Не знам дали е имало такава тема...дано не се повтарям.
Напоследък се замислих за малките ежедневни ритуали в живота ни, които по един или друг начин ни дават някакво чувство на сигурност, макар и да не ги забелязваме дори.
Аз напр. не мога да изкарам деня, ако не съм слушала поне 1 час някаква готина музичка- просто съм се пристрастила и откачам без музика или пък, ако не изям поне 1 ябълка- същата работа, или ако не кажа "Лека нощ!" на дъщеря си- пак нещо ме гризе...
Какви са вашите малки ритули?

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

И на мен ми е много криво, ако не кажа "Лека нощ" на нечия дъщеря... поради липса на моя собствена

На мен отиването на работното ми място вече си е цял ритуал. 13 минути пеш, минавам през Стария град Време, достатъчно кратко, за да не се отегча и достатъчно дълго, за да подредя мислите в главата си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сутрин - кафе, целувки с пожелания за лек и ползотворен ден.
Вечер - разговор с дъщерята за училище, гаджета и тнт. Вечеря с аперитив и споделяне на интересни моменти и преживявания от деня. Следва игра с кучето, ТВ и отново целувки за лека нощ.

В общи линии ежедневие, но повечето детайли не само за мен имат ритуален характер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

Ти направо си описа деня. Ами то почти за всички е така...Аз имах предвид някакви по особени действия, ваши си, без които не можете, не рутината, която вече е станала навик.

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

Единствения ритуал ми всяка сутрин да пия по 1 кафеварка кафе с 5-6 цигари , е понякога ги докарвам и до половин кутия (( от 5-6 тва ми е заниманието и бърз преглед на новините по кабеларката или в зависимост от случая къде съм на компа )) НО 1 кафеварка и цигарите са вече рутиннен навик а ако няма кафе и цигари малеее както ставам в 5 сутринта познай

майната им на правилата !!!

Един малък и обикновен ритуал е запалената свещичка на масата, но не само тази - празничната, натруфена - светлината, на която се пречупва през кристалното стъкло ..., а и на тази, в обикновените вечери ...

Огънчето ... пръскащо топлина и около него няколко чифта очи, които го гледат. Какво ли изгаря в него - страст и обаяние, забавление или игра, умора, може би и сивота, защо пък не, и объркана уравновесеност, самота, бягство, истина, желание ... спомени, мисли, надежда ...

Огънят винаги привлича. Има нещо тайнствено в него. Невъзможността да бъде разкрита магнетичната му сила го прави още повече желан. Иска ти се да си поиграеш. Игра опасна и не всеки може да си я позволи. Малка разсеяност и небрежност може да изпепели всичко и да остави грозни, сиво-черни руини. Тогава няма спомен, нито усещане, а само пепел, която вятърът раздухва и накрая не остава абсолютно нищо. Няма нищо по-страшно от това нищо…

Улавяш лека, едва доловима музика, при трептенето на огънчето, предизвикано от изгарящите неща ... А ако умееш да хванеш и ритъма й, то тогава можеш да се потопиш изцяло в пламъка, да усетиш едно затопляне, дори леко изтръпване и накрая една особена пареща болка, от която изпитваш неописуемо удовлетворение и безумно удоволствие, без да изгориш.

Невероятното предизвикателство на огъня е в неговата сила. Обожавам тази сила, тя никога не може да изгори, тя е вечна, за разлика от нас, нали ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен много ми липсват досегашните ми малки, симпатични ритуали. Понастоящем съм в период на промяна и все още не мога да си създам нови, а това едно от нещата, които ме правят неспокойна.

Май Рей Чарлз беше казал, че ако не бил станал музикант, щял да стане подпалвач...следващата му страст бил огънят...Има наистина нещо магнетично в него...

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

1. От понеделник до петък - 5 минути сутрин пред огледалото.
2. Всяка вечер - усещането че някой от близките ми сваля очилата от очите, както съм заспала пред телевизора.
3. Всяка събота до обяд (ако не съм на работа) - спрягането на глагола "шматкам се"