Скоро станах на 30, това доста ме разклати...Сякаш има някакво значение на колко си, важното е на колко се чувстваш, от 30 до 40 е най- хубавата възраст и бла бла, все мили думи на приятели, но истината е че за пръв път осъзнах че вече не съм първа младост и трябва да си дам равносметка за постигнатото в живота си. А то никак не е много, освен че завърших университет и се омъжих, nothing else! Не намирам подходяща работа, още не съм събрала кураж за дете, приятелите ми се пръснаха по света и у нас...Досега винаги съм смятала, че всичко е пред мен и има времедостатъчно, но изведнъж започнах да се питам какво съм пропуснала и колко са постигнали моите връстници, има ли време да наваксам изгубеното. Постоянно имам усещането, че си губя времето, а не знам от къде да стартирам Абе като цяло се чувствам зле..дали всички изпитват такива терзания като прехвърлят 30те

Аз усетих разликата като прехвърлих 33...
До тогава мислех, че имам само един орган. После разбрах, че са повече щото почнаха да ме болят....
Като си се забавила толкова със старта си /според тебе...макар, че никога не е късно да станеш за резил както вика народа /, поне поживя ли си?
Щото аз стартирах нейде към 21 и сега си мисля примерно, че не съм си поживял и поиграл достатъчно...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Зависи какво имаш впредвид под поживя ли си Обиколих няколко страни, събрах доста впечатления...Върнах се, за да си подредя живота, защото в чужбина българите трябва да са готови на много компромиси, за да просъществуват, а аз не съм била и слава богу можех да си позволя лукса да се върна и да се омъжа по любов..Но тази независимост сякаш не е на мода сред работодателите у нас, които в повечето случаи очакват някое нещастно момиче от село, което е готово за 200 лева да му работи като роб и може би и една .. да му завърти след работно време. Проблемът е, че не съм на зор, но това не означава че нямам желанието да се реализирам професионално и да бъда полезна със знанията си. Може би трябва да се замисля за спобствен бизнес, но нямам идеи..Абе какзвам ти, май съм във фас почивка в някоя уютна задънена улица

А ми може би точно това....
Щото за мен човек си е поживял, като се обърне назад да има кво да си спомня...щото работата не се помни...
А за работата...точно сега е момента да се почне някакъв частен бизнес. Възможностите са много, пазара е полу свободен, ниши дал господ...само кадри трудно се намират.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

В такъв случай приемам идеи /имай впредвид че не живея в София/

p.s. bla_bla

Редактирано от anuck на 26.03.05 13:36.

Поради незнание на региона в който си ти давам първата идея, за която не трябват някви първоначални инвестиции освен добри комуникации.
Предполагам чуваш за големия интерес на пенсионирани европейци към ефтинджан къщетата и местата по изоставените селища. Направи си контакти по брокерските къщи /или си отвори своя-но ще трябва малко подготовка за законите, процедурите и т.н.../ и тръгвай да търсиш местата. Трябва да си оборудвана с цифров апарат /3М пиксела ще ти свършат работа/ и компютър свързан с нета...добре е и да имаш кола, но става и с рейсовете. Ако не можеш да снимаш...вземи няколко урока...и направи количество снимки за да се ориентираш какво точно попада в обектива, под какъв ъгъл и с каква осветеност....и т.н. Поне консумативите за този вид снимки струват 0,00 Лева..
Снимай. И заедно с къщята снимай околностите...После-на дедовците и бабите англичани...и наблягай на прелестите и евтинията.../ако не можеш да си сглобиш представителна реч, прочети статиите в индипендънт например и копирай...-тъкмо ще са написани с техния манталитет.../. Естествено има 2 вида печалба..единя е от разходките, които ще им организираш на бастуните да оглеждат, а другия от комисьонните при продажбите.
Примерно...
А ако се замислиш за още колко видове услуги има пропуски в обслужването....ще ти падне шапката...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Миналата седмица направих 32. Според твоите критерии направо съм извън класацията - нямам деца, развод на етап трето дело, трима, дето ме преследват да станат съпруг номер 2 (къде бяха по-рано?!), още един куп ухажори. Веселба! На този фон аз се чивствам страшно жизнена, енергична и животът ми е интересен да го живея. Горе главата! Това е страхотна възраст.

Значи има и по- зле от мен? Караш ме да се чувствам по- добре шегичка, но наистина успя да ме развеселиш

P.S. Варна

До 30, трябва да поумнееш, а до 40 да забогатееш! - казва народната мъдрост.

Действай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи да запретвам ръкави и да се захващам със забогатяването А ако получа някое малко наследство брои ли се?