Хората забравят какво ли не в живота си, но най-вече забравят разни неща. Да влезеш с мокър от дъжда навън чадър, а да си тръгнеш без него какво е? Вчера забравиха чифт чисто нови домашно оплетени терлици голям размер, жълти. Някой да си ги познава?

Аз редовно забравям, че Терминатора е на задната седалка и отпрашвам към офиса вместо към детската градина, и по някое време се стрескам, като го видя или чуя отзад. Но това е нищо. Има една история, дето се разправя за един професор от МЕИ. Взима човеко колата от жена си за да отиде на работа. Спира на "Онкологията" за да си купи вестник. Купува вестника и едно билетче, вижда трамвая да идва, качва се и отива съвсем на време на лекции. Шаша настъпва вечерта, когато се почва търсене на ключовете из всичките му джобове. Бе няма ги тия ключове и тва е. Като се сетил къде е оставил ладуняка и успял да стигне видял че колата си седи чинно на спирката, 260 заобикаля (и псува навярно) а ключовете са на таблото на контакт. Той даже не я бил загасил.

която си работи вкъщи, излиза един ден сутринта да разходи кучето и да си купи весници-и-и. Вързала кучето за вестникарската будка, купила си вестиници, поприказвала си с вестникарката... Отишла да си купи закуска от местната сладкарница, прибрала се и по навик покрай палтото тръгнала да окачва и каишката на кучето на закачалката, ама... няма го кучето!

Хе-хе!

Бъдете високи!

се беше прибрал от командировка по домашни пантофи и празна кофа за боклук?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ха, ха, ха
това и аз го знам.

Не знам кой е, де

и сам той Стайнов.

Бъдете високи!

чак в офиса се усетих, че съм отишъл на работа с костюм, жилетка, вратовръзка, но ... по пантофи.

Добре, че имам винаги резервни дрехи и обувки в офиса.

Бъдете високи!

Хе-хе! И с моя баща имаше подобен случай. Като лекар беше о.з. майор, но навърши години и трябваше да си сдаде униформата. На заминаване за Сливен тръгнал в пълно бойно снаряжение, взел си цивилни дрехи за връщане, но забравил обувките. Добре, че беше с кола, а не с влака!!! Смяла съм се дни наред като се сещах за това, как му отварям, а той стои пред вратата по бели чорапи

ти си направо за завиждане, че можеш да забравиш за терминатора на задната седалка. в мойта кола това би било чудо невиждано - то са песни, смешки, въпроси...

това за професора е уникално. как пък никой не му е отнесъл колата? мой познат е излизал с трабанчето и се е прибирал с тролея, ама поне е паркирал прилично и си е прибирал ключовете, де.

мен май не ме бива по забравянето. веднъж като дете тръгнах по пантофи на училище, но се усетих още пред блока. веднъж отидох да тегля пари от банката без лична карта, случвало се е да карам, докато шофьорската книжка си седи в джоба на "другото яке"... абе нямам запомнящи се забравации. скучна съм. или организирана. въпрос на терминология.

Редактирано от yanita_ на 17.03.05 15:31.

На една моя приятелка баща и е литератор. И когато отиде да си защити дисертацията беше тръгнал по костюм и домашни чехли. Горкия чак във влака се усетил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите