Не помня точно кога осъзнах, че всичко, което знам, не е нищо повече от резултата от нагъването на мозъчната ми кора в продължение на някакви си клонящи към трийсет (тогава все още отляво) години.

Само по себе си това откритие не блести с нищо особено и не представлява особен научен интерес, поне не и на пръв поглед.

Изумлението ми обаче беше огромно. Останах поразен от факта, че понятията ми за време и пространство, за безкрайност и сингуларност са плод на несъизмерим, с което и да е от тях, жизнен опит. Че буквално всичко е компресирано до неузнаваемост - цялата история на цивилизациите, простираща се хиляди години назад, познанията ми за тъмните векове, за Рим и Елада, за Египет, за Цезар, Марк Антоний и Клеопатра, за Атон, за инките и ацтеките, за каменния век, за неандерталците, за Homo Еrectus, за динозаврите, за еволюцията, за генезиса на Слънчевата система... за всичко! Че именно това "всичко" реално се съдържа в едно никакво "нищо"!!!

Още по-вкаменяващо бе просветлението, че цялата огромна вселена, ведно с мистичното й, експлозивно* начало и вероятния й, потънал в абсолютен мрак и покой (без)край**, лишен от всякакви условия за съществуване на разум под каквато и да е форма, се побират в такъв нищожен период на познание и то в такава крехка и деликатна форма на материята, чиято маса възлиза на не повече от килограм - два!

И тогава се запитах - не е ли всъщност животът ни един замръзнал миг, един стоп кадър от филма за вечността? А не е ли самата вечност една прелюдия към Нищото? И не сме ли ние самите един парадокс, една самоирония на вселената осъзнаваща себе си, и посредством това, осъзнаваща своята преходност и предначертаност?

Дали да вярвам на космологичните визиите на Касандра?

Или да приема, че Големият студ** ще е просто инкарнацията на Стикс и може би Лодкарят все пак ще ни откара до другия й бряг? Дали да си запазим по някое петаче за всеки случай а?

_________
* Големият взрив - пряко следствие от откритието на Хабъл за разбягващите се галактики. Нулата на Времето - според екстраполациите преди около 14 милиарда години.

** Големият студ - ако материята и енергията във Вселената не са достатъчни, за да се спрат разширението и предизвикат ново свиване ерго и нов Голям взрив. Краят на Времето (след неизвестен, но ограничен, брой милиарди години напред) и всичко останало ;-).

Libertas inaestimabilis res est.

мислех, че имам само един орган!....
После разбрах, че имам и други ...щото почнаха да ме болят....


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

преди старта на забавеният каданс...към "нещото";)

Чудесно. Сега остава да осъзнаеш, че цялото знание на света, всяко парченце от знанието, което е стигнало до теб, абсолютно всички цветни или черно-бели открития, които правиш, дори най-сложната математическа еквилибристика е направо фасулска работа, просто е като две и две четири пред най-трудното нещо на света, което не съществува в нито едно знание, което можеш да пипнеш или разкажеш. И това нещо е меката, пастелна много простичка човешка, истинска топлинка. Пред нея всичките тия неща, дето си изброил, не струват пукнат грош. Тъй че, приятно учене, господин знание на кило или в метри. )

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 02.08.04 19:04.

ябълка да падне от някъде.

Далипък не се ограничаваме сами с понятия като начало/край, време и пространство? Наистинали сме самото съвършенсто?


п.п. А петачето, неминуемо ще е необходимо, рано или късно.

Рем! Нали се сещаш, че идва все пак един момент, когато освен обема на кръга...почваш да забелязваш и периметъра...а както е казал онзи твой последовател ...кръгчето на знанието се допира с непознатото по периметърченцеато...
Та няма начин да не се случи този катарзис...стига да ти нараства периметъра...някои хора така и си умиргат с един и същи периметър...назъбен на 2-3 места по рождение, удар в касата на вратата или прицелно хлопване с тиган...и толкоз.
Истинското знание си е баш това...когато разбереш в същност колко много не знаеш. А за миговете /замръзнали или не/ хич не се замисляй...ползвай ги...
Щото колкото и да е голям мига на разумното съществуване /на нашата планета де.../и безкрайно малък ВС материалното съществуване...то твоя и моя живот са още по-миниатюрни...И ако и тях ги изтървеме...оглеждайки се...

Та...мисълта ми беше...айде земи спри тия дъждове и кажи къде сте на бира в събота!


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

нежна кадифена мекичка много простичка и много мъничка човешка топлинка е вкарвала човечеството в толкова беди * ..... :-)

* справка - сексскандала Клинтън и последвалата война

UB40 !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

постингите му в ДИР-а...
*Б.А

Синьото около очите е добра подложка за полагане на бялото. Прави го още по-бяло...



Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

че един щастлив баща не познава т.нар. от Вас "най-трудно нещо"? Топлината, необозримия безкрай на човешката душа, откривам всеки миг от този миг наречен живот в очите на своите даца и прекрасната си жена. Но не за това ставаше въпрос. Ирационалните неща нямат и не могат да имат рационални обяснения.

Прочее, аз говорех чисто и просто за изключителното, според мен, усещане на онзи момент, в който осъзнаваш, че света - това си ти. Ни повече, ни по-малко.



Libertas inaestimabilis res est.