Понеже в клуба темата за любовта в един или друг вид не спира да присъства, ми се иска и аз да вметна нещо по въпроса. По-рано си мисех, че любовта предполага другият да ти даде свобода, а сега разсъждавам по-иначе. Любовта е другият да не те ограничава!
Много ми се иска да поговорим за това...

По-добре такаотколкото така

Каква според теб е разликата между двете понятия?

Липсата на ограничения е, така да се каже, по подразбиране. Една връзка започва и априори двамата не се чувстват ограничени един от друг по никакъв начин. Докато даването на свобода е нещо по-показно, нещо, една класа по-долу от липсата на ограничения. Няма нужда някой да ми дава свобода, ако аз не съм ограничена, нали?

По-добре такаотколкото така

май при връзка между двама винаги има ограничение/не може да прайш квот ти скимне/ограничения има но не трябва да са такива свързани с собствените ти и на партньора разбирания
иначе е патриархат/матриархат

бих бил ..... но не

Мисля, че никой не може да ти дава свобода. Свободата не се дава, ти да не си някакъв молител? Човек или е свободен, или не. И връзките не могат да пречат на свободата. И е вярно, че нито единият от двамата не трябва да поставя ограничения на другия. Ограниченията човек ги поставя сам на себе си, в съответствие със собствената си преценка.

Ако си влюбен, ставаш толкова глупав, че забравяш да си свободен.
Като се "освестиш", ако още обичаш, си налагаш ограничения на свободата в името на нещо, за което мислиш че си заслужава.
Ако работата стане "дебела" (деца,брак и т.н.), нема мърдане (за свобода да не говорим).
Когато разбереш, че всъщност си предпочитал свободата, вече си се така спаружил, че вече лЮбоф НЕМА!


ПП Защо ли винаги започвам разговора по този начин?...

Дааа,това беше най-краткия и мъдър разбор на въпроса за "Имането и нямането на свобода":))))
Така е,някои мъже помъдряват,когато имат такива жени като мен:)))))))))

Далеч съм от мисълта, че Всеки може да си прави каквото си иска. Свободата не е забавление, а е преди всичко разбиране с висок морал. Иначе е свободия.
А ако ограниш собствените си разбирания, просто преставаш да бъдеш ти самия. То е вид изневяра - но спрямо себе си. Въпреки всичко - и тази изневяра може да погуби връзката между двама. Така че - да, съгласна съм с тебе.

По-добре такаотколкото така

Значи не - на ограниченията от страна на другия, да - на самоограниченията.
И е така, и не съвсем, защото съм ставала свидетел как често едно наложено самостоятелно ограничение, е провокирано преди всичко отвън. Така че по косвен път то идва пак от другия. Наясно съм, че съвсем без никакъв самоконтрол не може, дори е задължителен. Въпросът е да се запазва нашият си душевен комфорт и това да не е в ущърб на душата на другия. Нещо такова.

По-добре такаотколкото така

Хей, Соломоне, това, на което викаш " освестяване" не е ли по-точно чувство за отговорност? Аз съм убедена, че това да не ограничаваш другия (говоря по принцип, а не за тебе) би трябвало да провокира точно чувството за отговорност. То или се появява по-силно и притеглящо към общата връзка, или се изражда в свободия. А любоФ има!

По-добре такаотколкото така