Пускам темата тук, щото ме кефят двама-трима пишещи тук/ казвам го предварително, за да не ме пращате някъде на майната си "по тематика"/

Кавичките на духовност са умишлени. До каква степен допускате в ежедневието си духовното , стремите ли се към него, отхвърляте ли го и усещате ли в кой точно момент се появяват кавичките? А те се появяват когато го прекалим. Когато следваме нещо сляпо и фанатично, без мисъл. Когато го натрапваме на другите и ако те не са на нашата "вибрация" - най-недуховно почваме да ги оплюваме.

Например днес правим 2 години от смъртта на баща ми / Бог да го прости, беше страхотен човек/, ще правим помен в събота с най-близките му. Та майка ми не кани брат си и семейството му, защото имали бременна у дома и било прието до 1 година след бременност и бебе да не се ходи по такива тъжни събития.

Оттам и аз, човек чел Библията, реших да задам въпроса "кой аджеба тъпанар е вменил на поколенията след него това поверие , след като никъде в официалните книги то не присъства. И що толкова много "умни" бабички не само го следват сляпо, а и продължават да го разпространяват за поколенията след тях.

Майка ми ме гледа тъпо - няма отговор. Питам също за смисъла на поверието- пак гледа тъпо. Накрая питам какво ще стане с бебето, ако брат й вземе та дойде- ...познахте ...продължи да си гледа тъпо. Накрая питах що трябва да спазваме някакво поверие, което нито има смисъл, нито му разбираме значението... убийственият отговор беше:
- Ами не знам. Така се прави.

На такова ниво на "разговор" се отказвам почти веднага. Само че вътрешно се дразня много. Не толкова защото брат й няма да дойде вероятно, все ми е тая.А защото ако нещо се прави - то трябва да се прави с някаква разумна, смислена причина. А не като кон с капаци... някой си някога си преди сто хиляди години бил казал нещо си, та оттам тръгнало...

При мен вярата е някак...практична. Гледам да я нагаждам към собствените си разбирания за нещата. Ако нещо не ми е ок като убеждение - не го правя и толкоз. Но това не ме прави лош, прокълнат и прочее човек, който ще ври в Ада. Всички сме грешни и всеки си има неговия си път към Небето. Просто трябва да си го намери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съм от тези, които те " кефят ", но имам мнение по въпроса и ще го напиша.
Татко почина преди близо 10 години. Малко след него си отиде от този свят и свекър ми и мъката ми стана двойна. Двамата бяха много свързани помежду си и когато казахме на свекър ми, че татко е починал, още същата нощ той получи пореден инсулт и повече не се върна в съзнание. Погребението му беше в деня, в който смятахме да празнуваме 70 - годишния му юбилей.
Тогава се скарах май с повечето хора от обкръжението ми, защото бяха толкова неадекватни. Поне според мен де, явно за тях аз не бях в ред. Всеки ми даваше акъл какво да правя без никой да ги пита. Търпях, търпях, пък като ги започнах... По едно време казах всички да се махнат, да ме оставят сама с мъката ми. Казах на една бабичка-оплаквачка да се маха, защото не търпя лицемерието. Макар че температурата тогава навън беше под минус 20 градуса, много хора дойдоха да го изпратят в последния му път. На няколко пъти се наложи да ходя да купувам бонбони ( още едно безумие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ходя по гробища на задушници, защото вместо да усещам там мир и покой, все ще се намери с кого да се скарам пак поради това, че ме учат какво се правило и аз съм все в грешка. И без това в гроба няма никой. Душите, които обичам, са винаги с мен, където и да отида. Когато от време на време искам все пак да отида на гроба, ходим само с мъжа ми, защото той си мълчи и не дава акъл как човек да страда

Именно. Когато има принуда под каквато и да било форма, когато всичко е показност- накрая ефектът е обратен и те избива на съвсем различни емоции. Например до работното ми място има църква. Обичам да влизам и го правя често. Понякога ми идва отвътре да пална свещица и за татко. Обаче ето...Днес майка ми на два-три пъти ми натякна как трябвало да запаля свещ, ама да не забравиш, ама нали знаеш, че за умрелите се пали долу в пясъчника... И едва се сдържах. Дори в църквата ми беше по-скоро гадно и раздразнено.
Задушниците са ми "тъжната" версия на 8 март. Нарочни дати за определена емоция и определени действия, които би трябвало да са естествени, човешки, да си съществуват без да се ритуализират.
А аргументът "така правят хората" никога не ми е тежал...

Например днес правим 2 години от смъртта на баща ми / Бог да го прости, беше страхотен човек/, ще правим помен в събота с най-близките му. Та майка ми не кани брат си и семейството му, защото имали бременна у дома и било прието до 1 година след бременност и бебе да не се ходи по такива тъжни събития.

Тепърва научавам за такъв обичай, странно. Има логика бременна жена и кърмачка да бъде освободена от присъствие на погребение и на гробища, за да не се разстройва, но цялото и семейство какво общо има с това? Още повече, вие ще правите помен в памет на татко ти, лека му пръст. Предполагам, освен посещението на гроба му, после ще се съберете с роднини и близки на маса в памет на човека. Ако за бременната булка е дискомфортно, не е длъжна да идва, но отде накъде и роднините от семейството, особено по-възрастните?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е и аз това го казах като аргумент. Хората си измисляме, наслагваме , изопачаваме...и нещо в един момент става "истина", "канон". Майка ми се аргументира, че това било "софийски" обичай, по нейния край го нямало...
Ами като го няма, защо го внасяш зорлем?

София уж е столица, събрала хора от цялата страна, че и с претенции за европейска. Какъв "софийски" обичай, какви пет лева бе, джанъм?

Едно е да пазиш бременната булка от излишни вълнения, пък и в жегите не е умно да я разкарваш, ама това са нормални причини, здравословни.

може да има съображения да не кани брат си на помена на съпруга си, за които ти не подозираш. и да използва подочут отнякъде "обичай" като повод.

на тебе какъв ти е проблемът с това?
ако суеверният предтекст толкова те дразни, какво пречи да се обадиш на вуйчо си и да ги поканиш от свое име.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ходя по гробища на задушници, защото вместо да усещам там мир и покой, все ще се намери с кого да се скарам пак поради това, че ме учат какво се правило и аз съм все в грешка.

не е уместно да се правят панаири по гробищата на задушница. празникът е християнски православен и традиционен в нашенско от векове. като такъв е свързан с определени ритуали, които хората извършват. ритуалите са за душите на починалите и трябва да се уважават, не да се правим на интересни и да се караме на другите - айде бе, ти ще ме учиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да слагаш храна по гробовете, аз не го разбирам и затова не ходя вече. Отивам да си помълча, да запаля свещичка и да се свържа с душите, които ми липсват. Когато има много хора, това няма как да се случи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, ритуал е. и самите гробове са ритуални погребални места в нашите традиции. паленето на свещи на гроба също е ритуал.
по други места на света изгарят мъртвите на клада и изсипват пепелта им непременно във вода.

не е моя работа кой от какви ритуали ще се гнуси, ма да оди да се кара на хората, че ги извършват, е неуважение към тяхното почитане на мъртвия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ходя заедно с други хора, за да не влизам в конфликт с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите