Дали е време да прочетем божествената комедия на Данте Алигиери (пак) или какъв според вас е смисъла на живота?

Nel mezzo del cammin' di nostra vita
Mi ritrovai per una selva oscura
Chе la diritta via era smarrita.

На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам си озовах,
че пътят прав загубих в тъмнината.

О!, Как да ви разкажа днес за тях,
тъй диви, гъсти, буйни, че се свива
помисля ли, сърцето ми от страх!

От тях смъртта е само по-горчива.
Но аз такова благо там открих,
че ще разкажа за гората дива.

Е, разказвайте... Слушам ви с интерес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щастието

дефинирай щастие
дефинирай продължителност на щастието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента обозначавам собствения си периметър. Обозначавам го ярко, според силите си. Цветни колчета с ярки знаменца. Препикавам ги по правилата на хищниците, та и по обоняние да е ясно. Това правя на попрището жизнено в средата. Вечерта ще си се кефя на мене си

"Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо - удоволствието".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на вечно търсещия и експерементиращия човек, в трудностите, грешките, резултатът, който сътворяващ, удовлетворението и жаждата за нещо повече.

Има да си говорим....

Този път, като че ли, избягва капана на хедонистичния парадокс (правейки щастието/удоволствието своя цел, човек не се чувства щастлив, а трябва да постигне щастието като индиректен резултат от действията си), но не и капана на смисъла? Или може би по-точно би било да го наречем капана на безверието. Защото, примерно 100 години самота (или пък усмивки) и после какво? Има да, но сме ограничени откъм ресурса време и в пряк и в още по-пряк смисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На попрището жизнено в средата ...
празнота в душата си открих,
обърнах гръб на материалното, на суетата,
и към знанието се устремих.
До просветление може би не ще достигна,
но ми стига и това,
че децата свои предпазих,
от живот, живян в тъма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъгата.

____________________________

Memento mori.

мисля, че в момента съм на вълна.... виж мнението на БоЕВ.
Простите неща, обогатявам себе си (или поне ми се иска), за да са богати и моите деца - това е всичко сякаш...
Ама и колко много други неща искам...
Затова казвам, че трябва вечно да търся. Ти ли беше писал някъде, че достигайки щастието вече не сме щастливи, пътят към него ни прави такива.