Вчера ми обиваше дясната обувка - черна, елегантна, с висок ток, същата като лявата. Бях се замислила какво би било, ако остана без настоящата си работа. И веднага си отговорих: ще нося само маратонки. Днес десният ми крак се чувства великолепно, също като левия. Затова не ми се остава без тази работа. Какво бихте направили вие, ако се случи да си загубите работата? Ще започнете ли нещо съвсем различно или ще търсите пак същото или подобно?

лАбенче, нямаш представа как бръкна с пръст в раната. Все едно де, малко позакърпихме реномето напоследък, та се разсеяха буреносните облаци. Може и да оцелея. Пу, пу, пу
Ако все пак ми се наложи да търся работа ще ми е по- лесно да си продължа в същата област. Харесва ми, познават ме и така ми е приятно. Освен това съм инжилер чиляк, за друго не ставам. Ставам де, ама не ми се ще!

П.П. Съвсем вън от темата: Знаеш ли че изконното българско име е било Аблена. Йовков го променя в разказа "Албена", заради благозвучието (или може би защото описва убийца, кой знае). Май се казва субституция. Разменя "л" и "б". Всеки път, като ти видя ника и се сещам за това

В новото винаги има предизвикателство, а и колкото повече неща умееш е по-добре. До тук съм сменил над три професии и винаги съм успявал да се справя перфектно. Скоро време се очертава пак да сменям работата. Доста от нещата с който някой се изкарват хляба ги практикувам като хоби, в общи линии според мен срамен труд няма, по-срамно е да стоиш без работа и да ревеш за помощи.

В момента се сещам за Японците. Излизат от училище и започвот от най-ниското ниво, докато се усъвършенстват и заемат ръководна длъжност(взаимозаменяемост един вид-може да е шеф, а всъщото време да работи и на поточната линия ако се наложи).

Велик е само онзи, който не ни напомня на никой друг.

шефа сменя работника на поточната линия от раз. Даже 100% че се е случило с някоя издънка. Обаче, ако работника от поточната линия също толкова безпроблемно може да смени Big Boss, значи нещо куца в тоя завод

Здрасти, Грийн.
Като лингвистично явление се нарича "сонорна епентеза".

"револвер" --> "ливорвел"

е красноречив пример за това, за което говориш.

Думичките "балерина" и "метеоролог" също често стават жертва на такива размествания.

Бъдете високи!

Неправилна формулировка от моя страна.

Подсетиме за оня виц, в който един дебил гледал поточна линия, от едната страна влизали телета, а от другата излизал салам, гледал, мислил и попитал, можели да заработи наобратно.

Велик е само онзи, който не ни напомня на никой друг.

Хм, ами както казваш много зависи от това как ти се чувстват краката и дали ти решаваш да сриташ шефа или пък шефът решава да срита теб. То ситуацията с горните два случая е ясна. Аз най се връзвам на случая, когато човек най-съзнателно се настройва да срита шефа си, а той гадината, вземе че го изпревари. Е, тогава е въпрос на чест!
Иначе аз съм човек експериментатор и все се чудя дали пък да не пробвам нещо друго, може пък по да ме бива там. Та не бих се впечатлила особено ако трябва да сменям попрището.
Сега обаче така са ме стегнали и двете обувки (въпреки, че не са черни с токче), че ми се ще да се завра вкъщи, набързо да родя 3-4 деца и до края на живота си да си стоя вкъщи да си ги гледам. Хубаво, че знам, че след някой-друг ден ще ми мине. Но пък от друга страна знам, че светът не започва и не свършва с тази работа...

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

утре ми е последен ден пред този компютър. от понеделник съм без работа.
а положението беше такова, че едва сега мога да започна да търся нещо ново.

и ми се плаче!

какво ще направя ли? търся нещо хем различно, хем да ми позволи да използвам натрупания опит, защото 5 години прекарани в организиране на разни събития учат на много неща...

нашето гардже си е най-хубаво!

Не се притеснявай.
Работа винаги се намира.

Въпросът е само при какви условия.

Стискам палци бързо да се справиш със задачата!

Бъдете високи!

Ахм да...
не е лесно предполагам...
Аз преди година смених "десена"..ново място и с другата специалност...( все е медицина обаче..скука...)
Не мога да си представя ,че ме бива за каквото и да е друго освен медицина като професия..( е,ставам и за зъболекар)...
А да!..Ставам и за филмова звезда...ама ...!...

Късмет с работата/./Янита...гледах ти снимките на госпожиците...Много са сладки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите