Страшно много искам да изчукам един мъж, и това не е моят.
Вече година се боря със себе си. Дали пък няма да ми олекне като го направя и да ми се маха от главата? Или да продължа борбата
Ще се радвам на всякакви предположения и идеи.

Единственото нещо да се отървеш от едно изкушение е да му се отдадеш Но за последствията не отговарям - изборът си е изцяло твой

GO ahead!

...Има на света едно единствено истинско съкровище - доброто сърце.

Славче, /предполагам Ф-то е вид шегичка в името ти/ ти самата пишеш "изчукам", т.е. въобще не те е грижа как ще го приеме това предизвикателство самия той. Надявай се и той просто да иска да го "изчукаш" и нито "твоя", нито евентуално "неговата" да ви усетят.

Пък и щом е просто така физическо, какви угризения си имала една година??? Що се касае до олекването, съмнявам се, още по-вече, че подбудите са само физически ... Апетита идвал с яденето ...

Абе прав/а си, ама пък ако вземе да ми хареса?

Ми, ще включиш на пълни обороти и ще внимаваш да не свършиш горивото бързо

...Има на света едно единствено истинско съкровище - доброто сърце.

Ami tozi pich iska li i toi?
Abe nisto ne vi prechi da go napravite, no posle kakvo...?
Az bih te posavetvala da ne go pravish, no tova si e moe mnenie.

ако е познат на семейството или ти си позната на неговото семейство.........го изчукай само ако си сигурна че е достатъчно интелигентен да разбере........... когато му кажеш " стига ,това беше"..............

незабележим

Това ли размишлява една година? /ако ми хареса/
Ако е така, тогава нещо в думите ти не се връзва. За "изчукването" говоря. Помисли какво всъщност правиш: размишляваш - ама аз така ли ще я карам с "чукане" на чужди мъже... да се захващам или просто да оставя страста настрани. Проблема всъщност ми се струва не опира до чуждия мъж, а до моралната страна, която те преследва. И щом си във вътрешен противовес не очаквай такова просто разрешение - правя го веднъж и край или няма да го направя и това е. При всички случаи още ще си размишляваш, а изхода зависи от ежедневния ти бит към този момент. Постъпи както намериш за добре, но първо се заеми със себе си - разбери какво точно искаш и тогава твърдо тръгни по избрания път, за да не размишляваш пък после - ама, аз защо направих така и така ...

Ето ти един отговор от Оскар Уайлд. Това е част от монолога на лорд Хенри Уотън от романа "Портретът на Дориан Грей". На мен винаги ми върши работа.


"Ние сме наказани заради нашите самоограничения.
Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го отравя. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието.
Единственият начин да се отървем от изкушението е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да стада от мъчителен копнеж по забраненото, започва да се стреми към това, което й се струва нечестиво и престъпно, благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили."

Вода не утоляет жажды, я пробовал ее однажды

Невероятно е, колко е точно, това което си цитирала. И как се покрива 100% с моята житейска философия ако мога да я нарека така.