здравейте на всички,
бих искала за попитам за Вашето мнение. какво мислите за една връзка между жена на 30 и мъж на 48. аз се развеждам в момента, а той е разведен от 2год. запознахме се преди месец , много след като се разделих с бившият ми съпруг. Запознахме се по интернет, съдба, шанс, какво бе не знам. не сме се виждали лично, но сме горили по тел и skype-тоест по PC-то и сме се виждали на камерата на комп. Говорим почти всеки ден по часове след като заспи вечер сина ми, имаме много неща по които си допадаме, страшно много, все едно четем мислите си, допълваме се взаимно, невероятно е, и можем да говорим на сериозни и не чак толкова сериозни теми. има страшна връзка между нас.
не сме се виждали лично, живеем на 2000 мили разстояние (аз съм в щатите).
Какво мислите за разликата в годините, на мен не ми пречи много, макар че моят син и неговата внучка са на една възраст. Готин, привлекателен, умен и чувствен мъж имам пред мен, а ме е страх, страх от самата мен може би или имам предрасъдъци за разликата в годините. Какво мислите? Бих оценила приятелски съвети, не подигравки или мръсни подхвъряния моля.
Благодаря!!

Ти пък..какво питаш тук?!Благословия ли искаш?или разрешение?

С тез 2000 мили е малко трудно...но може това да ти е късметът!

Бъди щастлива!

благодаря, не търся благословия, още по-малко разрешение, просто мнение.

ще се опитам да бъда щастлива, кой знае...............

и ти бъди щастлив/а

Можеш ли да формулираш от какво точно те е страх? Да се опиташ да слезеш поне няколко пласт под "страх ме е от разликата в годините"? Задай си въпроса "защо ме е страх от разликата в годините". След като формулираш отговора пак се запитай защо, вече пригодено към детайлите от отговора и така поне няколко пъти. Пример - ако отговорът на първия въпрос е "защото се притеснявам какво ще кажат хората", запитай се "с какво точно ме притеснява какво ще кажат хората".

Ако искаш, сподели откритията от този експеримент тук.

Експеримента определено ми допада. ще помисля добре, ще се опитам да влезна колкото се може повече в същината на материята и вероятно бих споделила тук. Нали затова сме тук все пак, да споделим, да помогнем, да се посмеем или поревем, зависи от случая.
Между другото, страхът не е от годините, той идва от факта че ме е страх да не излезна наранена, веднъж повярвах, отдадох се духом и тялом, и действителността ме зашлеви сурово. Страх от това силно чувство в мен, което този мъж поражда, макар че го познавам от скоро, чувство на душевно и физическо привличане, допълване, които се преплитат невероятно и ме карат да се чувствам като птица доскоро държана в клетка, а сега на свобода.
Не знам дали ме разбираш, но истината е че подобно чувство изпитвам за първи път и този мъж ме разбира с поглед, както се казва. Готов да лети на високо с мен или да ме хване ако започна да падам.
Опс, звучи малко объркано мисля, извинявам се.

По-добре първо се вижте на живо. Има вероятност да не се харесате. Ако се харесате, толкова по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Между другото, страхът не е от годините, той идва от факта че ме е страх да не излезна наранена, веднъж повярвах, отдадох се духом и тялом, и действителността ме зашлеви сурово.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не гледай толкова едностранно на нещата. страхът от душевно нараняване донякъде е и свързан с функцията на 30-48. затова се питах аз самата на висок глас дали ме е страх от самата мен или имам предрасъдъци за възрастта все пак, които досега не съм приела.

vsi4ko e vuzmojno mislq 4e moje da imate dobur jivot zaradi opita si i dvamata
vajno e kak se 4ustvate i dvamata i na kolko za6toto nqkoi na 25 sa ostareli a drugi na 45 im zapo4va jiv

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма гаранция на колко години е човек и съществуването на риска от това да те нарани, т.е. може да е на 30 или 40 или 50 и пак да си наранена. Но нека гледаме малко по-положително на живота и отношенията между хората ;) А и като гледам кога си публикувала въпроса си, може би отдавна сте заедно щастливи вече :)

Успех!