Слезнах в ресторанта под офиса ми да вечерям, та да си изкарам спокойно поредното нощно бачкане. Ресторантът е хубав. Скъпичък.

Настаниха ме, нищо че нямах запазена маса. Те си ме познават. Залата е сепарирана. Отляво девойка с гадже. Отдясно жена от нашта възраст и едно барби.

На девойката отляво и виждам само гърба в огледалото на отсрещната стена. Т.е. не гърба, а огромната и разкошна коса, толкова дълга, че тя си седи върху нея. Косата, разбира се, е изрусена и леко накъдрена.
Гаджето и въобще не го виждам.

На странната двойка отдясно виждам само наборката и гърба на барбито. Наборката ни изглежда с 5-10 г. по-стара. Ниска, трътлеста, изрусена, бедра като подпорни греди на железопътен мост. Сложила върху себе си без вкус за хиляда лева дрешки, никакви обноски на масата. Говори високо.

Пия си виното, чакам си манджата и кво да правя, освен да слушам разговорите в съседните сепарета.

Разкошната коса (РК) си говори с гаджето за глупости. Коя нейна приятелка къф подарък била получила, кви дънки си била купила, за различни модели ГСМ, за екстри към ГСМ-ите (изброиха се поне 10 модела ГСМ-и и екстрите към тях), как се накефила в два часа посред нощ като я поздравили с песен на Десислава по нэкво си радио... Гаджето и дума не обелва. Само мучи в отговор на поредната реплика. РК продължава да говори и да и се виждат високо вдигнатите лакти, като си отрязва поредното парче от порцията. Лактите не бяха особено чисти. Продължава да говори, дъвчейки си хапката.

"Дамата" вдясно обяснява с досадно квичаш висок глас на барбито, че тя не искала да живее с изкарани пари, а искала да живее с готови пари. Тя да си седяла вкъщи, а мъжът и да и носел парите. Огледах я леко, няма халка. Няма и вдлъбването от халка. Вероятно не е омъжена. Кахъреше се жената, че си била харесала нэкво тоалетче, ама щяла да и отиде почти цялата заплата за него.

Хубаво. Свят широк, хора различни.

РК си променя позата и се вижда - кръгло плоско лице, къс сплескан нос, тежък сценичен грим, много оскъдна от предната страна фланелка, но на халост. Оскъдността на облеклото няма какво да предложи на погледа. Мръсни, отчайващо мръсни дънки. Чизми (!) в интересно цветово съчетание - кафява кожа, раирана с розово и синьо, а имаше и цикламени звездички.
Разговорът продължава: Тя не искала ГСМ Нокия модел "РКХ1200" (например), а еди къф си модел, дето струвал само 840 лв. Тук гаджето и спря да промучава в такт с репликите и се зае сериозно с манджата си. С подобаващо сумтене и примляскване горе-долу на всяко осмо дъвкателно движение. Сигурно дъвчеше в такт с музиката.
И... ето как тука и се скъсала лявата "чизма" и нямало кой да и купи нови...

Вдясно наборката обяснява на барбито, че и писнало да работи. Преди си живеела добре, не и се налагало да работи. Вече цели три години работела и все и била малка заплатата. Чудя се кой ли я е приел на работа без никакви професионални умения, за образованието... не зная. И че трябвало да си намери мъж май, че иначе вече не ставало. Барбито мълчи през цялото време.

Тамън бях почнал да се чудя кой ли ще я вземе наборката с прекрасните ТТ данни, като РК и гаджето и тръгнаха да си ходят. Гаджето с една глава по-нисък от нея, отдавна небръснат, с дънки по-мръсни и от нейните, фланелка на "Ливърпул" с къси ръкавки. Последно подстригване е било правено, вероятно, за посрещането на настоящото хилядолетие.

Дойде ред на кафето ми и наборката и барбито взеха да си тръгват. Видях барбито и в лице. Това беше грешка от моя страна. Празноока тъпа безгърда и отвратително гримирана селянка. Очи като черни дупки и КИ колкото стайната температура.

оставих си кафето недопито и дойдох да ви разкажа тази история.

Кой ги пуска такива в заведения с реноме? Егати реномето.
Егати екземплярите! Егати вечерята, дето я имах.

Извинявайте, че станах толкова досаден.

Питах се много работи, ама, айде, да не ги задавам въпросите и на вас.

Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Редактирано от ABe на 28.03.06 20:51.

В цивилизованите държави културните и образовани хора живеят в различни квартали от селяндурите и простаците, посещават различни заведения, различни магазини...

При нас е сбирщайн. И на мен са ми противни, но гледам да се абстрахирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еми нормално - някои хора нямат интернет,

затова скучаят по други начини...

следващия път вместо само да ги слушаш, прави им странни физиономии.
например: втренчваш се в наборката, дръпваш долната устна крайно в ляво, ококорваш си очите и си сбръчкваш носа (получава се едино такова особенно трептене на носните мускули). като те види бързо връщаш физиономията в нормална позиция и леееко и бявно ви подаваш езика навън в ъгъла на устните. бавно. леко разтваряш очи. изваждаш сопол от лявата си ноздра и го намазващ на челото ти. и тн.
ако кажат нещо на персонала отричаш всичко с раздранен тон и казваш да не те безпокоят докато си ядеш спокойно обяда, те те познават.

е тва е. просто, ефективно и гарантирано, че няма да ги видиш повече в същото заведение. ;) :П

_____________________________
"Everyone is naked!", the king shouted

Редактирано от koroviev на 28.03.06 23:00.

Има една книга, която някои хора наричат вечна. Там понякога има и истини, които си струват. "Не съди, за да не бъдеш съден"- например. Не че оправдавам безвкусицата (кой обаче е застрахован от подобен етикет?), простотията (виновни ли са хората, че родителите и обществото не са им помогнали да стигнат по- далеч в цивилизацията), грозотията (е, не можем всички да се родим перфектни) примесена с погрешна представа за "лек грим" и т.н., но започнем ли да обсъждаме всичко това..... Ще ни остане ли време за хубавото и стойностното в живота? А то е това, което си струва, нали....

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

ейй колко правилно си го казала

нямаш си дори представа по колко обществено вредни начини скучаят хората.
Ако това са хора, разбира се.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Хич не е добра тактика.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

книга...

е казано "всяка жаба да си знае гьола".

или в съвременен вариант "всяка жаба да внимава по образеца на какъв вол се подковава".

Такива ми ти работи.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Всъщност си помислих че имам - нещо подобно наблюдавам почти във всяко заведение където се озова, като разбира се нямам идея кои са елитни и кои не, просто виждам обичайното...
Иначе се радвам че успя да го опишеш, на мен емоциите просто ми се изпаряват при такива случаи и забравям и за случаите и за съответните им хора/участници...

лека нощ