Живея в емоционално-сърдечна неизвестност повече от месец.С приятеля ми имахме известни проблеми, но той не пожела да говорим.Сега сме разделени.Обадих се да го попитам какви са ни отношенията, каза, че задавам сложни въпроси.Написах му писмо, в което му давам карт бланш да сложи точката,Мълчи.Така и не знам- с мълчанието си ли е решил да ми даде отрицателен отговор, или напротив-щом мълчи, имаме шанс..???

Ако те обича, ще се върне при теб. А ако ти го обичаш, ще му простиш.
Искрено ви го пожелавам.

шансовете ви зависят от желанието на двама ви да продължите връзката.
съвет.
задават се конкретни въпроси ,които изискват отговор да/не.
Никакви карт бланш и други алибали.

например.
"гаджета ли сме?"-да/не
("не знам " не се приема)
"идвам у вас след 5 мин.Може ли?"-да/не
(суууупер въпрос-ако си има друго гадже ,ще подскочи до тавана)
и пр такива...

мълчи,защото не му се занимава.
това е най-вероятното обяснение на мълчанието.

По-скоро нищо не е решил окончателно.Но за да сте разделени и да не те търси -то явно не иска да сте заедно.От друга страна не дава никакъв отговор за да си остави "отворена вратата",ако реши на по-късен етап да промени сегашната ситуация.Обикновенно мъжете казват че "нещата са много объркани/сложни/" когато искат да сложат край на връзката,но сигурни ли са какво точно искат?! не - и отговарят уклончиво, та ти да се досетиш сама.Или да не те наранят евентуално. Абе сложна работа.
Търпение и успех.

Веднага да ти кажа, че отговор на твоя въпрос нямам. Имам само предположения. Прекарах в подобна нестабилност немалко месеци и ти съчувствам дълбоко, просто това е едно нетърпимо положение и ужасно състояние. Накрая не издържах, просто нямах сили да чакам нито ден повече да се обади и да се извини, че пак е зает. Имах и подозрението, че това е начин да ме накара аз да сложа край, за да не го прави той.

Стигнах до извода, че такова поведение е продиктувано или от незнаене какво да прави, или от нерешителност да го направи. И минават ден след ден, но той едва ли е отчел, че те върти на шиш през цялото това време. Вероятно не е взел твърдо решение (щом не те е отрязал), знае какво иска, но му се искат едновременно няколко неща, взаимно противоречащи си. И нито едно от тези неща не ги иска достатъчно силно и убедено. Обича те, но да се подложи на нещо не дотам приятно (мъжете са с достойнство!) заради тази любов някак не му се изтрайва.

Според мен, няма съвършено никакво значение как ще се държиш с един мъж и на какво си готова за него. Все едно, с теб той ще постъпи така, както той е решил и от това, което искаш да му дадеш от себе си ще вземе не колкото му даваш, а толкова, колкото той прецени. Другото ще се направи, че не го е забелязал.

Не е задължително да ми вярваш. Ако написаното те отчайва - по-добре недей! Поне не допускай моята грешка - не слагай край, имай търпение, намери сили. Изчакай, надявай се. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля , че си направила грешка като си сложила край. Живота е динамичен и кратък. Всичко, което си написала за хората които не дават твърд отговор е вярно. Но си позволявам да допълня и нещичко от личният сходен опит.
Нима е нужно наистина да си пропилеем младоста, да чакаме някой да вземе решение ? Независимо дали мъж или жена - този който си оставя вратички е несигурен и колеблив. По добре е да се сложи край на момента. После ако му уври , че точно теб обича и цени- нека заповяда и да се опита наново да те спечели.
Докато сме живи и здрави няма проблеми. Могат да си идват и да си отиват, когато решат. Но не и да ни ангажират със собствените си колебания и несигурност. Нямам време да се опитвам да давам или доказвам на някого си нещо. Или ме е оценил или не, може да го стори след време или просто никога няма да го направи , защото търси друго в живота. Междувременно смисъла от това да си преча сама в очакване и празни надежди само ще ми съсипе нерви, достойнство и възможността да срещна по-подходящ човек.

Успех каквото и да стане ....

Съгласно съм с теб и не толкова от гледна точка на бъдещето (среща на евентуално по-добра партия), колкото от позицията в сегашно време.
За да съм стабилен и адекватен човек ми е нужна стабилна основа, а в една несигурна ситуация и мъждиви отношения какво му е сигурното. И след като някой не е наясно със себе си, то трябва ли аз да участвам в това и да поемам негативите.Не. И не искам.Не знаел какво иска, не могъл да реши, колебаел се...Е хубаво. Но пък аз знам. Достатъчно съм смела, за да живея с желанията, мечтите и решениятя си. Е после си научил урока. И това добре, братле, ама аз минах вече в друг клас. Жив и здрав да си. А да съжалявам после!!! За какво?! За това, което евентуално е могло да стане... Е не, мирси шъ кажъ аз! Мен "евентуалните" работи на талази ми прииждат в главата!
Акъл не давам.Всеки да прави, каквото го съветва онази сива боза в подкорието и онова нящо зад гръдната кост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаех, че повечето мнения ще бъдат с този знак.Разума ми е съгласен...:)Но все взимам предвид извънредните обстоятелства( той не е в БГ, има си достатъчно грижи там..) , и съм склонна да го оправдавам...То, нали, когато обича , човек се улавя и за сричка...

Ми то и аз си се правя на отракана,ама докато река да кажа НЕ-то, не за срички, ами за паднали миглички се хващам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти! Ти днес ми помогна много!
Права си, докато месеци прегръщах проклетия си телефон, просто станах на парцал, изгубих уважение към себе си. Сега вече не чакам да се обади, не губя часове с размисли над телефона. И слава богу! Оттогава извърших куп геройски дела (поради появилото се свободно време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите