Не бе мръсници! За размера на малките и простичките и на големите спиращи дъха събития в живота питам.
Нали мъдреците все казват, че трябва да ценим малките ежедневни радости - то хубаво, ама няколко малки, правят ли една голяма?
И натрупването на "малките" води ли до усещането за нещо голямо и разтърсващо, което да се помни до края на живота?
Или пак става дума за мозъчните центрове, научно наречени "команден пункт на женската лакомия".

И не ме разбирайте погрешно. Аз си ценя малките радости. Дори сега отивам до морската, за да оценя днешната, като си топна краченцата в морето, щото тайма си е съмър направо.
И експеримент по темата ще направя. Ще си ги топна 2-3 пъти и после ще ви кажа, дали съм с усещането, че съм се потопила цялата в морето.

Айде приятна ви събота!

Има, да. Една пица XXL е по-добре от една M

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи от критерия.Понякога голямото е като малко и обратно.Макар,че на мен ми се струва че сме големи егоисти,и никога не ни е достатъчно.Нещата се оценяват като се изгубят.Какво море,такъв студ е,аз оттам идвам.Кафето си едвам изпихме с половинката.Преди 24.05,аз на плажа не стъпвам.

Нищо лично,само изказах мнение!

... за онзи размер си помислих, по най-мръснишкия начин си го помислих

Драга моя политическа, за малките и простички неща, които обръщат нещо в гърлото ...
Какво да кажа!? Освен че те сякаш трябва да бъдат съизмерени с други, за да стане ясно кое е голямото и кое малкото. Просто се търси някаква отправна точка, спрямо която. В най-общ философски (дървен) план е това. И така се стига до идеята за Абсолютна истина, каквато всъщност не съществува

Е, понеже е вече вечерта, т.е. била си на плажа, топнала си крачета до глезена, сега ти кажи - почувства ли това, което би било ако се беше накиснала цялата в морето!? Не накиснала, ама че съм непоетична Почувства ли се потопена!? Хубаво ли ти беше!?

ОтделИ ли малкото от голямото!?
Ако приемем, че това с глезените е малкото, радва ли му се или си мислеше - що не е тука уоманката с нейната луда глАва, да се потопим така, както сме мечтали!?

Щото аз като те прочетох на обяд си викам - аз сега мога да си накисна краците е тука на балкона (южен, и слънчице прекрасно имаше) и да си създам малката радост, ама как ми се иска да имах вече моторетката и да се подпаля към Ести, да се бухнем в морето ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има си време за всичко... Ето, например, в младежките години човек трябва да наблегне на големите и важни неща: избор на среда, приятели, професия, образование... Пропуските тук ще се отразят един ден и в/у дребните удоволствия.

Сега, на 37г., спокойно мога да се отдам на дребните радости в живота.
Миналият ден си пиех бирата заедно с един приятел.
Ще кажеш- дребна радост!
Да, ама аз с този човек съм извървял половината си жизнен път: забавачка, детска градина, начално училище, гимназия...
Помисли си: С колко хора се познаваш от повече от 30г. и сте останали приятели?
И така... Пиехме си с него кротко бирата и дори не си говорехме много, а ни беше приятно. И не само защото бирата беше студена, а времето топло.
На нас ни беше хубаво, че сме запазили приятелството си повече от 30г., че се познаваме добре и можем да разчитаме един на друг( преди, сега и за в бъдеще). Все неща, които се усещат и не е необходимо да се изказват гласно.
Ето как една на пръв поглед дребна радост, всъщност не е толкова дребна...

А спиращите дъха събития колко са всъщност? Ако преброим миговете, в които дъха ни е спирал, дали ще се запълни една минута?
Вярно, че човек за тях живее(уж), но те са твърде малко.

Едва ли ще полетя в космоса, нито ще направя велико откритие. Няма да спасявам цивилизацията.
Но утре пак като се събудят синовете ми, големият ще ми каже: "Добро утро, тате" и ще ме прегърне, а малкият ще ми се усмихне разтапящо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, да! В този случай две малки наистина правят една голяма.

То критерия е ясен - всеки си го знае за себе си.
При теб как е - няколко малки радости оставят ли те с чувството за една голяма?
И дали малките дози водят до пристрастяване и се стига до момент в който започваме да искаме все повече и повече, защото "малките" вече не ни стигат, т.е. имаме вече нужда от свръхдоза, за да бъдем щастливи...

А вчера си беше лято! Морето разбира се е още студено, но пък беше толкова гладко и спокойно...

Супер философска тема за разискване в неделя.
Я дай нещо по-отпускащо.

Аз малките и големите не ги съпоставям, за да ги измеря - всичко е въпрос на адреналин....Може да е нещо без трайно отражение върху живота или някакви запомнящи се последствия и пак да го сложа в графа "голямо" - това, което помня е усещането, което съм имала тогава.
Нещо като скок с парашут - скачаш веднъж, нищо не се променя в живота ти от този скок, но помниш чувството, че си летял.
Нещо такова....

А иначе вчера след 2-3 топвания на краката в морето не останах с усещането за плуване до "Св. Анастасия" и обратно.
Беше "малка" радост, нещо като предвкусване на голямата.
Ако цяло лято ходя само да си топя крачката, мисълта за цялостно потапяне все повече ще ме завладява и накрая може би ще стане така, че "малката" радост от топването да се превърне в тормоз и да спра да ходя до морето....
И това ако не е лакомия...
В крайна сметка излиза, че наистина има съпоставяне, особено когато нещата се случват постепенно.

Айде купувай моторетката и идвай да съпоставяме и измерваме радостите. А догодина, може би ще искаш да дойдеш с огромна японска машина.....после със самолет......а накрая с летяща чиния, защото ще искаш не при мен на морето, а някъде в друга галактика...
Мамка му! И ти си лакомия!

Eсти, чувстваш ли се добре...and nothing else matter.

"Като порасна искам да стана малко кученце."