Случвало ли ви се е напоследък да се потискате от това как изглеждат и живеят малко по-младите от нас (не че ние сме стари де, аз съм даже малко под границата на клуба, но все пак не съм на 20...)?
Имам предвид - тревожи ли ви това, че по-млади не ставаме, а и никога няма да изглеждаме както преди 5 или 10 години?
Мен лично понякога ме обзема завист, че вече не мога да нося онова възкъсо мини от преди години, да си пробия носа или да си татуирам рамото например, че не мога да купонясвам до 4 сутринта, защото на другия ден съм на работа или детето става рано...
Не се оплаквам от живота де, просто понякога изпитвам носталгия към това, което бях... А вие?

ААА! да не чувам такива приказки:)) под 30 и вече жалиш младостта си?? и какво правим на 40?? импровизирай бе жена:)) направи си временна татуировка и се втъкни в старото мини:)) лудей до сред нощ и остави детето на благоверния:))
тъй де.. няма вариант в който туй ти става ежедневие ама избухни си яко(както казват младите:)) веднъж седмично че да те държи до другия път:))

оф корема ме присви от ужасното ти 'това което бях'! ади.. бягай на диско и после ще разказваш:))) и не се прибираме по-рано от 5, нали така??:))

Не е лошо като идея, но някак изкуствено, не мислиш ли?! Нещо като на театро...Брррррр, сещам се за бабички със сини сенки и ярко червило, пфуууу!
Не че не можем да направя това, което предлагаш (и го правя от дъжд на вятър), но жаля аз пустата младост, жаля я! И то не точно младостта, защото съм още млада, а свободата и безотговорността, която вървеше едно време в комплект с нея...

Better to be hated for what U R, that loved for what U R not!

ааа, въобще не ме тревожи, че знам къде ще се събудя :))) Въобще не ми липсват случайните връзки и секса за един ден :))) И знам поне двама, които се нуждаят от мен - децата ... И поне един, с който да поделиме добро и лошо - партньора ми... Дискотеките и ресторантите въобще също не ми лиспват, защото на времето съм се находила...Е, дойде време да оценя едно посещение в механа и на маса с уютна компания надпяване с широко гърло или ... с малка приятелска компания на домашно барбекю или речен риболов и подрънкване с китара край вечерен огън... Тогава си "умирах" да съм насред цивилицазията, без шум/трясък/силно и безкрайно слушана музика се чувствах некомфортно, а сега всячески търся тишината на природата и непрестъпни местенца, и уютните интимни разговори... Обаче винаги можеш да направиш нещо лудо и подмладяващо - летене с делтапланер или бънджи-скок или спускане в пещера със следи от природни скални драски вместо татуировка:))) Вече може да ходиш облечена небрежно с широки бял пуловер, бял панталон и роматична шапка с широка периферия, скриваща хубавите сини очи (вече не е задължителен грим, а само бласам за душата) вместо неудобното мини (за да ти забележат хубавите стройни крака набелязаните субекти :)))

Барбекюто и подрънкването на китара при здрач с горящ огън го минах още в пионерската организация, а предполам и повечето от участниците в този клуб.
Проблемът е как да правим това, което искаме и да изглеждаме така, както се чувстваме, без да ставаме смешни?! :-)))

Better to be hated for what U R, that loved for what U R not!

Или темата не се отнася до тях?
Хей, пичове, вас не ви ли тормози онази все по отчетлива тлъстинка над колана, не смущава ли сънят ви спомена за това какви бяхте и какви мечтаехте да станете?! Кога заменихте протритите дънки с маркови костюми от студена вълна и готините раници с мъжки чантички от естествена кожа? :-)

Better to be hated for what U R, that loved for what U R not!

ааа, не съм те разбрала първия път, но след поясненията към мен и по-горе, разбирам... Обаче мисля си, че има някакво противоречие в твоята мисъл - обединаваш свобода и отговорност... Отговорността е част от свободата... Свободата не зависи от възрастта или ако зависи е по-скоро обратната зависимост,т.е. с възрастта сме все по-близко до реалността и по-далеч от илюзиите си, все по-наясно сме какво искаме от живота, какви са нашите възможности за постигането на тези ни желания, как да ги постигнем или да се заменим с по-релни и все понаясно сме къде ни е мястото и как да си го отстояваме. Не се лутаме така, както в младостта си и сме много по-свободни и независими от тогава... Свободните и независимите хора могат да си позволят да изглеждат, както искат и да правят все повече желани неща отколкото принудителни. Тогава какъв е проблемът със свободата? Предрасъдъците ли ни или самоограниченията? И това е въпрос на изграден мироглед и натрупан опит и по-скоро възрастта може да ни освободи от собствените самоограничения въпреки предрасъдъците. Или ти милееш за безгрижността и наивността на младостта към живота, когато морето беше до колене...

напротив, чувствам се по-млада от тези, които са с десетина години по-малки. Все някой им е крив, цупят се за щяло и нещяло. Говоря за своите познати, не правя обобщение за мнозинството.
А тези неща, за които говориш, никога не съм ги разбирала и приемала, та няма как изведнъж да започна да завиждам. Но аз съм консерва, така че не можем да се сравняваме.

Редактирано от nbb на 16.07.03 16:16.

Аааа , не знам за мъжете като цяло . Аз ще съм на 40 тази година и вярвам , че най добрите ми години са пред мене . Толкова много неща има за опитване , толкова много удоволствия , че аз не гледам на миналото с носталгия , по скоро гледам на бъдещето с очакване .
Е , някои неща изглеждат по другояче сега , например : взех да се грижа повече за себе си . Днес се улових , че си сложих каска като излязох да покарам колело !
Бил съм луда глава , верно е , ама що да си я троша , а ?

ya az i sega si hodia s ranica ...goliamo show e sas sako i ranica ili diplomati4esko kufar4e i pikel w rakata mda ...

E werno za nikoi ne6ta ne 4e sajaliawam no imam samo4uwstwieto we sam stanal po otgoworen

Korem4e li haha to si e do 4oweka

O6te se paham bez problem dori w pantalona ot abiturentskata i sakoto toje stiga da poiskam

welcome my son, welcome to the machine