Преди няколко месеца попаднах в тези "Клубове", открих много хубави хора, с никого не успях да се видя в реалния живот, но ми станаха скъпи, тези малко измъчени, вече остаряващи, чудесни мъже и жени на 30-40. Тъй като си нямам никого, ми липсваха и ме изпълваха всички тези техни мисли, терзания дали някой ги цени, дали някой ги обича, дали постъпват добре, дали с тях добре се отнасят... Може би защото така съм устроен, започнах да идвам все по-рядко, започнах да работя като за трима, с надеждата да ми плащат поне като за двама, а в края на краищата се получи като за половин човек повече. Балканска психика, балкански морал на управление на човешки ресурси, и така цял един народ постепенно е изгубил мотивацията си за живот, за творчество, за каквото и да е... В тези теми е станала ужасна трансформация, нивото на разговорите толкова се е влошило, сякаш писането вече се използва само за отдушник на стреса и покварата от обикновения мръсен, неподреден живот. Моля ви, обърнете се към доброто в себе си, не обиждайте непознатите преди да сте се запознали, иначе няма да идват да пишат тук хубавите хора, а на мен ми е много самотно без тях... Посетете и изобщо пишете по мои мисли из темите, с повече доброта и вяра. Трябва да се подкрепяме и да бъдем по-добри... Моля ви...

Freddy, nai-vajnoto e da sme zdravi:))))) (tineidjarkata NUT)

Merci NUT-че! Липсваше ми... Дано пак бъдем заедно, отвреме-навреме, задочно, ненарочно... С хора като нас това пак може да стане хубав клуб... Христос Возкресе! Во истина возкресе! Freddy

За мен нямай грижи, човече, аз винаги съм насреща когато мога. Е, понякога ме обхваща една такава особена "простотия", но поне е търпима, ако ме разбираш какво имам предвид :)))

И ти ни липсваше.

Напълно, Тони. Оля-я-я, как беше при тебе?

Anthony, зависи дали е в клубовете или for real. Понякога си наистина нетърпим (е аз още повече в други моменти, но пък кой ли е перфектен :). Уф, казах му го най сетне :))))

Здравей Фредди При мене бешееее... , не е за разправяне. Преди няколко дни имах рожден ден , и толкова се старах да не изпадам в отчаяние , че чак вчера ми изби.Бурята се разрази във вид на постригване, ядене на шоколад и синьо сирене, и свърши с това , че си счупих фотоапарата.Днес се поуспокоих малко , но един нископрелитащ сис.адм. си го отнесе, като го накарах да свърши малко "нискоквалифицирана" работа, тъй де , да ми поисталира няколко програмки , докато си пия кафето.Утре ще изляза да се поразходя малко по магазините, което опредилено е чудна терапия , но е малко скъпичка..... , така че, не си я позволявам твърде често.Е, живота продължава и на....

Стига бе, "остаряващи"!:))))) Като слушам по Коледа ще хВана бастуна!:) ! Човек е на толкова години, на колкото иска да бъде, казва Дон Хуан. Колкото до другото, както пък казва един приятел, животът е като прът в кокошарник - къс и посран. Това обаче не значи, че между сълзите пролети за това, в което превръщат приятелите ни не трябва да му се радваме. Дори и с лекарските си заплати да нямаме възможност и за една свястна терапия!:)))))))) Горе главите! :))))))))

Здрасти, здрасти!Отвреме-навреме минавам оттук, но не вземам участие, тъй като "хавата е изпростяла". Аз съм си все същата. Не че съм толкова "отчаяна", но използвам пак този ник, за да ме познаете. И Вие ми липсвахте!! Фреди, как е в новия офис? Изкара ли си нов паспорт? Оля, аз имах рожден ден преди около две седмици - беше изключително депресиращо. Минава! Това, което не минава са бръчките, белите кичури, разширените вени, рушащите се зъби.....и т.н. Боже, каква апокалиптична картина - но е истина, нали така?