мисля, че си заслужава, изстисквам всичко и всички (аз и цветовете сме най-малкото)... До дупка!

А после рециклираш ли ги или изстисканите на боклука))

По-добре такаотколкото така

изтискаш нещо до дупка - нищо не остава за боклука. За рециклиране (каква е тази дума - живееш в БГ) да не говорим...

Приемам смъмрянето
Аз най-често себе си изстисквам и очаквам околните да правят същото с тях самите, което не е особено основателно. Или?

По-добре такаотколкото така

си е вид предубеденост (особено когато става въпрос за адекватност). Свободните духове не са предубедени...
Раздавай се за НЕЩО (кауза,изкуство,кариера), а не за НЯКОЙ (мъж,приятелка,родители,дете), от когото очакваш същото!

Вече съм разбрала, че себеотдаването някому (приятел, съпруг, дете, родител...) трябва да има предел. Иначе се загубва идентичност и не остава възможност да се раздам и на една идея. Всичко съвместено - вдаването в работа, в емоции и пълноценни чувства, това е моят вид максимализъм.

По-добре такаотколкото така

к'во да те съветвам или билки в огъня да фърля?

пс:обаче ти благодаря и то много, щото като те прочетох и ми дойде мисъл: Дали пък Кошчей не е една максималистична девственица?
Отивам да го питам

Джан-Джун-Маджун