Ако не си чел Част ІІ не чети част ІІІ В тази така наречен живот имало и едни други хора, но те били толкова малко, че почти не се забелязвали или може би другите се правели, че не ги забелязват. Тези хора имали идеали, принципи, достойнства и все едни такива налудничави неща, Когато господ създавал светът тези неща се смятали за нормални, но то било толкова отдавна и се смятали за остаряло схващане за живота. А някой би казал то нормалните в някои страни ги смятат за луди. Хората казвали остави го еди кой си той е луд знаеш ли той взел че не взел подкуп, а знаеш ли друг пък един луд помогнал на колегата си, като се застъпил за него пред шефа си луд ти казвам. Чакай да ти кажа за един друг луд той пък не пожелал да доносничи пред новия шеф за колегата си имал си достойнство и шефа го уволнил на основание липса на лоялност. Луд човек, какво ти достойнство. А друг пък един луд помогнал на някакъв случаен ей така без да го познава идеали си имал човекът, че трябва да се помага на по-слабите. И тук приказката можеше да има не толкова лош край. Но както казваше някой Да ама Не. И сега се пита колко от онези дето са се срещнали с лудостта на онези дето ги смятат за луди са имали очи да видят и душа да усетят. Малко. Те хората в тази приказка били повечето слепи, глухи, неми и бездушни Тела без души Така им било по удобно Не ги мислели за луди. И така онези “лудите” се сливали постепенно в потока с онези “нормалните” и си вървял този така наречен живот пълен с душевна нищета. И тук се пита….. и тук вече не знам какво се пита и дали има смисъл да се пита нещо….. А финалът на приказката е следният: Седяла се два глиста баща и син и си говорели. Синът питал баща си. Тате какво е онова синьото дето е над нас и е пълно с облаци. Бащата отговорил Това моето момче е небето- красиво е нали. Красиво е тате, а онова другото синьото дето се движи и на места се слива с морето какво е тате. Това сине е морето и то е красиво нали. Да тате а това яркото дето свети от небето и е толкова приятно и топло, какво е бе тате. А това моето момче е слънцето то ни топли. Тате а това зеленото дългото и на места вълнообразно с много дървета какво е. Сине това са планините, чудесни са нали. Да тате толкова са красиви. А това тате просторното, пъстрото от което се носи толкова приятен аромат какво е. Това синко са градини с цветя. И тогава синът казал: Тате чакай да те питам защо след като навън има толкова красиви неща ние с теб стоим в тези л……. Бащата се замислил тъжно, погалил синът си по главата и казал. Ами Родина синко, Родина какво да се прави Някой би казал Живот какво да се прави, Живот. Да ама не. Ако човек не може да избира къде да се роди, то може да избира как да живее Да ама пак не. Защото липсата на избор не е предпочитание. Изводът какъв е Ами изводът всеки сам да си го направи. Някой някъде бе казал. Когато си до шия в л…. Не навеждай глава. Доброто, добротата тях вече ги няма остана ни само тя надеждата, а тя надеждата казват умирала последна т.е. малко преди нас...........

А тука какво се пита?

Е, надеждата е жива, щом л...... са до шия. Въздухът ти щом отнемат, нея също ще ти вземат - сиреч, стигнат ли носа, мъртва ще да е и тя... Вдигай ти глава високо, дъх поемай си дълбоко... Гледай слънцето, звездите - за надолу не помисляй... Подадат ли ти ръка - не се дърпай на мига, а ръката поеми... и помни: не я хапи!...

Всичко е преходно, всичко има край, днес аз приключвам с нещо което ме държеше на крака през последните две години, ако отсега нататък съм непрекъснато пиян и пиша несвързани неща, моля Ви, просто не ми обръщайте внимание...!

В един луд свят само лудите са нормални. Уви. Беше зададен въпросът кое развали всичко. Защо се завъртяхме в този омагьосан кръг? Ето част от виновниците: СТРАХЪТ: да не останеш без работа - топи колегите АЛЧНОСТТА: да имаш още и още - вземай от другите колкото можеш Изобличете и други