Миии... / Контакти / Поколения / 30-40

кой кой е...

Тайният живот на форумите

От Катерина ОГНЯНОВА

И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
И е празен, чист и подреден, и в него цари тишина и спокойствие. По замисъл е посветен на нечия любима идея - средновековна литература или отглеждане на декоративни рибки например. В началото адреса му знаят само тримата ентусиасти, които са го създали. Някой от тях през ден започва нова тема, в която детайлно описва болестите на обикновената скалария или творчеството на сър Томас Малори. Въпреки несъмнената си важност съобщенията му остават без отговор. Точно преди тримата съвсем да се отчаят от всеобщата липса на интерес, във форума един по един започват да се появяват нови участници.
На втория месец вече се е оформила малка сплотена групичка, в която се водят разгорещени дискусии за рибешки храни. Всички са развълнувани и проверяват поне три пъти на ден дали някой е отговорил на последното им съобщение. След много часове писмено общуване членовете на компанията се поопознават и дори започват да се събират през петък в някоя бирария. Неизменно двама от форумистите (двойката обикновено - но не задължително - е разнополова) безкрайно си допадат и решават да съберат рибките и съдбите си.
Дискусиите бавно, но сигурно се разводняват. Каквато и да е основната тема, покрай нея се промъкват „защо не дойде на последната среща“, „днес ми е много лош ден, приятели, шефът ме замери с телбод“ и „третата матрица за нищо не става“.
По това време стават ясни титулярите на няколко ключови форумни позиции.
В наличност са един или няколко Авторитети, които (мислят, че) знаят всичко за всичко и добронамерено отговарят на зададените в клуба въпроси с многостранични трактати. Авторитетите редовно организират помежду си спорове на високо ниво, в които оборват един друг с дълги цитати от древни мислители.
Друга отговорна длъжност е тази на Форумния шут. Ако на компанията ? провърви, той е участник с приятно, остро чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми.
Ако форумът е преследван от лош късмет, Шутът си пада по плоски шеги и редовно пита „а от тоя вид декоративни рибки става ли добра супа“.
Безспорно ключова фигура е Вечната опозиция. Заемащият поста е длъжен да проявява несъгласие с всяко публикувано становище (включително на моменти със собствените си) и любезно да обяснява на околните в каква голяма и мрачна заблуда са изпаднали. Така или иначе всички се чувстват добре в своя приятен малък онлайн клуб, разказват за него на познати и го хвалят навсякъде из интернет. Точно в този момент се случва онова, за което създателите на форума са мечтали - той става популярен. Ама наистина. И това е началото на края.
Внезапно в подреденото малко общество нахлуват тълпи нови хора. И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди. Пускат рекламни съобщения. Подиграват се, иронизират, откровено се заяждат. Намира се някой, чието особено чувство за хумор го задължава да отговаря на всяка тема с поздрав в стил „така ли, а защо да нямам аз интимни отношения с твои роднини от женски пол“. Мирните обитатели на клуба пропищяват и настояват някой да се заеме с чистене на подобни изказвания. Първият от оплакалите се получава модераторски права и започва да затрива наред всичко, което не му хареса. Половината форумисти му ръкопляскат, другата половина недоволстват, че това си е жива цензура. Всяка втора тема в клуба завършва със скарване. Първоначалният малък сплотен колектив се предава и си отива. Част от останалите си правят нов клуб. Другите спорят, докато съвсем си омръзнат, после и те си тръгват.
И става тихо, кротко и пусто. Месеци покъсно малка групичка интернет обитатели един по един случайно попадат в клуба и го събуждат за нов живот.
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..