Чудя се защо любимите ни хора ни карат да се променим ????..................................
Трябва ли да го правим, за да се харесаме на някого или трябва да отстояваме себе си.....Не е ли много егоистично, да те карат да се съобразиш с тяхното желание?! Звучи ми като изнудване. Да обичаш някого, значи да го възприемеш такъв какъвто е, с недостатъците му, с ината му, с визията му.
Не мога да се променя, само защото обичам. !!! А и не искам.
Помогнете ми да преодолея чувството си на вина.

Да си промениш визията-цвят на косата,козметика и др.-това ми е ясно,поне до някъде,нормално за всяка жена.
Но да промениш нещо от характера си за да се харесаш-как става това.И ако говорим за дългосрочна връзка-колко време ще издържиш.Ако си в началото не го прави-това си е жива лъжа.А ако някога в началото си лъгала-сега с право те гризе съвестта и ще е трудно да обясниш.Така мисля-стига да съм те разбрала правилно?

Направи ми уютна любов като къща,
която заспива.....

въобще да обичаш някого, който те кара да се променяш? Това обич ли е или просто зависимост? Да не говорим, че трудно мога да си представя някой (въобще някой - не само такъв, който те обича), да иска да те променя. За какво би му послужила твоята "промяна"? Ако не те харесва - да си намери друга, която му харесва - защо да върви по "сложния път на промяната"?
Желанието за "промяна" на другия обикновено се поражда от безсилие и е подхравано от нереалистични фантазии за качествата, които "трябва" да притежава той/тя. И при двата случая е очевидно, че човек, който иска да те промени, не те харесва, а още по-малко пък може да те обича. Както винаги сценариите са прости:
1. Човек се стреми да има за партньор друг човек, притежаващ някакви определени качества, но хората, които ги притежават просто отказват да са негови партньори - и той става склонен да ги вменява, като задължение, на партньора си. Типични примери са: мъж се жени за грозновата жена (просто защото не може да се ожени за друга) и после цял живот и подхвърля "я се виж на какво приличаш, а останалите жени какви красавици са" - той просто бързо е забравил, че "красавиците" просто не са му обръщали никакво внимание. Другия често срещан случай е, жена да се ожени за някой "обикновен" мъж и после да започне да натяква "я виж другите какви жилища, коли и вили имат, а ти си стой с твойта мизерна заплата". И тя бързо е забравила, че "другите" (в случай, че въобще са и обръщали внимание) са я подминавали просто с презрение. Въобще в този вариант се разчита на безумното заключение - "да вземем каквото можем и да го направим каквото искаме, защото не можем да вземем "готово" това, което искаме". Очевидно е, че освен, че е обидна за партньора, такава стратегия, разбира се, е обречена на неуспех.
2. Искаме да променим другия, за да демонстрираме пред него, другите и самите себе си, че притежаваме "качества" и "добродетели", които съвсем не са толкова очевидни. Понякога желанието да го променим дори не преследва цел, различна от тази да видим, че можем да го променим. В последния случай партньора съвсем няма никаква стойност - той е просто субект, достатъчно слаб, за да можем да демонстрираме пред него това, което не бихме посмели да демонстрираме пред другите. Всеки от нас е чувал нещо от сорта на "той иначе е добър човек, но бие жена си, ако не му хареса как е сготвила" - разбира се, това е вече паталогично отклонение, но е показателно как човек е склонен "да променя" другия - просто за демонстрира "превъзходството" си над него.
3. Стигнахме и до най-гадната схема - с плачлив глас да се обявява "ама миличко, нали ме обичаш, моля те - направи го заради мен". Макар и привидно различна, тя всъщност е идентична с по-горната. Дори и на пръв поглед да изглежда, че "изискващият" е "ощетен" по някакъв начин, той по-скоро иска да демонстрира своето "надмощие" по един "по-интелигентен" начин. Такова "плачливо" налагане се получава, като към желанието за налагане на волята се прибави и "бегло загатване" за възможните последици при "неподчинение". Един вид - ти ме обичаш и ми се подчиняваш, но ако не ми се подчиняваш може и да нямаш вече възможността да ме обичаш". Разбира се, че от всички гореизброени, този сценарии е най-отблъскващ.
Всички останали разновидностти на опитите за "промяна" на партньора лесно се "свеждат" до един от тези сценарии, и се различават главно по декларираните цели: "за твое добро е", "в името на семейството е", "така ще е най-добре за децата" и т.н. Каквато и да е целта, обаче, както и каквато и разумна причина да се изтъква - винаги остава теоретичната невъзможност "изискващият" да харесва (или обича) човека до себе си. Разбира се, това може да е в различна степен и под различна форма, но аз лично никога няма да мога да разбера, защо човек, който твърди, че ме обича, би поискал да ме променя - та нали тогава аз вече няма да съм същия и е възможно заедно с "промяната" да загубя и "голямата му обич" .

Не знам как ще прозвучи това, но се оказва че мен са ме променили.. и то толкоз изкусно, толкоз вещо та чак с кеф съм го направил:) и му викахме сливане:))) е то си и беше де.. една хармония - свят да ти се извие! романтика малката, като по филмите.. и какво имаме към днешна дата?:)) една възроптала същност, една размита самоличност пожелала да възстанови първоначалните си форми.. Язък ми за сливането!:)) та така де.. и да се промениш няма да е за много.. може и да се получи качествено.. и да е умопомрачително за година две.. но азът ще възроптае посмачкан и ще пита що:)) поне аз така си мисля.. и поне при мен така си стана.. сега ще се чудя моя какво да го правя и как да му се отсрамвам..

туй от мен и скромния ми опит: може да е нежно, ама си е подрязване на крилца:)

Да, в общи линии това е и моето становище по въпроса, с малки забележки
/грозна жена - обикновен мъж/ - някак много толерираш пола си.
По скоро правя компромиси, за да не се стига до сериозни конфронтации.
Човек не може да се промени току-така.А и с годините характерите улягат, което води до невъзможността това да се случи.
Някак ми е обидно, че все жените като по-слабия пол, трябва да се променят, да правят компромиси в името на разбирателството в семейството. ЗАЩО???

Не знам как ще прозвучи това, но се оказва, че мен са ме променили.. и толкоз изкусно, толкоз вещо та чак с кеф съм го направил:) И му викахме сливане:))) Е то си и беше де.. една хармония - свят да ти се извие! Романтика малката, като по филмите.. И какво имаме към днешна дата?:)) Една възроптала същност, една размита самоличност пожелала да възстанови първоначалните си форми.. Язък ми за сливането!:)) Та така де.. и да се промениш няма да е за много.. може и да се получи качествено за година две.. но азът ще възроптае посмачкан и ще пита ЩО?:)) Поне аз така си мисля.. и поне при мен така стана.. Сега ще се чудя моя /аз/ какво да го правя и как да му се отсрамвам..

Туй от мен и скромния ми опит: може да е нежно, ама си е подрязване на крилца:)

написах грозновата жена и "обикновен" мъж (с кавички). На мен не ми прилича на толериране на пола ми.
Само не можах да схвана - защо си мислиш, че правенето на компромис от този вид (т.е. "подчиняването") избягва "сериозните конфронтации". Моето мнение е, че точно склоността към "правене на компромиси" в крайна сметка води до сериозните конфронтации - просто защото всъщност "компромис" и "толериране на безумни изисквания" се превръща в едно и също с времето. И все някога се изправяш пред изискване, което няма да приемеш, а това ще бъде шок за човека, свикнал винаги да "правиш компромиси" и най-вероятно ще реагира "бурно".
А пък последното ти изречение е направо невярно - мъжете са доста по-склонни да предприемат някакви (макар и псевдо) промени за да се "докопат" до (или да "задържат") "заветната" жена. За съжаление.

Не, определено не съм конкретизирала. Не съм имала предвид да се променя външно, защото аз и без друго го правя непрекъснато и то с голямо удоволствие.
Мисълта ми беше за отношението към МЪЖА, приятелите МУ, колегите МУ, родителите и други СЪКРОВИЩА. И не само това. Не мога великодушно да "забравям" неговите грешки - малки и големи, или просто да се старая да не ги забелязвам. Да, хора сме и грешим. Но когато ти се стараеш да не обръщаш внимание на тези толкова "несъществени", МАЛКИ грешки , а твоето прегрешение, колкото и маловажно да изглежда на пръв поглед е съпроводено с неразбиращ поглед или недвусмислено мълчание, което продължава с дни - някак започваш да се чувстваш виновна без вина и съвестта ти започва вътрешна борба: Да бъда или да не бъда същата.?! Да продължа ли или да се съобразя с неговото настроение, което обикновено е непредсказуемо. Не казвам, че съм безсилна, крехка женичка, която се затваря в къщи и се подува от плач, защото е неразбрана, но ме дразни отношението на мъжете. Тяхната "божественост" и чистота. Те не грешат!
Не съм мъжемразка, не искам да бъда погрешно разбрана, макар че много се обърках и едва ли ще схванете мисълта ми. Ще се радвам ако проявите съпричастност и мъничко разбиране.

ОК!Съгласна съм с теб.
Знаеш ли, може би понякога искам да го предизвикам точно този шок, точно бурна реакция, за да се изясним. Винаги е за предпочитане пред мълчанието. Нали в спора се ражда истината.????!!!
Но явно и двамата сме страхливци или се опитваме да избегнем бурята..........
А за последното мога с удоволствие да споря с теб, стига да не се умориш.
Предизвиквам те ! Опровергай ме ако можеш.
Мъжете са непостоянни и не са склонни да правят компромиси, за да не се компрометират. А какво точно означава да задършиш някоя жена до себе си?
И как би я задържал, като й обещаеш да се промениш ли?.
Та това е безумие! Това би означавало да стъпкаш самочувствието си, заради жена - със сигурност не би го направил нито един мъж. Дори и ти, макар и да не те познавам....................................

Мъжете са склонни на всякакви компромиси и отстъпки - точно защото са непостоянни и не могат да се справят сами. Съгласен съм, че последното нещо, което биха желали е някой да види (или усети), че те са склонни "да се предадат". Но я помисли? Кой по-често разиграва шекспирови драми, като разбере, че вече няма връзка? Жената или мъжът? Мъжът, разбира се. Кой е склонен, като прекали, да обещава, че "това повече никога няма да се повтори"? Пак мъжът. Кой пада на колене и моли да му простят? Пак мъжа. Разбира се, не мога да сложи всички в един кюп - говоря за общия случай.
А що се отнася до "задържането" - аз за съжаление никога не съм имал аспирации в тази посока и не съм се опитвал да го правя, така че няма как да знам със сигурност как (и защо) се прави. Но бъди сигурна, че много повече му се мачка самочувствието на един мъж, ако жена му го напусне, отколкото ако и се помоли на колене (тайничко де, не пред хората) да остане с него. Даже някой наричат това "романтика" за да избегнат "самопризнанието" за собствената си слабост. Да мислиш мъжете за силни е точно толкова глупаво, колкото да мислиш жените за тъпи.