то си губи смисъла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй ли?И що тъй?

Точно така, абсолютно верно!

Като пораснеш, ще разбереш.

Чалгария до шия.