Това е ясно.
Питам се обаче, дали се отнася и за новите години.
Дали няма да се окаже, че новата година повтаря някоя добре забравена стара?
От известно време, каквото и да се случва, все имам чувството, че този филм съм го гледала вече....
Тази Нова, дали наистина ще е нова?
Казва ли ти някой.....
?

Дали ще е много банално да цитирам един образ, според който не можеш да влезеш два пъти в една и съща река?

--
Lip my stockings!

Ми да, банално е.
Както е банално и "Нищо ново под слънцето", но са банални, щото са истина - то и това е банално.

А реките може и да са различни, но усещането като влизаш в тях е познато. Винаги се мокриш, пазиш се от хлъзгави камъни....
Кога и защо се получава това чувство - уж нови, непознати води, а вътре нищо ново.....

Ех, май ЕГН-то натежава...

Не, не е ЕГН-то. Това е депресивно състояние, ще ти мине.

Panta rhei...

Но все пак от 2-3 години го наблюдавам това. А определено не се поддавам на дълги депресии.
Пък и това не ми пречи особено.....просто се чудя, така ли ще е вече?
Някак си годините уж нови, а страшно си приличат.....

Няма такова нещо "не се поддавам на...". Щом ти се случва - значи си се поддала.

То това е най-коварното, че не го приемаш така и не го виждаш като депресия (затова и му се поддаваш).

Огледай хората наоколо и ще видиш, че отегчението от живота няма много общо с възрастта им. И подходИ съответно.

Често ми се случва, та си го знам. И се оправям с една хомеопатия.

Panta rhei...

Благодаря за диагностицирането, но малко прибързваш или може би аз не съм намерила подходящите думи да обясня за какво точно иде реч.
Определено не ми се спори сега на тема депресия, още по-малко на тема хомеопатия, защото ставам много люта, като захвана такъв спор.
Нещо като хоби ми е вместо романчета да чета медицински книжки и повярвай ми доста наясно съм по някой въпроси.

Често ми се случва, та си го знам. И се оправям с една хомеопатия.
Тук само ще кажа, че щом ти се случва често, значи не се оправяш. А не се оправяш, защото хомеопатията, освен временен плацебо ефект, няма никакъв друг такъв.

Така. Отесох се.
Нека да оставим депресиите и хомеопатиите.
А и не съм отекчена от живота - категорично!

Ама моля ти се - веднага ги оставяме! Че ако започна да изброявам моите депресии - ужас. Аз съм си май депресивен тип (от време на време).

Само се опитвах да разбера имаше ли нещо конкретно в основата на темата, или просто така.
Не се разлютявай...

Panta rhei...

Ми може и да има нещо в основата на темата, а може и да няма. Това всъщност не е толкова важно.
Мисля си, че вече все по-рядко на тази възраст "откривам света"......като децата и младежите, нали се сещаш?
Когато за първи път пипнеш сняг, първата целувка, когато за първи път ти мръдне бебето в корема...
Това са все едни такива първи чувства...
После 100 пъти да ти се случат, вече не е същото. Защото ти е познато, подготвен си...

Сега и да ми се случи нещо ново, някак си пак ми е познато - все едно съм чела сценария.
Може би в стремежа си да си улесним живота, прекалено много сме си го подредили и не сме оставили място за изненади. А за щуротии да не говорим

Поне аз съм така...

ПостКоледно-Новогодишна депресия. Не че това, което казваш не е вярно. Ама след тази шопинг истерия, комерсиализация и тотален кич, това ядене и пиене като за последно и задължението да си прекараш добре празниците - напълно обяснимо състояние. Шъ съ оправим.