Здравейте всички, понеже виждам, че сте пълни с идеи, пък и повечето сте семейни, да ви попитам за мнението ви: да предложа ли брак на момичето, с което живея, или да я разкарам и да си потърся друга? Ясно ми е, че не може да се отговори еднозначно без конкретните подробности, но въпросът се свежда до следното: дали да предпочета спокойствието, сигурността и скуката на една вече 2-годишна връзка, или да потърся тръпката на новата неизвестност? Момичето ми си го бива като домакиня, но просто вече не ми е интересно с нея, караме си по инерция- всеки ден все едно и също... Ако бяхме женени- добре, но понеже не сме, има ли смисъл? Тя иска, но за себе си не съм сигурен... От друга страна, да не стане така, че да изпусна питомното, че да гоня... кой- знае какво? На кръстопът съм. Какво ще кажете?

...........a ti kolko p^ti si ia gubil dosega? ....a tia teb? a spomniash li si s umilenie i oshte neshto.......pone kak se zapoznahte i svalihte predi tolkova mnogo vreme...........................? a drugi raboti bez povod ili s^s? mislia si che ako ne ia zarejesh moje bi shte si imate 1 ne losh brak..........koeto shte go znaete i dvamata.......i skoeto nai-veroiatno shte b^dete gordi............no samo tova vseki sam se poznava poveche............kakto i da e...no na men ne mi prilichash na hich-hiker........ choose life ! 1 zamislen solos

ех, не ми е лесно, Solos Спомням си ги тези неща... Ако се разделим, ще ми липсва много, сигурен съм! Ама май почвам да се заглеждам настрани, усещам, че не ми трябва много, за да кривна... Нали знаеш как е? Опасявам се, че е само въпрос на време. На 33 съм, ловния инстинкт си ми е жив, здрав и действащ. Защо да търпя притесненията, ограниченията и (най- важното) чувството за вина от една неминуема изневяра? А не искам да я правя нещастна.....

Като кривваш до три пъти не се брои.След третия-помисли.Аз живея с една вече 9години и още не съм се решил, а максималната бройка съм я надхвърлил отдавна .

zashto li si mislia che i bez s^veti reshenieto si si go vzel? a to niama kakvo da se kaje mnogo-mnogo..........sluchvat se i takiva situacii.....i tolkova....i horata obiknoveno vzemat razlichni reshenia...i posle niakoi sa dovolni a drugi ne....ot resheniata si imam predvid......... na men lichno mi e liubopitno dali veche si vliuben ili se pazish za nachisto ? i s^vet naistina li ti e nujen....ili poneje ti e pusto ? inache znam kak e.....no veche nik^de ne davat da e lesno.... solos

dobra broika sigurno shte da e?;-)) nazdrave solos

позволявам си да ти дам моя съвет......:-)))) темата ми е доста близка...:-))) и така:ожени се за "питомното"(както сам каза), но не оставай скучният семеен живот ,да те направи "унисекс". продължи да си търсиш "НОВО",какво лошо ако съумееш да съчетаеш нещата ?!?:))))) .....така ще ти е по-интересно и в брака.....мисля.:)))) :)))) /не съм пробвала съвета си още,но го давам напълно сериозно!!!!:-ІІІ/ късмет...:)))) не е страшно

а моето мнение е, че не си готов за брак. като необходимо условие за тази крачка поставям вътрешното убеждение на човек, че го желае. има ли питанки, има и съжаления съвсем скоро. така или иначе отново ще се върнеш на тоя кръстопът... но залогът при реализиран брак ще е по-голям. и последиците - по-травмиращи. а няма ли друг път? една раздяла непременно ли трябва да е окончателна? понякога временното взаимно "освобождаване" ще каже повече отколкото да ровите в душите си и търсите отговорите. поздрав! ZH

Щом си стигнал до там да си задаваш въпроса дали ...или..., то вече и за теб трябва да е ясно, че от един брак с въпросната дама нищо няма да излезе... Бракът не се крепи единствено на сигурност, разбирателство, търпимост и няколко деца... Макар и в повечето случаи това да са част от необходимите неща за душевната хармония и съвместителство на две души, то в никой случай и достатъчни. Аз съм със съпруга си от 12 години, имам син на 6, но когато трябва да го запозная с някого, то просто го представям като моето гадже..., влюбването отдавна е отминало, но тръпката да те изненадват всеки ден с нещо ново, да разбираш, че човека до теб е вселената, която все крие нещо..., даже и в секса..., ей затова си струва да се живее с него. Мисля, че ме разбра правилно. Моят съвет е, че не би трябвало да си причиняваш нещо, което със сигурност ще има и отрицателен ефект и върху човека, с когото си бил цели две години..., макар че крайното решение пак си е твое.

ПРОЧЕТОХ ВСИЧКО ! НЕ Е ВЯРНО!!!!!!!! ПОСЛУШАЙ МЕН!!! НИКАКВИ ПРОСТОТИИ НЕ КРЕПЯТ БРАКА....ОСВЕН :УВАЖЕНИЕТО ЕДИН КЪМ ДРУГ ..ПРИВЪРЗАНОСТТА..И ДЕЦАТА ИЗНЕНАДИ В СЕКСА И ВЛЮБВАНЕ........ НЕ МИ РАЗПРАВЯЙ !!! ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ !!! ЧЕ И СИ ВЯРВАТ!!! И КАКВО ДА МУ МИСЛИШ ПОВЕЧЕ? НЕ СИ ГОТОВ ЗА БРАК?? А КОГА ЩЕ СИ ГОТОВ?.....ГЛУПОСТИ ....ЩОМ ПРИЯТЕЛКАТА ТИ Е СВЯСТНА...ЖЕНИ СЕ! ТОВА Е!!! ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ОПИТ..С КОЯТО И ДА Е ...ВСЕ ЩЕ ВОДИ ДО ТАДИ ДИЛЕМА...! ТАКА ..ЧЕ...СМЕЛО :-))))))))) ..А ЗА "ЛОВНИЯ" ТИ ИНСТИНКТ.....:-))))))ПАК : ДАВАЙ СМЕЛО!!! НИЩО НОВО ПОД НЕБЕТО.....ТА ДОРИ И Е ХУБАВО!!!! И ДА НЕ ТИ ПУКА ПО ДЯВОЛИТЕ.....ТОВА Е ВАРИАНТА!!!! ПРИ ВСЕКИ ДРУГ...ПАК ЩЕ ОПРЕШ ДО МОЯ СЪВЕТ..НО СЛЕД ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ САМО СЕ ПОСТАРАЙ.ЖЕНА ТИ ДА НЕ Е В ЧАС...:-))) ПО - ДИСКРЕТНО .....УСПЕХ :-)))))))))))))))))))) ........ПРОПУСНАХ : УВАЖАВАЙ Я ЩОТО ТЕ ТЪРПИ :-))))