|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
днес вървя след теб
ами за тези жени, мисля си, че и на тях са го направили - обществото и шантавия морал, "Какво ще кажат хората ма!"
| |
|
|
|
Има много сентенци за непостоянството и желанията на жените, но сега се сещам за един филм (може би защото обичам да гледам хубави филми )- Приказките на Шехерезада - продукция на Холмарк (Арабски приказки т.е.).
Една от историята беше за трима братя с невероятни умения. Спирам се на единия от тях, който можеше с лък и стрела да уцели която и да е мишена- 100% попадение, дори и с вързани очи! Попадна, този брат, в един манастир, където изпробваха уменията му- грешка няма значи!
Доведоха обаче пред него едно дете и сложиха ябълка на главата му. Завързаха му пак очите. Хайде! Стреляй!
Отказа!
Разбира се, спечели наградата с постъпката си.
Приказка наистина. Но, не е ли истина?
Понякога ни трябва сигурност за да взимаме важни решения, понякога 100% сигурност не ни стигат, ако насреща ни човека не заслужава риска (и в добрия и в лошия смисъл).
Човек трябва да е реалист.Макар,че и това се прощава,но се бяга надалече.
- бягството е най- лесния избор.
Погледнах слънцето и се усмихнах......и то ме гледаше!
| |
|
|
|
Ха... Недей след мен- давай заедно под ръка!
ами за тези жени, мисля си, че и на тях са го направили - обществото и шантавия морал, "Какво ще кажат хората ма!"
Вечер си лягам със съвеста си и със съпруга си -не се оплаквам от съня си! Хората- ако нямат с кой да си лягат- да говорят на воля.....
Погледнах слънцето и се усмихнах......и то ме гледаше!
| |
|
Тема
|
 Бизнес е всичко туй
[re: Kleopatra]
|
|
| Автор | Oнзи (Нерегистриран) |
| Публикувано | 06.01.07 05:18 |
|
|
Ако си с него, значи още върши работа :).
Всички тия приказки за децата и прочее означават просто, че за тебе да не си с него ти носи по-малко отколкото ако си с него. Да, не получаваш колкото си получавала преди 5 години... ама все още върши работа. Затова си там където си.
Е, и аз съм точно тъй. И всички други веселяци от темата...
| |
|
Тема
|
Re: Докога да прощаваме
[re: Kleopatra]
|
|
| Автор | aз (Нерегистриран) |
| Публикувано | 06.01.07 10:32 |
|
|
Клеопатра, здравей!
Ако наистина си жена, да ти кажа следното. Аз също съм на 35 и много често започнах да си го задавам този ВЪПРОС. И в момента съм отчаяна, чувствам се кофти, доста съм изнервена, много ми е писналооооо, но... Какво можем да направим? Питам се, а отговор... Не че няма, а не го искам този отговор, защото ме плаши, плаши ме дори само мисълта от самотота.
Семейство, дете, нещо което ги градил с години, нещо в което си дал всичко от себе си и продължаваш да даваш, изобщо всичко.
Какво ли ще стане, ако опитам с някой друг, малко флирт, това онова, може пък да помогне, макар и временно. Оглеждайки се наоколо, установявам че много го правят. Да пробваме, стига с тази вярност, че вече ми писнаааа да търпя
| |
|
|
|
Спри да се изживяваш като Клеопатра...ясно? Ще имаш повече успехи.
| |
|
Тема
|
Re: Докога да прощаваме
[re: My Eye]
|
|
| Автор | Kleopatra (Нерегистриран) |
| Публикувано | 06.01.07 18:41 |
|
|
Благодаря ви за мненията. Макар не винаги да съвпадат с душевното ми състояние, те ми показват, че има и друг начин на мислене.
Sacrovishte, не съм се забъркала в никаква абсурдна ситуация. Имах добро семейство, докато не разбрах, че има друга...
Dark (Cat), напълно се съгласих с теб, че когато опре до децата, нещата са се скапали здраво. За съжаление от проумяването на тази истина ми става още по-криво.
Не смятам обаче, че прощаваме, когато обичаме. Напротив, тогава ревнуваме т.е. проявяваме егоизъм, чиято висша изява е любовта. А прошката ми се струва, че е нещо друго. Не знам дали аз все още имам чувства след толкова много лъжи и че въобще имам нерви, за да простя...
Не мога да кажа, че да съм с него все още ми носи нещо. По-скоро да не съм с него означава да се науча да живея по нов начин. Доста време сме заедно.
Аз, и аз като теб си мисля, че един флирт може би ще оправи душевното ми състояние, но вероятно греша. Просто не съм такъв човек. Все още имам принципи, които ми е трудно да пристъпя, а ако пристъпя горчиво ще съжалявам. Може би в мен живее частица от Дон Кихот, а може и да не съм опитала като хората.
Но все още не знам какъв е отговорът на въпроса „Докога да прощаваме?”
| |
|
Тема
|
Re: Докога да прощаваме
[re: Kleopatra]
|
|
| Автор | My Eye (Нерегистриран) |
| Публикувано | 16.01.07 23:01 |
|
|
Сега, от дистанцията на времето, в което си писала тази тема, ми се иска да ти кажа, че явно нямаш достатъчно и интересни занимания. Знаеш ли, че понякога умората е единственото, което може да те възпре от самоубийствени размисли. Какви флиртове-нима ти остава време да мислиш за това? Да се научиш да живееш по нов начин...досега не ти ли се е случвало да се разделяш с разни хора(приятели, съученици, бивши гаджета)? Нима е по-различно? Задърпа ли те миналото, да знаеш, че си остаряла...За мен най-важно си остава да мога спокойно да си бъбря или пък да си мълча в компанията на вечно заслушан мъж :) Успех! Явно не си стигнала до точката на насищане, след която вече имат значение само стойностните неща и хора.
| |
|
Тема
|
Re: Докога да прощаваме
[re: Kleopatra]
|
|
| Автор | My Eye (Нерегистриран) |
| Публикувано | 16.01.07 23:06 |
|
|
Не прощавай...Живей, момиче, ако още имаш разум в забатачената си от думи-размисли енергия-глава. Как си личи понякога .... няма значение, всъщност.
| |
|
Тема
|
Re: Докога да прощаваме
[re: My Eye]
|
|
| Автор | Kleopatra (Нерегистриран) |
| Публикувано | 17.01.07 03:41 |
|
|
My Eye, ти явно се чувстваш доста остаряла, след като се плъзгаш само по повърхността на нещата и се пазиш от забатачване с думи и размисли... И може би нямаш семейство или пък не искаш да осъзнаеш какво значи изведнъж да се събудиш и да установиш, че мъжът на децата ти го няма и те лъже. Права си, вече нищо няма значение... Успех и на теб и да намериш стойностния човек, към който се стремиш и най-вече да го задържиш, защото другото боли, не се заяждам.
ПП досега не съм губила гаджета. Честно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
