selqnin, ti kakto vinagi si prav!
ako tova neshto u doma prodalzava obstanovkata 6te stane naistina opasna. az ve4e si predstavqm mazat mi i detzata kak letqt iz apartamenta kato baloni s otpusnati krai6ta.... GRPD e edinstvenoto re6enie za nas... ina4e ne znam v kakvo moze da se blasnat i da se prebiqt...

moze bi za vsi4ki tezi explozii , za koito se pi6e v presata ne sa vinivni boilerite i gazovite instalatzii a nqkoi pardqst maz, no zenite im ot sram ne smeqt da govorqt za tova.....

6te vzema da napravq po edin GRPD za maza mi i detzata. tova mi e nadezdata i utehata za sega. taka 6te si spestim i benzina za kolata.

a v4era otnovo trqbva6e da se 4ervja
doide sasedkata i malkoto dete prez tzqloto vreme pardq s ustentza. tq znae 4e malkite podrazavat na golemite i podozritelno me pita: kakvo ozna4ava tova? samo GRPD mi dade sili da ponesa tozi sram!!!!!

"... Понюхал старик Ромуалдыч свою портянку и аж заколдобился ..."

Разораната целина.

Класика! А вие се притеснявате. Преди сватбата не си миришел чорапите. Ми никой не е перфектен, човекът се развива.

заколдобился - това нещо с магьосничество ли е свързано ?

Може и така да се каже. В шофьорския жаргон "омагьосвам се" е напивам се, опиянявам се. Та и Ромуалдыч се е опиянил, но "заколдобился" има още нещо, почти припадъчно състояние на екстаз с лек тремор на крайниците.

точно така си го представих и аз : )))))
руският език е още по-невероятно богат, отколкото всеки път ми се струва.
почти няма случай да чета нещо написано на руски и да не се шашна от отново осъзнаването на това.
не, че съм някакъв специалист, в никакъв случай, но... в този език си има специална дума дори за онези малки вълнички, които стават по пясъка на плажа от вятъра нощем, представяш ли си?

Зыбучие пески, зыбь, рябь.

Ееееххх! колко спомени нахлуха изневиделица...

Под Синеморец, досами селото, е плажът Бутамята. А още малко по на юг е Силистар. Преди десетина години той беше почти девствен. Рядко някой стъпваше там. Когато за пръв път го видях, направо свят ми се зави от гледката - вълничките по пясъка от нощния вятър, следи от стъпките на чайките по пясъка и кристално чист залив, в който водата е до колене на стотина метра навътре и затова е и по-топла... Бяхме голи, нямахме дори чорапи...

разказвай ми, разказвай ми!
и???
стигна до... нямахме дори чорапи...
и? какво ? какво после, де?

синеморец, бутамята, силистар... още малко и ще видя хоро от невески самодиви и някой змей ще затули с крилете си луната... или някоя червенокъдра вещица, с метла...
ама хайде, де? и какво после???

Това го разказах заради темата, да кажа, че нямахме чорапи, че поне да си ги помиришем...
А ако продължа разказа, вече съвсем ще излезем от темата и Веселка ще ни се сърди.

А за миризмите и уханията... Няма да забравя уханието на кожата, по която са полепнали песъчинки, които отблизо изглеждат като приказни прозрачни камъчета и русите от слънцето меки и нежни косъмчета блестят на следобедното септемврийско слънце, което не изгаря вече, а топли и бризът кара кожата, затоплена от това слънце, на полъхи да настръхва леко и да става на микроскопични зрънца, което да те влудява... а устните да ухаят едновременно и на череша, и на праскова, и на малина, и на ... о, Боже....

Докторе, що не помогнеш ами само разпитваш. Та това е болест и се лекува. Та утре той ще започне да парави и друго ..... Познай какво?

Наведен,на пейка самотен седях уморен сред някакъв шумен и стар булевард непознат ...

Еееееееей !

Наведен,на пейка самотен седях уморен сред някакъв шумен и стар булевард непознат ...