Каква е разликата между любовта и обичта?
Каква е разликата между влюбването и обичта?
......
Верността има ли нещо общо?
И какво всъщност е вярност?
......
Имам още много въпроси към вас...всъщност към себе си,но се надявам да ми помогнете да им отговорим заедно....
Благодаря ви предварително...

obi4ta e krotka, liubovta e pojar... liubovra moje da se prevarne v obi4, no moje i da zalinee...
vernostta - 6te ti otgovoria s vapros: da ne si veren na inat... za6toto si bil iskren, no si razbral, 4e drugia ne ... toi da iska, no da ne dava ... a balansat e vajen nali... jian i in.... dori samo pri mimoletnata strast.... a o6te pove4e 6tom obi4ame... 6tom tvardiat i pokazvat, 4e sme obi4ani... poniakoga obojestveni...

обаче,много сложна!!!Мислиш ли,че ще намериш отговор тук?
Защо просто не послушаш сърцето си,ако става въпрос за конкретна връзка?
а сега на въпроса ти:
Обичта е това,което остава след влюбването,и дори след любовта.
Понякога може да обичаш,без изобщо да си се влюбвала-например децата си,роднините си,приятелите си!!!
Верността?Ами не знам дали има нещо общо,но липсата на вярност или по-скоро усещането за липса,би могло да убие обичта или поне доверието ,което е в основата и.
Вярност?
Вярност към себе си или вярност към любимия?Или вярност към някакви принципи?
Вярността е някакво усещане за принадлежност,което ние самите си изграждаме.
Ако и останалите ти въпроси са толкова трудни по-добре не ги задавай на глас-тук едва ли ще се справим с отговорите,които търсиш

Дали не искаш да ми кажеш,че има хора,които са верни,само за да накарат човека когото обичат да се чувства виновен,че той не иска да е верен?Възможно ли е това изобщо да е вярност?
Не е ли това опит да се ограничи свободата на "любимия"човек?Или някакво криворазбрано чувство за собственост?
Не е ли верността желанието ни да не разпиляваме чувствата и вниманието си?
Или винаги е егоистично?
Дали когато ние сме верни,го правим само за да ни отвърнат със същото?Или това е някаква лична необходимост?
......
и дали отговора е еднозначен и общовалиден?

Когато си верен на човека, когото обичаш ти си верен на самия себе си, ти си човек с достойнство.А за такива глупости като егоизъм, това въобще не го приемам.И защо трябва да си верен на някого за, да го накараш да се чувства виновен за каквото и да било..............прощавайте, но това ми звучи твърде по детски.Човек прави това от което има необходимост, той се ръководи преди всичко от чувствата, които обземат вътрешния му свят.Има ли някакво значение дали "някой" си ще се чувства виновен, само заради това, че някой му е верен.И това са глупости.Верността е доста висше качество, което малко хора го притежават.

Да обичаш някого означава да го виждаш такъв, какъвто го е замислил Бог.

Когато обичаш ти всъщност не го правиш заради някого.Не можеш да обичаш по задължение,нали?
С верността е същото...да си верен според мен не е да ти се иска да си някъде с някой друг,но по някакви криворазбрани предразсъдъци да си с този,когото обичаш....Вярвам,че когато обичаш наистина.....ти просто не искаш да си с друг....

бог в любовта? Освен ако любовта не е към самия него. Която той не може да почувства или оцени, защото го няма и никога не го е имало.

А?

Бъдете високи!

Дали можем да знаем какво е замислил Бог всъщност?
И не се ли раждаме тъкмо за да открием какво е замислил Бог за нас?
....... и какво е Бог?.......
........и не е ли ТОЙ любов?.....
само си питам......да не мислиш,че знам отговора?