Два трамвая пристигнаха заедно. Качих се във втория и седнах. Пътуването ми е само 15 минути, но все пак бях доволен, че вместо да стърча с изтръпнала ръка, вкопчена в студеното желязо на релсата и да ме лашкат при разместването на всяка спирка, можех да седна удобно, да обърна гръб на тълпата и зазяпан през прозореца, да остана насаме с мислите си.

- Няма да спиш така, защото устата ти се отваря и хъркаш – гласът на момчето беше груб и преднамерено просташки, като на запалянковците, отиващи на групички на дерби мач. В ушите му звучаха слушалки и говореше силно. Беше се надвесил над момичето с полугръб към мен над и дългата му права и чиста коса ми пречеше да видя лицето му.
- Аз не хъркам – отвърна безстрастно момичето. Беше в горната ученическа възраст, почти красива, силно, но с вкус гримирана.
- Задник! – „прошепна” в ухото й момчето и нежно я целуна по бузата – Ти си голям задник!
- Изобщо не хъркам. Аз спя като... като... заклана – направи се, че не забелязва нежността му момичето.

Вратата се отвори и двамата слязоха. Гледах ги през изпотения прозорец. Навън утринната мъгла още не беше се вдигнала и заедно с нестопилия се нощен скреж правеше улицата мрачна и сива. В главата ми, невидима плоча се въртеше на място – „Ти си голям задник!... Ти си голям задник!” Като във видеоклип прескачаха отрязъци от ток-шоу предавания, дебати в парламента, олющени сгради, „Шоуто на Слави”, „Иван и Андрей”, разкъртени тротоари, Азис-блондин, Азис-брюнет, Марта Вачкова, Гала, „Стани поп-фолк звезда”, мяркаха се изрезки от вестници – „Шок”, „Труд”, „Уикенд”, „24 часа”... а плочата продължаваше да се върти - „Ти си голям задник!... Ти си голям задник! ... Ти си голям задник!” и рефренът й все повече започваше да ми звучи мило, нежно и красиво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е то демокрацията!

аз като малък си повтарях на ум какво трябва
да купя от магазина,но докато стигнех до него
от повтаряне смисъла на думата се променяше
и ми звучеше сякаш е на друг език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И при мен е демокрация.

Женичката като ме праща на пазар ми написва всичко на бележка. Примерно:

1. кашкавал на Маджаров, с червен етикет, около 200 гр, от триъгълните, ако е на кубче, да не е крайно парче, виж му срока на годност, да не се е стопил в опаковката. Ако няма на Маджаров, вземи от оня хубавия със светлозеления етикет на триъгълни парчета от левия фризер - тя Надето знае.

2. Нискомаслено прясно мляко на Мегле 1%, ако няма, вземи Фитнес. Да не вземеш от онези детските с калиций (чети надписите, бутилките си приличат), щото е гадно като си го сипя в кафето. Ако няма кажи на Надето да ти избере - тя знае.

3....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Писането е като създаване на мозайка с цветни речни камъчета.

Случва се някоя мисъл - красиво камъче да не се вписва в мозайката на разказа и колкото и да ти е мъчно, можеш само да го сложиш в джоба си с надеждата да се впише в друга мозайка, ако изобщо създадеш такава и ако междувременно не го загубиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обичам да си мисля.
Лесно е - можеш да го правиш седнал и даже легнал.
Всъщност легнал дори е по-добре.
Понякога, докато си мисля, се случва да ми дойде някоя мисъл.
Една такава умна, важна, основополагаща.
След като се нарадвам на това колко съм умен, започвам да се чудя дали тази мисъл не е била вече при някой друг.
Дали този някой не я е написал някъде.
Ако я кажа като моя, някой може да ме обвини в плагиатство.
От друга страна, колкото и да е умна мисълта, в един момент започва да ми изглежда толкова ясна и логична, че ми се струва невъзможно никой друг да не се е сетил за нея.
Гадост!
В крайна сметка първооткривател ли съм или само посредствен последовател?
Ако все пак съм стигнал до мисълта сам, това прави ли ме поне толкова умен, колкото този, който е стигнал до нея преди мен?
Ами ако това изобщо не е моя мисъл?
Ако ми се е мярнала някъде в пороя от интернет информация?
Не съм й обърнал внимание, а сега тя изведнъж е изплувала на гладката повърхност на спокойното езеро, в каквото се е превърнало съзнанието ми от дългото лежане и мислене.

Всъщност какво значение има чия е.
Нали аз съм я намерил.
Значи е моя.
Точка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много уважавам такива "дЯдовци" като теб...послушни и изпълнителни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж ти какво съвпадение,а аз си мислех че взривявате влакове!
шегувам се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TътeнoтГpъм* на 18.01.11 15:37.

дядо...явно не съм ти на нивото,защото определено не разбирам нивото на твоята душевност и мироглед
обясни ми,че явно от дърветата не виждам природата!


Стига, бе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Който не си слуша жената, му пати главата.

каквото не съм опитвала, това взимам..

Боже! От кога тъща ми прописа в дира! Здрасти, мамо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боже! От кога тъща ми прописа в дира! Здрасти, мамо!
-----------------------------
Ха ха ха.. значи тъщата ти знае какво иска.. все ново и ново...старото вече е известно, но винаги можеш да намериш по-добро...
ПП горко ми..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите