Коя е книгата най-важна за вас?
Която е влезнала в костния ви мозък, която е проникнала в тъканта на живота ви, която е част от сърцето ви? А?

заговорихме се за филми, та аз да си питам да книжките...

За мен книгите са две: "Малкият принц" и "Майстора и Маргарита".

А кои са вашите?

Бъдете високи!

Плюс твойте две: "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис, "Ние, врабчетата" на Йордан Радичков, "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера, "Дванайсетте стола" на Илф и Петров, разказите на О.Хенри, "Закуска за шампиони" на К. Вонегът, "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс (някой трябваше да ми я връща) и... разбира се готварската книга на баба ми, приложение към списание "Икономична домакиня" от 1927 г.

Предполагам че рефрена в цялата тема ще е "Безброй са! Как да избера измежду всички?" И при мене е така. Опит за уцелване е:
1. "Кръстоносци" на Сенкевич
2. Северния епос на Джек Лондон и по- точно "Сияйна зора"

Изпуснах най- великите. Руснаците. Но няма да се поправям

за рефрена.

Затова аз ще си кажа само първата такава - "Старогръцки легенди и митове".

Онази - оранжевата на Кун.

Бях 2-ри или 3-ти клас.

Всяка прочетена книга си има своето място...не че са много...приключенски на ловна тематика...харесвам "Угрюм река"..."Спартак" - към нея имам по-специално отношение, защото си я купих навремето с джобните пари за две седмици от един антикварен магазин между Славейков и Валентина - пък и цялата легенда около този човек ме привлича.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една от милите картинки от семейния живот, която се е запечатала в ума ми е как бебока съсредоточено рапарчетосва Старогръцки легенди и митове седнал на земята пред спалнята ни. Беше преаранжирал няколко коли вече. Аз, като го видях, пет секунди седях замръзнал на място и се опитвах да издам някакъв звук. Чак после заревах, както си му е реда.

ще си попитам Защо е "Малкият" (принц), но "Майстора..."? Преди време го беше обяснявал това правило за пълния член в заглавията, ама не повня (старост-нерадост ).... Обясни ми го още веднъж, плс, като на първолаче!

Аз наскоро си купих издание за личната библиотека (щото старото остана при родителското тяло). Изданието не може да се мери със старото въпреки цветната (но мека) корица, но съдържанието му си е същото. Е, корицата вече пострада от бебе №2 у дома.

Нека четат. Ще си я купим пак. И даже отново.

"Степния вълк" на Хесе. има толкова много книги, които обичам или просто харесвам, но тази е единствената, която стана част от мен. все още не мога да си го обясня... :)

учудва ме въпроса ти....трудно може да се каже за една книга...всяка оставя някакъв отпеатък

Приказките на Андерсен, първите които съм чела самичка ваканцията преди да тръгна на училище....на всичките помня че плачех, четях ги на чардака на старата ни къща и с плувнали в сълзи очи гледах света около мен и се плашех от това колко несправедливо е всичко

после съм изчела стотици книги, но нищо не ме е трогнало така....