Здравейте на всички клубари! Как ли се чувстват хората, които винаги получават това, което искат? Сигурно им е добре, ама не съвсем. Щото когато много получаваш, няма нужда да даваш много - и светът ти става тесен. Обаче да искаш да дадеш и да не ти го искат, това де, дето искаш да го дадеш, е това вече не го разбирам. Както е казал някой - насила можеш да вземеш, но не и да дадеш. Идиотска работа! Аз искам да дам знания, можене, характер, желание, но няма кой да ми го вземе, не е ли световно тъпо? Може би идеята ми не е добра, а? Май е по-добре да се науча да взимам, но как да го правя без да се чупя в кръста - такъв е живота. Нашият клуб е красив, защото ние сме хора без възраст - нито сме стари, нито млади. Тук няма нужда да се чупя в кръста - нали? Целувам Ви и Ви обичам! Нека да даваме, по-весело е! С поздрав - Мери Т.

Zawisi ot towa kakwo bi iskal ewentualniq 4owek da dade i kak pristypwa kym akta na samoto dawane.

Не мисля, че трябва да се дава на някой нещо, което не желае особено щом не го цени в момента или по други съображения. Има хора, които първо искат сами да си ударят главата в стената и после "изведнъж разбират"....

Zdraveyte, kukuriatzi!!! Kogato 4ovek dava ne triabva da 4aka blagodarnosti, zastoto moze i da ne mu priemat davaneto. S edna duma moze da se okaze "na sila ne mozes da dadesh."

Ей на това се опитвам да науча синът си, ама не би...Предпочита да си удря главата в стената. Кой знае, може би наистина не съм се научила да давам както подобава. Но кажете ми тогава как? Защо ми е да имам толкова дипломи, когато никой не иска да вземе желанието ми за работа? Е, не всичко е толкова черно, все пак. Нали си имам огнището, топлинката...Но понякога това не е достатъчно. Обаче няма да избягам в чужбина, ще пробия стената с глава все някога и тук!

Насила мога да взема! Насила не мога да дам! - Това го повтарям през ден на ..... Но знам и друго: Ако си дал нещо - можеш и да вземеш две, но ако не си дал - обикновено нища не взимаш или ако вземеш, то тъпкано ти се връща.

Хей, ама тогава не се чуди на родственото твърдоглавие, а подходи към себе си - може да помогне :-))) А по отншение на другите - това май е нещо много трудно, още повече като не те разбират...

Огъвай се, но не се чупи! И още нещо - това за давамнето не е съвсем така - да не би под давазне да разбираме различни неща? Имаше една хубава приказка моят дядо:"Направи добро - пък го хвърли в морето". Все пак - готов съм да си поговорим за това. Както и за чупките в кръста, както ги определяш. Понякога нещата са различни в зависимост от гледната точка. Все пак може би ще съм ти полезен ако говорим за определена ситуация. Спорна седмица!

Мислиш ли, че може и без чупки в кръста...Като се огледам наоколо - все хора, които са с мен заради интереса си. Може би средата ми е такава, по-възрастна. Все пак, годините са от значение. Аз се чувствам подтисната, защото с времето истинските ми приятели стават все по-малко. Май че имам още един-двама. Но всички като че ли са се затворили в черупките си, а усещам че същото става и с мен. Някои неща са много лични и не бих могла да говоря за тях пред всички. Просто защото може някой да се досети коя съм, а аз все още не съм готова за това. Общо взето като чета хората от клуба и си ги анализирам наум /защото ако не ги анализирам какъв е смисълът да ги чета/, та общо взето тук струи едно оптимистично настроение. Не зная това опит да се избяга от проблемите ли е, или просто няма проблеми? А за чупките в кръста - разбирам ги като блюдолизтво, раболепничене, връзки, чинопоклонничество и мн.др. В този смисъл да се огъваш май е най-здравословно. Е, нямам предвид да се огъваш пред печката...Защото това последното е и приятно, а както разбрах - готвиш вкусно! МММММляс

Не мислиш ли че всъщност трудния момент и може би лошото настроение са причина да виждаш нещата , извини ме за това опростено определение, малко поляризирани.Например:"Не зная това опит да се избяга от проблемите ли е, или просто няма проблеми?" Не, съкровище, това просто може да бъде позоиция, която някои наричат позитивна, а бабите ни определяха като нежелание да се мисли лошо, за лошо или за лоши хора. Просто може би и ма и известна преумора и отегчение, досада от някакво очакване. Разбираш ли - определящо е как ти самата ще се отнесеш към нещата около теб - дали ще ги определиш като проблеми , които изискват емоции, нерви и неприятности или ще ги приемеш като вятърът и студа, слънцето и съня, яденето и преработката на хрната, дишането и враната, която прелита край теб. Опитай! " А за чупките в кръста - разбирам ги като блюдолизтво, раболепничене, връзки, чинопоклонничество и мн.др. В този смисъл да се огъваш май е най-здравословно. " Не не е здравословно - нито за този който го прави, нито за този, който го приема. Повярвай ми. Има много техники зада се избягва. Малко дълго стана, а и при мен времето май ме подпира. С удоволствие бих продължил по темата. И не напразна маса разбира се... И едни въпрос:Това МММММляс...какво беше - апетитно преглъщане или нещо друго? Спорен ден и ако пак някоя чепата мисъл се приближи прекалено близко - отивай до прозореца и погледни облаците- представи си че можеш да летиш - къде би полетяла. Е, по-добре е да излезеш навън и да се облегнеш / гържа и тила на някое хубаво иправо дърво без видими недостатъци. Край!