Наскоро близка на майка ми овдовя. Съпругът й цял живот системно беше пропивал всеки лев и всеки ден, след което получи инсулт и жена му се грижеше за него до последно. Тази фина, благородна и деликатна жена беше страдала много, но не само не го беше напуснала, не само го доизгледа, а и сега каза, че не си спомня нищо лошо, а само малкото хубави моменти.
Преди години бившата ми хазайка, която беше разведена от 20-тина години, отиде да се грижи за болния от рак бивш съпруг и след като той почина, преживя смъртта му много драматично.
Горе долу по това време моя роднина, разделила се с мъжа си преди 30 години, изпадна в дълбока депресия и не искаше да живее повече, защото той беше си отишъл от този свят.
Кажете какво е това? Може би доказателство, че старата любов ръжда не хваща?

имам само един въпрос: знаеш ли подобни истории, в които главните герои са мъже?

просто НАВИК.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Невъзможно е главната роля да бъде изпълнена от мъж, поради простата причина, че мъжете умират средно с пет години по-рано!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен ако питаш, това е силно развито майчинско чувство.

Аз пък имам точно обратният случай. Една от първите ми братчедки (щот са няколко) е родена и живее в Чехия. Ожени се по огромна любов, родиха си две дечица. Някъде къмту 35 г. мъжът й се разболя от множествена склероза. Тя го погледа малко (ходеше и на работа, сама се грижеше за децата). След което се разведе и го изпрати при майка му. Тукашната рода нададе вой до небесата: "Ау-у-у, как може, вместо да се грижи за него...." А тя кротко обясни, че има две невръстни деца, които освен всичко не трябва да се травмират, които трябва да храни, отгледа и изучи, те. да си запази хубавата работа.
Явно и възпитанието, и манталитетът, и характерът също имат значение.... Абе, знае ли човек

според мене "страха" от самотата и необходимостта да се чувстваш нужен на някого...
Примерите ,които даваш са с по-възрастни хора..с израстнали деца..които сигурно не се грижат за внуците си ..и не работят вече...и са сами...
и няма на кого да са нужни...
един човек,за когото да се грижиш и да знаеш ,че имаш "цел".."роля" в живота на някого...
Любовта е преходна...
Само залъгваме се ,че можем или че" вечно " обичаме....
сорри...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек като поостарее и остане сам, заживява с миналото. И тогава често почва да мисли колко по-добре е бил на млади години и с някого, отколкото стар, самотен и ненужен.
Понякога пред прага на смъртта човек си дава сметка за какви глупости се е ядосвал, карал и развеждал.

Аз тука сигурно съм най-младия, но съм абсолютно съгласен-така си е, особено за нервирането... :)

"Животът е това, което ти се случва докато кроиш планове за живота..."

хваща,хваща и още как...зависи как са се разделили