Коя е границата, след която вместо лоши отношения с родителите почваме да предпочитаме липсващи такива?

Аз правя всичко възможно през последните години да поддържам поне формални отношения, но напоследък и при телефонен разговор едвам се сдържам да не се разкрещя. Успявам само с усилия на волята и с мисълта, че затова пък ще се измъквам до дупка да не ги виждам лично.
Вече мисля да ги пратя по дяволите веднъж завинаги, въпреки благодарността че са ме създали, защото ми се струва, че това отдавна го изплатих с лихвите!

От тях не получавам пари, не ми гледат детето. Но имат навика да ми се обаждат веднъж на 3 месеца, за да ми обяснят че не съм успяла в живота, че сама съм си избрала трудна съдба, как има да страдам и други такива правдиви истини. Наистина, при мен така се получи, че животът ми не е съвсем подреден, но според мен аз се справям успешно доколкото мога. Отначало спорех с родителите ми, после се съгласявах с всичко, само и само да млъкнат. Те неизменно завършват с с наставления да не очаквам нищо от тях, защото трябва да страдам, за да видя колко е гаден живота!!! И аз се чудя защо ми действат толкова лошо тия техни приказки, явно когато ти ги говори родител, много те скапват. Настояват да ми се хвалят с по-значителните си покупки и инвестиции, знаейки че нямам пари за подобни неща и намеквайки, че и за това сама съм си виновна.

Ако някой мисли че преувеличавам, значи никога не е срещал подобен проблем и е един много щастлив човек. А който е прекъснал връзки с родители - да ми се обади, за да знам че не съм сама в тази нелепа ситуация.

Искрено съжалявам за това,което споделяш.Моите пък никога не бина ме оставили да се оправям сама,все ми помагат и с каквото и да се опитам да се захвана ме разубеждават.Човек се чи от грешките си и ако не опита никога няма да разбере как.Бади сигурна че това че се вориш сама ще те направи мн. по-силна от мен,но със сигурност няма да ти е лесно.

Хм... Не можем да избираме родителите си... Не позволявай на огорчението да "вгорчи" самата теб... Както казва Малкия Принц "Трябва да сме снизходителни към възрастните"... Още повече, че понякога са прави...

Следващия път, като почнат им затвори телефона. По-следващия може и да не ти опяват.

Наздраве

Тази тактика я опитвам отскоро, но изглежда ефекта е обратен - това само ги амбицира да звънят отново и отново

При мен имаше същия проблем ...
Всеки път когато се интересуваха от мен или от живота ми беша за да се заядат и един ден когато се обадиха ги помолих да млъкнат и да включат телефона да се чува из цялата стая след което им казах , че ако се обаждат да е само за да бъдат по малко злабни и да спрат да ме дразнят и ако пак се повтори в момента в който започнат с поуките и простотиите ще затворя и ако искат да помогнат това не е начина ако не - всеки по пътя си.
Затварях 1 път на втория крещях на третия само като чуя че са те затварях....така беше 1 година...сега се опитват да са по благи, но не става личи им, а и при мен вече е нещо като фобия че ще почнат пак с поуките и упреците. Вярно е че намаляха обажданията и тревогите ми . Не се оплаквам сега сум добре имам семейство което дори те да не приема ме подкрепя и дете което ме дарява с обич.....
Така че - стегни се, хвани си живота в ръце и да не ти пука какво ще кажат или какво ще направят . Имай самочувствието на зряла жена и ако те не го разберат сега ...като остареят ще се сетят. Дали си бедна или богата дали можеш или не можеш нещо не е техен проблем а твой !!
Човек взема решенията си сам, но и трябва да има силата да живее с тези решения след това!
Успех!

има и по-лоши родители, които не само ти досаждат, но се опитват и да те използват, без да ги е грижа за теб или за децата ти. От десет години се опитвам да си втълпя, че е невъзможно, нали са ти родители, но фактите са си факти, когато ме потърси е само, за да ми иска пари, дори не ме пита за внук си, на когото не е купил един бонбон. Понякога ми се иска да се откажа публично в ДВ от него, но не съм сигурна , че съществува такава процедура.
Вече не ми влияят упреците , че няма да стана човек. Само понякога ме е срам от баща ми, който е алкохолик и се напикава по улиците.
Ако не бяха такива, нямаше да се гордея със себе си, а сигурно и нямаше да имам успех. Желая го искренно и на теб!

И какво като се откажеш ...дали това ще промени нещата?????
Промени ги самата ти ...в теб е решението....и имай силата да го вземеш!Обмисли добре кое е добро за теб и детето!
Спри да даваш пари или дай но да е срещу работа. Понякога това помага!
Само не се самосъжалявай. Помисли се, че детето на теб разчита и се бори !
Дано да имаш силата и волята да промениш нещата.
Ако искаш да се самосъжаляваш и другите да го правят около теб - което е тъпо - давай но си помисли и какъв пример даваш на детето и то какво вижда. Нали заради децата живеем и идеята е да им дадем само най доброто . Създай му спокоен и уютен живот. Когато ти си изнервена и то е така.
Успех още веднъж!

Дистанцирай се.
Но не за дълго.
Не приемай лично нещата.
Те имат причина да са такива, каквито са, но не си длъжна да ги разбираш.
Само ако пожелаеш.
Може би искаш те да те разберат? Едва ли. Просто се отдалечи и живей своя живот. После, когато си способна да не приемаш лично поведението им се приближи и ако можеш им прости.
Нещо такова.
Преживяла съм нещо подобно. Оцелява се.
Успех.

Ако можеш се владей. Овладей емоциите, чувствата си, някак стискай зъби докато разговаряш с тях, защото те все пак са родители. И си мислят, че като са те създали, значи ти трябва да се учиш от тях, защото те са видели /преживели/ всичко и....... едва ли не са безгрешни. Но все пак те съветвам да не изпускаш нервите си, защото те са адски чувствителни и трудно им минава, а това го отчитат като голяма обида.Имам предвид - неразбирането, конфликтите - е един вид като неуважение. Случва ми се да стискам зъби, за да не се развикам и да излея цялата насъбрана обида и несправедливост, но винаги се сещам, че нямам право да говоря така на моята майка, защото я уважавам и че тя просто не ме разбира, а и едва ли ще ме разбере някога, ако реша да й обяснявам. Различни поколения - естествено е да мислим различно и да виждаме всичко от различен ъгъл. Това е и моя болна тема, но при мен всичко се разпределя на три, защото имам сестра и брат и моята майка разпределя равномерно времето си за даване на ценни съвети между нас тримата. Съответно и проблемите са повече, защото се създава някаква завист и думи и мисли, които остават недоизказани, но........... това е тема за друт разговор.
Мисълта ми беше да не показваш чувствата си пред децата си, защото тяхното отношение ще е същото някой не много далечен ден. И аз страшно много се боя от този ден. Затова трябва да уважаваме родителите си. А и за много други неща, предполагам. Аз обичам майка си и ще се постарая да не я огорчавам дори и с риск да бъда мъничко лицемерна.

Никога не казвай НИКОГА!