usmivkata kato izraz na vashata vytreshna lichnost..:))na kogo i kak se usmihvate..trjabva li vi vinagi povod za tova ili ste sluncheva lichnost.....dali samo na tezi koito zaslujavat tazi usmivka ..ili ste shtedyr kym vsichki ..dori i kym tezi ,koito sa vi naranili........dali obstojatelstvata sa opredeljashti za da imate usmivka na liceto.....ili pobejdavate tochno tjah s neja ....neino velichestvo usmivkata...kojato obezoryjava...i pravi chudesa.....
vie ste :)))

Редактирано от rina на 13.08.01 20:18.

Усмихвам се толкова,колкото ми се ще.Със всичко се стремя така да правя.
Усмихвам се предимно по повод на нещо.А то...поводи колкото щеш.Стига да ги търси човек.
Мисля,че които се усмихва някому , е толкова щедър към него,колкото и към себе си.
А не е ли усмивката израз на любов(несексуална)?

Но,написаното може и да не е верно!С доказателства не разполагам.

MMMAM......vijdam che si sthedyr v pokazvaneto na tazi ljubov..chrez usmivkata de ..i nadjvam se da namirash chesto povodi za tova.....promenjash sveta okollo sebe si...stava po..slunchev njakak si ....

Редактирано от rina на 14.08.01 10:00.

когато видя един човек. Когато се вгледам в очите му, когато търся неговата усмивка, когато докосвам ръката му. Когато е до мен и ме обгръща с доверие, спокойствие и сигурност.

Когато съм с човекът, когото обичам се усмихвам несъзнателно, тази усмивка идва отвътре, както и любовта ми към него. Не мога и не искам да я контролирам и е достатъчно само да съм с него, за да се появи. Но е най-искрената ми и спонтанна усмивка!

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

много често, но доколко може да се вярва на усмивката, когато е подплатена с тъга?

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.

tja..tygata idva i si otiva ..osven ako ne ja ostavsh dylgo da ti pogostuva..tova zavisi ot teb...kakto i usmiuvkata ti.....a na neja vinagi moje da se vjarva..nali si e tvoja

hmmmmm..kak li si kogato si chovek ..koito ne obichash

hmmmmm..kak li si kogato si s chovek ..koito ne obichash

тъгата е перманентно и само чрез усмивките мога да се боря с нея...

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.

Много често. И ми е хубаво, още повече като виждам, че това действа добре и на околните. Лошото е, че когато свикнат да те виждат усмихнат, при най-малката грижа,която те споходи - веднага те разпознават.(Тогава усмивката ти служи за прикритие, но явно е по-различна). Но човек трябва да е открит и ведър, за да му е по-леко в живота.

от всяко безизходно положение има поне 5 начина да се измъкнеш