|
В древността Италийският полуостров бил населяван от племена с различно ниво на развитие.
В Централна Италия най-старата култура била тази на Вила нова (първата фаза на етруската култура) с център в Тоскана и горен Лацио.
ИТАЛИЙСКИ ПЛЕМЕНА:
АВРУНЦИ (наричани още АВЗОНИ) – народност в Лациум, принадлежаща към етнокултурната група на оските. Обитавали земите на юг от волските, между реките Лирис и Вултурн, с главен град Помеция.
БРУТИИ - италийски племена, от 4 в. пр. н.е. попаднали под влиянието Луканите. Брутиите непрекъснато тормозели гръцките колонии в Южна Италия. От планинската местност, която контролирали оказвали упорита съпротива на римляните - първоначално в съюз с Пир, а след това помагали и на Ханибал. Участвали активно и във въстанието на Спартак /73-71 г. пр.н.е/.
ВОЛСКИ (Volsci)– староиталийско племе в Лациум, обитавало земите по двата бряга на река Лирис покрай Тиренско море. Волските водили многобройни войни с Рим, завършили с попадането им под римска доминация през 338 г. пр. Хр., когато получили статут на римски съюзници.
ЕКВИ (Aequi)– войнствено италийско племе, обитавало областта североизточно от Рим, между териториите на сабините и херниците с главен град Пренесте (дн. Палестрина). Съюзници на етруските, сабините и волските срещу Рим, след продължителни войни те били покорени от него през 305 г. пр. Хр.
ЛАТИНИ (Latini)
– населението на областта Лациум, говорещо език, различен от този на останалите италийци. Били земеделци, живеещи на родове, с религия, изобилствуваща с магически обреди. Изпитали силното влияние на етруската култура с попадането си под етруска и римска доминация през периода VII–VI в. пр. Хр., която приключила с изгонването на цар Тарквиний Горди от Рим през 509 г. пр. Хр. Впоследствие, с цел да бранят земите си от етруските, еквите и волските, обитателите на Лациум оформили през 493 г. пр. Хр. новия вариант на Латинския съюз, в който ключова роля отново играел Рим. Чак след Първата Самнитска война (343–341 г. пр. Хр.) Рим окончателно извоювал доминацията си над латините, които след разтурването на Латинския съюз през 338 г. пр. Хр. придобили в по-голямата си част римско гражданство.
ЛУКАНИ (Lucani)
едно от италийските самнитски племена. Към края 5 в. пр. н. е. се разселили в Южна Италия. Покорени от Рим през 273—272 пр. н. е., те не преставали да въстават срещу тях /на страната на Ханибал през 216—215, през Съюзническата война 90 (или 91) — 88 пр. н. е./.
ПИЦЕНИ (Piceni)
- войнолюбиви илирийски племена, населяващи Адриатическото крайбрежие. Първоначално подкрепяли римляните, поради общата опастност от страна на келтите. Към 268 г. пр. н.е. покорени от Рим.
САБИНИ (Sabini)
племe в централна Италия, с което римляните воювали през царския и раннорепубликанския период. Покорени в началото на 3 в. пр. н.е. сабините получили ограниченно римско гражданство, а от 268 пр. н.е. – полногражданство, след което били напълно асимилирани.
САМНИТИ (Samnitae)
Съюз от воинствени италийски племен населяващи централна Италия, с които римляните водели "Самнитски" войни през 4 и 3 в. пр. н.е. Макар че самнити нанесли на римляните сериозно поражение в битката при Кавдиевската клисура (321 пр. н.е.), 2-та Самнитская война (326–304 пр. н.е.) завършила със загубата на Апулия, Лукания и южна Кампания, а 3-та Самнитска Война (298–290 до н.э.) довела до пълното им покоряване. Били се на страна на Ханибал по време на пребиваването му в Италия /216-206 г. пр. н. е./. За последен път самнитите въстанали през (91–87 пр. н.е.), но били жестоко наказани от Сулла. Oцелелите били романизирани.
УМБРИ (Umbri) - древноиталийски племена от оскско-умбрска езикова група населявали территорята на Северна и Средна Италия. През 4–3 в. пр. н. е., били изместени от Северна Италия от галите. През 3-2 в. пр. н. е. покорени от римляните.
НЕИТАЛИЙСКИ ПЛЕМЕНА:
ВЕНЕТИ (Veneti)
група илирийски племена, населяващи в древността северното крайбрежие на Адриатическо море, на северо-изток от р. По. Съюзници на Рим срещу келтите при покорението на Цисалпийска галия през 220 г. пр. н.е.
ГАЛИ (Galli)
По поречието на р. По в края на 6 в. пр.н.е. се заселили келтски племена: инсубри, ценомани, бои, сенони. Те отвоювали тези земи от етруските и нахлували в Италия на протежението на 4 и 3 в. пр. н.е. като дори успели да разграбят Рим през 390г. пр. н.е. Участвали през 3-тата Самнитска война на страната на самнитите, но били разбити в битката при Сентинум 295 г. пр. н.е. През 225г. римляните им нанесли поражение при Теламон в Етрурия, а до 220 г. завладяли и Цисалпийска Галия. Галите участвали на страната на Ханибал при похода му в Италия, но след края на Втората Пуническа война римляните отново възвърнали контрола по поречието на река По. Последното племе Бои - било покорено към 191 г. пр. н.е. и оттам започнала бързата романизация на келтите.
ЕТРУСКИ
Древен народ, обитавал обширни територии от Средна и Северна Италия между реките Арно и Тибър, както и част от Кампания. Античните автори смятали, че произходът на етруските е малоазийски и че са сродни с лидийците. Културата им обаче носела и редица белези на италийско влияние. Преди създаването на Рим били най-могъщият народ в Италия, със забележителни постижения в културното и политическото си развитие. Политическата организация наподобявала тази на гръцките полиси. Вероятно към края на VII в. пр. Хр. била оформена конфедерацията на дванадесетте етруски града, която се оказала нестабилна и загубила позиции под напора на римляни, гърци, самнити. Римляните, които дълго време били под етруска доминация, възприели от тях редица политически, религиозни и културни постижения: аристократическото устройство на държавата, инсигниите на царете (възприети впоследствие и от магистратите); култовете на редица божества, храмовете, най-важните религиозни практики; приложните изкуства, строителството, акведуктите, пристанищата; въоръжението и организацията на войската. Неуспехът на етруските да обединят италийските племена в политическо отношение се дължи най-вероятно на големите езикови различия. Векове наред те водили упорита и тежка борба с Рим за надмощие, губейки малко по малко от своите територии и влияние.
ЛИГУРИ ( Ligures), събирателно наименование на древни неиталийски племена, населяващи през 1-во хил. пр. н. е. северо-западна Италия и юго-източна Галия. Те били най-древния етнически слой в Северна италия. Повечето лингвисти са на мнение, че езикът им е неиталийски. Воинственните и свободолюбиви Лигури били покорени от римляните към края на 2 в. пр. н. е.
МЕСАПИ (мессапии) и ЯПИГИТЕ, били плема от неиталийски произход, населяващи областта Апулия /Южна Италия/; най-вероятно переселили се от Илирия през 10—9 в. пр. н. е.
Редактирано от Last Roman на 20.01.09 13:54.
|
(PRAEFECTUS URBI)
