|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
Един кадър от... Нищото?!?
|
|
| Автор |
Remmius (Hellion) |
| Публикувано | 02.08.04 17:35 |
|
|
Не помня точно кога осъзнах, че всичко, което знам, не е нищо повече от резултата от нагъването на мозъчната ми кора в продължение на някакви си клонящи към трийсет (тогава все още отляво) години.
Само по себе си това откритие не блести с нищо особено и не представлява особен научен интерес, поне не и на пръв поглед.
Изумлението ми обаче беше огромно. Останах поразен от факта, че понятията ми за време и пространство, за безкрайност и сингуларност са плод на несъизмерим, с което и да е от тях, жизнен опит. Че буквално всичко е компресирано до неузнаваемост - цялата история на цивилизациите, простираща се хиляди години назад, познанията ми за тъмните векове, за Рим и Елада, за Египет, за Цезар, Марк Антоний и Клеопатра, за Атон, за инките и ацтеките, за каменния век, за неандерталците, за Homo Еrectus, за динозаврите, за еволюцията, за генезиса на Слънчевата система... за всичко! Че именно това "всичко" реално се съдържа в едно никакво "нищо"!!!
Още по-вкаменяващо бе просветлението, че цялата огромна вселена, ведно с мистичното й, експлозивно* начало и вероятния й, потънал в абсолютен мрак и покой (без)край**, лишен от всякакви условия за съществуване на разум под каквато и да е форма, се побират в такъв нищожен период на познание и то в такава крехка и деликатна форма на материята, чиято маса възлиза на не повече от килограм - два!
И тогава се запитах - не е ли всъщност животът ни един замръзнал миг, един стоп кадър от филма за вечността? А не е ли самата вечност една прелюдия към Нищото? И не сме ли ние самите един парадокс, една самоирония на вселената осъзнаваща себе си, и посредством това, осъзнаваща своята преходност и предначертаност?
Дали да вярвам на космологичните визиите на Касандра?
Или да приема, че Големият студ** ще е просто инкарнацията на Стикс и може би Лодкарят все пак ще ни откара до другия й бряг? Дали да си запазим по някое петаче за всеки случай а?
_________
* Големият взрив - пряко следствие от откритието на Хабъл за разбягващите се галактики. Нулата на Времето - според екстраполациите преди около 14 милиарда години.
** Големият студ - ако материята и енергията във Вселената не са достатъчни, за да се спрат разширението и предизвикат ново свиване ерго и нов Голям взрив. Краят на Времето (след неизвестен, но ограничен, брой милиарди години напред) и всичко останало ;-).
Libertas inaestimabilis res est.
| |
|
Тема
|
А аз пък до 33 години...
[re: Remmius]
|
|
| Автор |
MЪЖжжж (съвсемобикновен) |
| Публикувано | 02.08.04 18:30 |
|
|
мислех, че имам само един орган!....
После разбрах, че имам и други ...щото почнаха да ме болят....
 
Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..
| |
|
Тема
|
по-скоро - стоп кадър
[re: Remmius]
|
|
| Автор |
NUT (ot ada) |
| Публикувано | 02.08.04 18:54 |
|
|
преди старта на забавеният каданс...към "нещото";)
| |
|
Тема
|
Re: Един кадър от... Нищото?!?
[re: Remmius]
|
|
| Автор |
yф () |
| Публикувано | 02.08.04 19:02 |
|
|
Чудесно. Сега остава да осъзнаеш, че цялото знание на света, всяко парченце от знанието, което е стигнало до теб, абсолютно всички цветни или черно-бели открития, които правиш, дори най-сложната математическа еквилибристика е направо фасулска работа, просто е като две и две четири пред най-трудното нещо на света, което не съществува в нито едно знание, което можеш да пипнеш или разкажеш. И това нещо е меката, пастелна много простичка човешка, истинска топлинка. Пред нея всичките тия неща, дето си изброил, не струват пукнат грош. Тъй че, приятно учене, господин знание на кило или в метри. )
Acropolis adieuРедактирано от yф на 02.08.04 19:04.
| |
|
Тема
|
Сега остава и една...
[re: Remmius]
|
|
| Автор |
БoEB () |
| Публикувано | 02.08.04 19:04 |
|
|
ябълка да падне от някъде.
Далипък не се ограничаваме сами с понятия като начало/край, време и пространство? Наистинали сме самото съвършенсто?
п.п. А петачето, неминуемо ще е необходимо, рано или късно.
| |
|
Тема
|
Re: Един кадър от... Нищото?!?
[re: Remmius]
|
|
| Автор |
MЪЖжжж (съвсемобикновен) |
| Публикувано | 02.08.04 19:36 |
|
|
Рем! Нали се сещаш, че идва все пак един момент, когато освен обема на кръга...почваш да забелязваш и периметъра...а както е казал онзи твой последовател ...кръгчето на знанието се допира с непознатото по периметърченцеато...
Та няма начин да не се случи този катарзис...стига да ти нараства периметъра...някои хора така и си умиргат с един и същи периметър...назъбен на 2-3 места по рождение, удар в касата на вратата или прицелно хлопване с тиган...и толкоз.
Истинското знание си е баш това...когато разбереш в същност колко много не знаеш. А за миговете /замръзнали или не/ хич не се замисляй...ползвай ги...
Щото колкото и да е голям мига на разумното съществуване /на нашата планета де.../и безкрайно малък ВС материалното съществуване...то твоя и моя живот са още по-миниатюрни...И ако и тях ги изтървеме...оглеждайки се...
Та...мисълта ми беше...айде земи спри тия дъждове и кажи къде сте на бира в събота!

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..
| |
|
Тема
|
Именно тази
[re: yф]
|
|
| Автор |
jamie (Bad to the bone) |
| Публикувано | 02.08.04 22:42 |
|
|
нежна кадифена мекичка много простичка и много мъничка човешка топлинка е вкарвала човечеството в толкова беди * ..... :-)
* справка - сексскандала Клинтън и последвалата война
UB40 !
| |
|
Тема
|
МЪЖжжж и
[re: jamie]
|
|
| Автор |
MЪЖжжж (съвсемобикновен) |
| Публикувано | 02.08.04 22:52 |
|
|
постингите му в ДИР-а...
*Б.А
Синьото около очите е добра подложка за полагане на бялото. Прави го още по-бяло...
  
Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..
| |
|
Тема
|
Милейди, Вие смятате ли
[re: yф]
|
|
| Автор |
Remmius (Hellion) |
| Публикувано | 02.08.04 23:12 |
|
|
че един щастлив баща не познава т.нар. от Вас "най-трудно нещо"? Топлината, необозримия безкрай на човешката душа, откривам всеки миг от този миг наречен живот в очите на своите даца и прекрасната си жена. Но не за това ставаше въпрос. Ирационалните неща нямат и не могат да имат рационални обяснения.
Прочее, аз говорех чисто и просто за изключителното, според мен, усещане на онзи момент, в който осъзнаваш, че света - това си ти. Ни повече, ни по-малко.

Libertas inaestimabilis res est.
| |
|
Тема
|
БЕЗ ДА КОМЕНТИРАМ
[re: Remmius]
|
|
| Автор |
MЪЖжжж (съвсемобикновен) |
| Публикувано | 03.08.04 01:17 |
|
|
Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|