Sled kato slu4aino razbrah 4e q ima i vsi4ko uj trugna po staria haoti4en red, sled kato reshih 4e moga da buda edna jertva zashtoto nqmam drug po dobur izbor.Okaza se 4e toi dori i za bashta ne stava. No az go izbrah takuv i sega shte si nosq krusta -taka ili ina4e sum sama ;
Zashto go pisha vsi4ko tova ? iskam da znam ima li drugi tolkova zagubili putq si kato men i ot4aqni 4e nikoga nqma da go namerqt.
Ne moga da proshtavam - ne i tolkova mnogo greshki .Izvinenie za tqh moje da e samo fakta 4e ne obi4ash nqkogo prosto go izpolzvash za postiganeto na celite si.
Golqmata lubov ot pruv pogled se prevurna v golqma omraza. Da tolkova puti potupka lubovta mi, 4e ve4e neq q nqma -ama izobshto. Kato se subudq utre shte bude sushtoto. Vseki den se povtarq. Do kraq li shte e taka? Da budesh suvsem sam, zashtoto na nego prosto mu e vse edno. I pak ne iska da si trugne.
Kakvo da pravq?

може да звучи адски безчувствено от моя страна, но събери всичките си сили и си тръгни ТИ!

Потърси си друг човек. Знам че е трудно на практика, но опитай. Излизай с приятели, нови компании, не се знае какво ще срещнеш. Не е речено да бързаш да се развеждаш /ако си женена/ , но една връзка ще те освежи, а и не се знае дали няма да прерастне в нещо повече. Гледай само да не ти пречи "любимия". А може и това да е само лош период при вас. Ти си знаеш.
Често мъжете не обичат да си развалят семействата, така че може и това му увлечение да отмине.Но дано не му става практика.
Стига съм ти давала досадни съвети.Любовници под път и над път.Опитай да се разсееш временно, не трупай негативизъм в себе си , ако можеш, защото от това ти страдаш, а не той.
Дано живота оттук нататък ти поднесе повече радост и усмивки.
Успех!

Не мисля че трябва да избързваш с крайните заключения (наистина не знам откога сте така). И аз имах такъв проблем преди десетина години, когато бях на 30+, а бракът ни - на около 10. Не бях тръгнал съвсем през просото, но търсех от време на време по нещо навън за отдушник. Иначе бях преценил, че ако се разведем на жена ми ще и е почти невъзможно да се справя с живота, особено и с детето, защото имаше и някакъв здравословен проблем. Така че гледах да не се стига до открит конфликт, но ми беше доста трудно да издържам. В крайна сметка обаче нещата се поизчистиха, а от няколко години насам са съвсем добре. Явно с годините човек наистина "поумнява", или според мен просто започва да приема нещата по-спокойно, без крайния максимализъм на младите години. Сега съм на 46 и можеш ли да повярваш, че когато вървим по улицата се държим за ръка! Не е за пред хората, наистина се обичаме.
Не те убеждавам, че със сигурност и при вас ще е така. За съжаление за много от познатите ми семейства имам чувството че живеят подтискайки почти омраза помежду си, но са принудени от деца, пари и др. такива подробности, които ги няма в розовите романи. Просто искам да ти предложа да погледнеш от друг ъгъл, а дали нещо може да се промени - това зависи само от вас, но от двамата!
Желая ти щастие!

Не разбирам, защо трябва съзнателно да се поставяш в ролята на "жертва" и защо си убедена, че нямаш или няма да имаш по-добър избор...Повечето жени са склонни да я направят тази "жертва" и компромиса с достойнството си заради децата. От твоя постинг разбирам, че той явно не се справя и с ролята си на баща. Според мен няма смисъл да живееш така- само с негативни емоции, с разбити нерви и подбито самочувствие и достойнство. Ако си изчерпала всички възможни варианти да живеете заедно, щастливо и без "другата", не знам какъв е смисъла да продълавате така. Ясно е, че него това положение го устройва и няма да си тръгне пръв. Тогава инициаторът за раздяла трябва да си ти. Със сигурност не е лесно, ама досега не съм чула нито една разведена жена да не се е справила или пък да е останала сама след развода.

Ами тръгни си ти. Така просто ще ти се наложи, въпреки всичко да заживееш нов живот.

Поставяйки се на твое място бих си тръгнала незабавно. И няма да го чакам той да се изнесе,защото това може да продължи твърде дълго. Годините минават,живота е жесток и оставя всеки ден по някоя следа върху нас. Помисли,ако сега си млада и привлекателна след 5-10 години дали ще изглеждаш все същата. Не,разбира се. Колкото и да се поддържаш,времето оставя своите следи. И знай,всяка година " никнат нови гъбки " / млади момичета /. Докато още можеш,уреди живота си. Не чакай,той / животът / да те " уреди ",защото това няма да стане. Докато си все още млада и привлекателна и все ощи имаш избор намери друг. В противен случай,ще трябва теб да те избират,което не е за предпочитане. Надявам се,че ще вземеш правилното решение . Искрено ти го желая !

Ти сама си знаеш най-добре

Когато помислиш малко и си дадеш сметка, че жената трябва да изчака един мъж отново да я обича ще ти стане ясно, че не си струва

Избирай - на него така му е добре, а ти се тормозиш

Ако искаш да останеш с него, обаче, каквото и да ти струва поне не го питай нищо, не го насилвай, не го карай да избира, пренебрегвай го максимално

Повярвай ми - ще откачи; те не издържат на такива ситуации

ако избере теб - добре, ако си тръгне - още по-добре

можеш да си в позицията на по-силния, възползвай се

Ами от един мъж - опитай се да промениш нещата... ако искаш.

Със злоба (както съветват някои) нищо няма да постигнеш.
Или си тръгни, но отново без злоба.

Много ме изненадват този тип коментари, че трябва да бързаш докато си млада. С две думи бързай да си хванеш мъж, че младите ни настигат и ще се свършат мъжете. Ужасно! Та той ако гледа само външния ти вид пак може да те зареже като поостарееш.
Аз например не се притеснявам от годинките. На 33 съм и ме харесват и 25г., и 30 и 40 и 50.Всеки човек трябва да си знае цената.Колкото по-висока, толкова по-добре.
Малко по-различно е ако нямаш деца. Тогава жената наистина бърза и е съвсем нормално.