Тенисисти от близкото и не толкова близкото минало

Идеята за тази тема е на Шева, но на мен страшно много ми хареса и се оказа, че имам готов написан профил, с който да започнем. Надявам се да бъде интересно, а пък всеки, който има любим тенисист/тенисистка, или просто иска да ни разкаже нещо интересно за някой от тези, които вече не се състезават, моля да заповяда! В каква форма точно ще бъде направено това, всеки може да си прецени сам:))

с позволениете на Хеопс,редактирам мнението.Тази тема я окачваме горе за сметка на тази за легендарните тенис мачове (тема създадена също от Хеопс)

За тези,които искат да я разгледат:
[линк]

We all go home...

Аманда Кьотцер - Южна Африка



Аманда Кьотцер, две-три години след отказването си, е все още най-добрата състезателка в историята на южноафриканския тенис. Въпреки дребния си ръст (158 см), по време на състезателната си кариера тя достигна завидни висоти. Беше се превърнала в страшилище за една от най-великите - Щефи Граф. В продължилата си 16 години и половина кариера (1988 - 2004) тя успя да спечели 9 турнира (най-престижната й титла е от 1998 в Хилтън Хед), два пъти достигна полуфинал на Аустрелиън Оупън (1996, 1997) и веднъж на Ролан Гарос (1997), три пъти четвъртфинал на ЮЕс Оупън и още веднъж четвъртфинал на Аустрелиън. След победата си над Щефи Граф на Аустрелиън Оупън'97 получава от медиите прякора "Little Assassin" не само заради необичайния си за превърналия се в силов спорт женски тенис ръст, но и заради способността й често да поднася изненади срещу най-добрите. Кьотцер ще бъде запомнена и с атлетичността си, с която по отличен начин компенсира ниския си ръст, с решимостта и любовта си към играта, както и със скромността си извън корта.

1993 носи на Аманда първите й две титли, финал в Индиън Уелс и класиране за финалния шампионат на женската тенис-верига, където достига четвъртфинал, падайки от Граф. През 1995 на турнира в Торонто извършва нещо забележително в кариерата си, побеждавайки в един и същи турнир три състезателки от топ 5 на света - No.1 Граф, No.4 Новотна и No.5 Пиърс, като едва на финала губи от завръщащата се след неприятен инцидент и дълго отсъствие и мачкаща всичко по пътя си Моника Селеш. 1997 е най-добрата година на Кьотцер. Не само че достига два полуфинала на турнири от Големия Шлем (Аустрелиън Оупън и Ролан Гарос, като и на двата турнира побеждава Щефи Граф, а в Париж е на косъм от финала, губейки с 5/7 в третия сет от бъдещата шампионка Майоли), пробива в първата десятка и завършва годината на трето място, печели два турнира (Будапеща и Люксембург), но става и едва шестата тенисистка, нанесла три или повече поражения на великата Граф в една календарна година - едното, особено болезнено - 6/0 6/1 на турнира в Берлин (най-лошата загуба на германката, горката Щефи, помня го мача много добре...), и другите две на Аустрелиън Оупън и Ролан Гарос. Като цяло хед-ту-хедът на Аманда срещу Граф е доста отрицателен (4-11), но пък през 1997 малката южноафриканка е безпорната царица в мачовете помежду им и си отмъщава на Граф за изказванията, че в играта на Аманда няма нищо, което би могло да я уязви. Освен това в същата година Аманда достига полуфиналите на цели десет турнира и изиграва 87 мача (най-много в цялата верига), от които печели 61. За да допълним постиженията й през великата за нея 1997, трябва да споменем и, че при връчването на годишните награди на WTA Кьотцер е единствената, получила цели три приза - на медиите за най-напреднала тенисистка, на състезателките за спортсменство и наградата Diamond ACES, присъждана на тенисистката, допринесла най-много за подобряване на контакта играчи-фенове, както и за популяризирането на женския тенис чрез дейности извън корта. През 2001 за девети пореден път участва на финалния шампионат на WTA.

Аманда Кьотцер е родена на 22 октомври 1971 в Хоопщад в Южна Африка. Има три сестри, а баща й Нико, бивш тенисист и впоследствие адвокат, е този, благодарение на когото започва да се занимава с тенис. През 1989 при първото си участие в турнир от Големия Шлем достига четвъртия кръг на Ролан Гарос, но цели пет години трябва да изминат докато успее да повтори това постижение. До 1997 изглежда, че всичко, което Кьотцер притежава е дефанзивна, предвидима игра от задна линия, която понякога изтощава съперничките, но рядко дава впечатляващи резултати. Аманда споделя, че единственото нещо, което чувала по повод на играта си, било, че в нея нямало достатъчно разнообразие. Стилът й отразява този на единствения й опонент от детските години: стената зад семейния тенис корт в Хоопщад, където тя е изпращана да се упражнява, тъй като била твърде малка, за да играе на корта с двете си по-големи сестри. За поощрение бащата Нико й дава пари, когато успее да уцели определени мишени. "Мисля, че оттук започна професионалната ми кариера", шегува се Аманда.

През 1997 Кьотцер започва да работи с нов треньор - Гавин Хопър, австралиец, който по същото време тренира и Марк Филипусис - и нещата се обръщат на 180 градуса. Хопър убеждава Кьотцер да се откаже от класическия си форхенд и да започне да го удря с по-отворена стойка, с лице към мрежата. След това я съветва да дръпне точката на контакт с топката при форхенд, нейния традиционно по-слаб удар, по-назад към тялото. "В съвременния тенис, въпреки че всички все още говорят за удряне на топката пред тялото, повечето играчи като испанците например изтеглят точките на контакт доста по-назад", твърди Хопър. "Удряйки топката толкова отпред, Аманда не можеше да развие достатъчно скорост с ракетата. Дръпването назад й помага и да маскира удара много по-добре." Кьотцер се съгласява с готовност да внесе тези корекции в играта си, което е изумително при един играч с вече развита техника и говори за доверието, с което се отнася към новия си треньор. Подобрява изпълнението на сервиз и сменя ракетата си с нова, екстра-дългата 28-инчова Prince Thunder Longbody 750. "Наложи се сериозно да работя върху баланса си, за да мога да свикна с промените и мисля, че това много ми помогна", твърди Кьотцер. "Сега осъзнавам по нов начин, че ако искаш да удряш топката по-силно, трябва да имаш баланс. По този начин подобрих и форхенда, и бекхенда си." Всички тези промени в ударите обаче бледнеят пред новостите, които Хопър внася в тренировъчния й режим извън корта. "Когато бях по-млада, тренирах доста усилено бегово и съм наясно какво означава действително да напрягаш тялото си. Но никога преди не бях тренирала с тежести", казва Кьотцер. Някои тенисисти по онова време смятат, че такъв маниер на трениране е опасен, защото с високата си интензивност предизвиква бързо отказване, но Аманда Кьотцер е убедена, че освен че я е довел до много по-добра физическа форма, Хопър е допринесъл и за израстването на психическите, техническите и тактическите й качества. В резултат на това през 1997 Кьотцер е в състояние да се бори с далеч по-мощни физически опонентки и да разчита, че ще успее да надделее дори и само заради по-добрата си подготовка. Понякога продължава да й липсва сила срещу големите, но вече не е лесна плячка за офанзивни тенисистки като Граф. Тайната на успехите й срещу Граф през 1997 е обаче най-вече подобреният форхенд. Граф е затруднена да предвиди пласирането и скоростта му и това я принуждава да бъде по-предпазлива и да остава на задната линия, където да си разменя удари с една Кьотцер, която не се притеснява да го прави цяла нощ, ако се наложи. Малко състезателки са успявали така да влязат под кожата на Граф, както Аманда съумява. Селеш, една от тези, които са успявали, коментира: "Тя наистина е наясно с играта на Щефи." В друг коментар относно Кьотцер Селеш споделя: "Това, което харесвам у нея е, че наистина оползотворява абсолютно всичко, с което разполага."

Няколко любопитни факта за Аманда Кьотцер

--- Мястото, където с най-голямо удоволствие прекарва своите ваканции, е националният парк Йосемити в САЩ.
--- Като свои хобита споменава четенето, пазаруването и чуждите езици.
--- Любимата й дреха са дънки Ливайс 517.
--- Любима историческа личност - Христофор Колумб.
--- Любим музикален инструмент - тромбонът в джаз оркестър.
--- Любимите й филми са "Усещане за жена" и "Танцуващият с вълци".
--- Запитана кое животно би я описало най-добре, отговаря без да се замисля -Мини Маус.
--- Запитана за най-неприятния си съквартирант по турнирите, тя отговаря: "Споделяла съм стая с много тенисистки, особено когато бях по-млада, но най-тежкият ми съквартирант е собственият ми баща, съжалявам, че трябва да го кажа...но и сестра ми би се съгласила, че той доста похърква."
--- Като един от най-вълнуващите моменти в кариерата и живота си ще запомни завинаги срещата си с Нелсън Мандела по време на Олимпийските игри в Барселона през 1992. "Толкова много означаваше за мен, наистина...Даде ми невероятна енергия."

Ако някой иска да прочете нещо повече, тук има събрани доста статии за Аманда: [линк].



We all go home...

Ана Курникова определено не е най-добрата тенисистка, която някога сме гледали по кортовете, но определено има с какво да се похвали на и извън тях. Реших да пиша за нея, защото много пъти съм чела във форума как да кажем противоречиви мнения относно тенис достойнствата на Ана и т.к. аз лично й се възхищавам реших да ви обърна внимание не само на външния й вид.

И така.....

Ана за първи път хваща ракета на 5 години, когато започва тренировки в небезизвестния Soklniki Park. Близо година след това потенциалът и е забелязан от съпруга на руската тенис-звезда до момента Олга Морозова, и така Ана става част от престижния московски тенис клуб “Спартак”! Пробивът за Курникова настъпва, когато в началото на 90-те Москва приветства едни от най-силните тенисисти и тенисистки на планетата на станалия традиционен по-късно турнир за купата Кремъл. На съпътстващите го състезания за юноши и девойки, Ана е харесана от мениджър на известна западна компания, който по това време търси нови лица в страните от вече разпадналия се източен блок. Две години по-късно, заедно с майка си, заминава за тенис-академия Болетиери.

В десетгодишното момиче Болетиери вижда голям потенциал.
Той казва за нея: “Anna is a shootmker”! Тя има способността да създава такива положения на корта, които много малко тенисисти могат да създадат! Играта й на мрежата е брилянтна! Може да изпълни печелившо воле от каквато и да е позиция! Единствения тенисит, с когото Ана може да се сравнява по този показател е Джон Макенроу!”

За по-малко от четири години Ана печели всичко, което може да се спечели в юношеските турнири. Едва на 14, тя става най-младата тенисистка спечелила мач за своя тим в неофициалното световно отборно първенство за жени “Fed cup”,като така помага на Русия да победи тима на Швеция с 3:0 сета.
През 1995 г. печели Ориндж боул за девойки до 18г., както и Европейското първенство за девойки до 18г., завършва годината като №1 в годишната класация на ITF за юноши и девойки и е обявена за най-добра тенисистка до18 год. в света.

През 1996 г., вече при професионалистите, Ана загатва за своя потенциал, като малко след като е навършила 15 г. достига до четвърти кръг на последния за годината турнир от големия шлем US open, където отпада от Щефи Граф с 6:2 6:1

През 1997г. става едва втората тенисистка в Open era-та, която достига полуфинал при първото си участие на “Уимбълдън” (първата е Крис Евърт), побеждавайки последователно Чанда Рубин, Барбара Ритнер (връщайки се в мача след мач пойнт за Ритнер), Анке Хубер, Хелена Сукова, Ива Майоли (победителка от Ролан гарос същата година) и отпада на полуфинала (както много често ще и се случва по-нататък) от Мартина Хингис!

От началото на 1997 г. до ноември 1998 г. Курникова няма загуба от тенисистка извън първите петнайсет в ранглистата. За същия този период тя успява да натрупа победи над всички, които са в топ10 на света, включително Мартина Хингис с 6:3 7:6 на турнира в Берлин и Щефи Граф с 6:7 6:3 6:4 в Ийстбърн.

През 1997 г. на турнира в Ки Бискейн побеждава последователно четири тенисистки от първите десет в света: №4 Селеш, №9 Мартинес, №2 Дейвънпорт, №8 Санчес (ставайки едва осмата тенисистка в историята на тениса постигала подобен успех) като едва на финала отпада в три сета от Винъс Уилямс.

С постиженията си през тези години Курникова изтръгва признания за играта си от най-големите в този спорт.
Крис Евърт казва за нея: “She is a gorgeous young woman who’s very fit and works hard at her profession and is in the top ten in the world. I think she’s good for tennis”!
Били Джей Кинг също се възхищава на играта на Ана:
“Anna is the real thing! She’s great off the ground and quick. Most of all, she loves the limelight and loves the show courts. She’s having a good time out here and is poised for the big time.”

Завършва 1998 г. като №13 в индивидуалната ранглиста и като №10 при двойките.
Също през 1998 г. е избрана от “People magazine” сред педесетте най-красиви хора на планетата, като заедно със своя сънародник Алексей Ягудин са единствените двама спортисти в тази класация.
През 1996г. печели наградата за най-напреднала тенисистка, а през 1999 г. заедно с Хингис печелят наградата на тим на годината на годишните награди на женската тенис асоциация.

Достига финал на смесени двойки на “Уимбълдън”’99 заедно с Йонас Бьоркман, а година по-късно повтаря този успех на US Open, но този път с Макс Мирний.
През 1999 г. Ана е вече №1 при двойките и №12 в индивидуалната класация.
През 2000 г. въпреки контузията, която получава в десния крак успява да завърши като №8 в света, което е и най-високото и класиране в индивидуалната ранглиста.

До края на 2002 г. Ана е спечелила 16 турнира на двойки, 11 от които заедно с Хингис. Въпреки многобройните контузии, които я съпътстват Курникова продължава да участва в турнири като през 2002 г. достига до четири полуфинала и един финал в турнирите на женската тенис асоциация.
Сякаш закономерно последният официален мач на Ана е срещу Мария Шарапова, където тя се отказва още в първия сет заради контузия в гърба. По този начин се получава една приемственост между двете рускини, които obviously са най-харесваните, най-желаните и от спонсори и от фенови спортиски в цял свят.

Ана притежава изключително много награди, свързани, както с професионалния й живот, така и с визията й. За някои от тях вече споменах, но мога да допълня:
За 2000 и 2001г. Ана е обявена за най-популярен спортист, съдейки се по потребителските заявки в web търсачката Lycos.
Обявена е за най-сексапилната жена в света от FHM magazine за 2002 г. и т.н.
За любовния и живот се носят какви ли не слухове, ясно е обаче, че през всички тези години Курникова е излизала само с двама мъже – Сергей Фьодоров и Енрике Иглесиас. Всякакви там Хаас, Буре, Филипусис, някакъв бейзболист и т.н. са измислици на жълтата преса.

Всякакви глупости съм чела по адрес на Курникова, но едно никой не може да й отрече, тя предизвика революция в женския тенис и най-вече в руския женски тенис. Тенисистките по цял свят могат само да й целуват ръцете, защото благодарение на нея, спонсорите обърнаха внимание и на женската тенис верига. За първи път модните дизайнери се съобразяваха с желанията на някаква 17-годишна girl-а и екипите Adidas, с които играеше Ана се разпродаваха моментално. Много са положителните ефекти, които предизвика чрез появата си на танис арената Курникова, надявам се наистина да се завърне на корта, макар и само за участия на двойки.

И за да завърша ще отразя и един антирекорд притежание на Ана, сигурна съм, че всички ще се сетите за него. Във втори кръг на Aus open’99 Курникова направи 31 двойни грешки, 25 от които в третия сет. Спечели мача с 10:8, въпреки,че водеше с 5:1 гейма. Този брой грешки са абсолютен рекорд за един мач, даже Тод Мартин я беше бъзикнал чрез медиите, че и той е правил толкова двойни грешки,но.....в рамките на шест месеца!

Piper:U were at Cole's all night?
Phoebe:Aha
Piper:Did you?
Phoebe:Aha
Piper:Was he?
Phoebe:Aha

Страхотен постинг,изчерпателен анализ на кариерата на Ана,Поздрави
Като цяло и аз съм настроен положително към Курникова и ми харесва,че говориш основно за положителното,обаче ми се струваше грехота да пропуснеш това,че не е спечелила нито един турнир при жените... Едва ли има човек,който да следи тенисът и да незнае.А и това,че не си споменала за нейна титла може да наведе четящият до този извод,но все пак можеше да го напишеш...Нищо де,пак казвам екстра е станало всичко

Идеята на темата е съвсем друга....Подобни постинги в нея са крайно нежелателни.Засега няма да ти трия мнението,но един ден,когато има инфо за достатъчно тенисисти и направя почистване да не се очудиш,ако ти липсва постинга...

Е, нали темата е за тенесисти от близкото минало, то аз се надявам Серенчето да се завърне, ама сега е извън световната стотица а връщането засега е само в рамките на добрите пожелания, та докато не стане пак начело в класациите, май отговаря на топика...

Зад великия отбор на Хърватска, постигнал исторически успех миналата година, спечелвайки купа Дейвис за първи път в 105-годишната история на състезанието, стои един велик треньор - Ники Пилич. Хърватинът е единственият треньор в света, извел два различни национални тима до титлата в световното отборно първенство. Историята на тази любов е с 45-годишна давност и си има свое начало, което се крие далеч назад в миналото, когато Пилич е и изключително силен професионален тенисист. Да започнем оттам...
Никола Пилич е роден през 1939 г. в Сплит, Хърватска, част от бивша Югославия. През 50-те и 60-те години постига успехи в аматьорския тенис, спечелвайки 4 турнира преди да се прехвърли при тенисистите професионалисти. През '67 е един от осемте тенисисти (the Handsome eight), поставили началото на т.нар. World Championship tennis - верига за малък брой професионални тенисисти мъже със собствена годишна ранглиста на базата на участията в турнирите, включени във веригата и със собствен шампионски турнир на най-добрите от предишната година, провеждан през май. Създадена от известния американски бизнесмен-милиардер Ламар Хънт, с разрастването си веригата издърпва толкова много от най-добрите тенисисти от аматьорския тенис, че необходимостта да се позволи и на аматьори, и на професионалисти да участват в едни и същи турнири става повече от очевидна и не след дълго е поставено началото на Оупън ерата. Освен Пилич, част от wct стават звезди като Нюкомб, Роуч, Роузуол и Лейвър. Последната година, в която се играе WCt, е '89.
В света на професионалния тенис Пилич достига до номер 4 в ранглистата и до появата на Горан Иванишевич е най-успешният хърватски и въобще югославски тенисист. Четири титли печели и в Atp-веригата, а между '64 и '77 почти неизменно е в югославския отбор за купа Дейвис. През '67 достига до четвъртфинал на Уимбълдън, през '70 печели заедно с французина Пиер Бартез двойките на USOpen срещу Лейвър/Емерсън, а през '73 губи в спора за титлата на Ролан Гарос от Илие Настасе.
След оттеглянето си от състезателния тенис през 80-те Пилич заживява в Мюнхен и започва да тренира млади немски таланти. Не закъснява и предложението от страна на немската тенис федерация да поеме отбора за купа Дейвис. Пилич приема, но само при условие, че му бъде позволено сам да номинира участниците в тима. През '85 започва поредицата успехи на Германия под ръководството на Ники Пилич. След победи над САщ и Чехословакия маншафтът достига до мача за титлата срещу швеция, но губи там в решаващия пети сингъл. През '88 обаче, отново срещу шведите, немците не оставят трофея да им се изплъзне и печелят с 4:1 в Гьотеборг. Заради стриктната самодисциплина, която поддържа и която не му позволява да отпразнува дори и тази престижна титла по-късно от 23 ч. вечерта и с повече от една чаша вино, капитанът Пилич си спечелва прякора "балканския прусак". На следващата '89 германците защитават титлата успешно, побеждавайки отново шведите с Едберг и Виландер на финала.
В продължение на десет години немският тим не допуска нито една загуба в домакинските си мачове. През '93 идва третата титла за Германия. Макар и без Бекер немците постигат успех с 4:1 на клея в Дюселдорф. За съжаление през '95 замалко се разминава мечтан финал между Германия и САщ, в който зрителите биха се наслаждавали на четирима шампиони от Уимбълдън - Бекер, щих, Сампрас и Агаси. Вместо немците обаче до мача за купата достига Русия, след като в Москва Михаел щих пропилява девет мачбола в решаващия пети сет на решаващия пети мач срещу Андрей Чесноков. След загубата от Испания през '97 в първи кръг Пилич обявява, че ще се оттегли от капитанския пост. Основава собствена тенис академия в Обершлайсхайм близо до Мюнхен.
Критиците на Пилич твърдят, че без Бекер и щих треньорското му майсторство никога не би пожънало същите успехи. Всички незабравими мачове, държали цяла Германия пред телевизорите в края на 80-те и началото на 90-те, обаче нямаше да бъдат спечелени без треньорското майсторство на Пилич, дори и с Бекер и щих. Колко треньори би послушал майсторът на сервиза Бекер, когато му кажат, че след два загубени сета единственият път към успеха срещу перфектния на ретурите Агаси е да спре да излиза на мрежата след първи и втори сервиз? И това не е единственият случай, в който съветите на Пилич спечелват мача.
Всъщност какво по-безспорно доказателство за качествата на Пилич от миналогодишната титла на Хърватска. Tимът отново е дрийм - със Супер Марио, непобедимия Любо, великия Горан, гиганта Карлович - по-силно поколение Хърватска не е имала. Но задачата на Пилич хич не е лека. Когато поема отбора, хърватите са във втора група на евро-африканската зона и спорят с отбори от ранга на Бряг на слоновата кост. Бързо ги изкачва в световната група и след няколко четвъртфинала се стига до миналогодишния приказен триумф в Братислава. Пилич споделя, че най-трудната задача на треньора е да създаде и поддържа положителна енергия в отбора. За годините си в немския отбор твърди, че присъствието на играч от ранга на Бекер е било колкото благословия, толкова и тежък кръст - на плещите и усета на Пилич се е падало да определя втората ракета, така че в конкретната среща това да е най-подходящият човек, който ще спечели. Tака срещу шведите Карл Уве щееб побеждава Едберг, а срещу американците правилната втора ракета се оказва Ерик Йелен, който бие Tим Майот. Без да страда от излишна скромност Пилич твърди, че благодарение на дългогодишния си опит в купа Дейвис знае как да печели мачовете. Tака например в двойковия мач на Хърватска срещу Италия през 2001 Иванишевич и Любичич настояват левичарят Горан да играе на форхенд страната, а десничарят Иван на бекхенд страната. След като италианците повеждат убедително с 2:0 Пилич решава, че е време да вземе нещата в свои ръце и им нарежда да се сменят и хърватите обръщат мача. Tака един треньор спечелва уважението на играчите си, смята Пилич.

Едно много любопитно интервю с Пилич на хърватски:
[линк]



We all go home...

готино:)
искам само да отбележа, че много ме кефи гледната ти точка към тениса.

We all go home...

Ти по-добре пробвай с Арнолд Шварценегер, мускулите са почти същите...и красотата също.

вярно не е спечелила нито 1 турнир в кариерата си при жените, което според мен пък е АБСОЛЮТЕН НЕПОСТИЖИМ РЕКОРД за толкова надарена тенесистка
/в смисъл наистина за тенис, а не другото :)/

А за това колко е надарена съдя по това, че още беше много малка (дали не беше на около 10-12) когато четох за нея в едно списание като за новата безспорна Но1 в женския тенис. На снимката която беше публикувана беше едно русо хлапе около 1,40-1,50 :))
В статията се споменаваше и за Томи Хаас, затова въпреки твърденията на Хингис, аз си мисля, че е доста вероятно имено Томи да е най-първото и гадже - т.е. гаджето и от детските години ама те тея не се броят щото в малката му ракетка още не е имала гориво (за да я изпрати на 7мото небе)

Легендарния швед-Бьорн Борг
Хладнокръвния швед става легенда на 24 години и записва името си със златни букви в историята на тениса.С 5 титли от Ролан Гарос;5 титли от Уимбълдън.Почитателите икритиците му го описват като студенокръвен индивид;като машина;като робот.Той играе с невероятна лекота.

титлите са 6 от РГ и става "студенокръвен" след наказание да не играе 4 месеца тенис като юноша за "твърде емоционално поведение на корта", т.е. завой на 180 градуса в името на играта.

На 3.09.2006 последната си среща в професионалният тенис изигра един друг гений с тенис ракета.Чаровникът от Лас Вегас Андре Агаси,един от най-великите,ако не и най-великият на тази игра.36-годишният тенис професор загуби в трети кръг от Бенямин Бекер на откритото първенство на щатите в рекордното му 21-во участие в турнира.След края на мача Андре за последен път демонстрира поклоните си към публиката придружени с въздушни целувки,с които ще остане известен в паметта на тенис запалянкото.Естествено емоционален както винаги е бил през тези две десетилетия Агаси не успя да сдържи сълзите от очите си.Сълзи имаше и на лицата на претъпканият Артър Аш,кортът където Андре е изиграл част от най-великите си срещи,трибуната от която е карал всичките си европейски фенове и много други да будуват през нощите на септември през последните 21 години.И краят не беше особено бляскав,но това според много хора съвсем не е случайно.Андре винаги е бил тенисистът,чието ежедневие се е доближавало до това на обикновеният нормален човек.Нещото,което винаги е било част от чарът му и което го е направило толкова полулярен,известен и обичан.През цялата си 21-годишна кариера Андре се качваше на върха и слизаше от него,кариерата му минаваше през възходи и падения и беше символ на живота.Такъв какъвто е той за всеки един от нас.Подчинен на суровите закони,а не на щастливата приказка завърщваша с хепи енд,която води аналогии към най-големият съперник на Андре.Сладкият Пийт беше сдържан,не показваше емоциите си,моментните си слабости,чупеше рекорди и носеше култа на савършенството.А Андре му беше най-големият противник и не само на корта,ами като поведение,начин на живот и всичко останало.Андре беше символът на обикновеният,изразен в гениалност и величие.Човекът,който допускаше много слабости,но който успяваше да ги превъзмогне и да покаже,че е по-силен от тях.Ето заради това ще остане може би най-близкият до сърцата на запалянковците.И не само до тези,които са му фенове,но и в сърцата на неутралните,че дори и в сърцата на някои от феновете на Сампрас.

Агаси е роден на 29.04.1970 година в Лас Вегас,Невада.Андре е единственият в Опън ерата печелил и четирите турнира от големият шлем,купа Дейвис,Тенис мастър къпа и е носител на олимпийски златен медал.Агаси държи рекорда за най-много спечелени титли от серията Мастерс - 17! Андре е излизал начело на ранглистата общо 6 пъти и е завършвал веднъж като номер едно в края на годната.Единственият в тенис историята,който е завършвал години в топ 10 в три различни десетилетия. Спечелил е 60 титли на сингъл и една на двойки.Но това е само част от тенис кариерата,която преживява различни многобройни метармофози.

Долните редове нямат за цел да ви убедят във величието на тенисистът и човекът Агаси,тези неща са ясни на всички! Искам просто да си припомним набързо най-важното в кариерата на Андре.Естествено,няма как да изброя абсолютно всичко,но ще се опитам да не пропускам същественото и същевремено да не утегча никого.

Професионалната кариера на Андре започва преди 21 години през 1986.Първият турнир на все още 15-годишният младеж е "La Quinta" в Калифорния.Там Агаси печели първият си мач,но впоследствие е надигран във втори кръг от големият Матс Виландер.Още на следващият си турнир "Schenectady" в Ню Йорк достига до първият си финал.През годината Андре играе общо 9 турнира включително ЮеС Опън,първият за Андре голям шлем и достига до номер 91 в ранглистата в края на годината.
През 1987 Андре продължава възхода си.На Ролан Гарос печели първата си победа в турнир от големият шлем,която остава и единствената за него през годината на това ниво.През ноември печели първата си титла в Itaparica,Бразилия на хард корт и в края на годината вече е 25-ти в световната ранглиста.
През 1988 Агаси вече е звезда,достига до 1/2 финали на Ролан Гарос и ЮеС Опън.На Уимбълдън и Аустралиан Опън не играе,но участва в заключителният за сезона мастерс и завършва годината като номер 3.Парите,които печели от наградни фондове достигат 2 милиона долара,най-бързо достигналият до тази цифра в историята на тениса.Печели 6 турнира.
През първите си 8 години от своята кариера Агаси решава да не участва в откритото първенство на Австралия.Американецът не играе и на Уимбълдън в периода 1988 - 1990,като обяснява това си решение с прекалените традиции на турнира,които задължават играчите да играят с изцяло бял екип.Андре заявява,че не се чувства комфортно така,но се появяват много спекулации,че истинската причина Агаси да не участва на Уимбълдън,е че неговият бейслайн стил на игра не допада на тревната настилка на кортовете в Лондон.
През 1989 леко отстъпва позициите си,но се запазва в тенис елита.На Ролан Гарос стига трети кръг,а на ЮеС Опън играе отново 1/2 финал.Печели само една титла и завършва годината като номер 7.
1990 е годината,в която Агаси стига до първите си два финала в турнири от шлема.На Ролан Гарос губи от еквадорецът Андрес Гомес в 4 сета,а на ЮеС Опън от друг американски тинейджър,който се е запътил към върха - Пийт Сампрас.Това съперничество впоследствие ще се окаже водещото за над десетилетие напред,а може би и водещо за цялата история на тениса.Агаси печели мастерса на 8-те най-добри в края на годината и завършва сезона като номер 4.
През 1991 година Агаси стига вторият си финал в откритото първенство на Франция по тенис.Там в пет сета губи от Джим Къриер,друг голям амеикански тенисист излезнал както Агаси от школата на Ник Болитиери.Андре се появява най-сетне на Уимбъдлън.Седмици преди това в пресата се спекулира как ще бъде облечен,шоумена от Лас Вегас излиза изцяло в бяло и стига до 1/4 финалите на турнира.Преживява срив в световната ранглиста и завършва като номер 10 в света.
За изненада на всички първият си голям удар Андре прави имено на Уимбъдлън,а не както повечето очакват във Франция или щатите.Андре триумфира в петсетов финал побеждавайки легендарният Горан Иванишевич.Преди това се справя с бившите шампиони тук Джон Макенроу и Борис Бекер.Агаси разбива мита,че бейслайнер не може да спечели турнира.Продължава неубедителното му представяне в турнирите извън големият шлем и завършва сезона под номер 9.Андре е ключов играч за САЩ,които печелят купа Дейвис през годината.
В началото на 1993 Агаси е контузен и пропуска голяма част от сезона.През него печели единствената си титла на двойки.Негов партньор е Петер Корда,а двамата печелят мастерса в Синсинати.Отпада в първи кръг на ЮеС Опън и регресира в ранглистата чак до номер 24,на чието място завършва годината.
През 1994 година започва неубедително,а на Ролан Гарос и Уимбълдън отпада още през първата седмица на турнирите.Мнозина предричат залязване на Андре,но той сюрпризира неприятно критиците с титла от ЮеС Опън след чиста трисетова победа на финала над Михаел Щих.Андре става първият шампион в откритото на щатите,който не е поставен в основната схема.В края на годината стига до номер 2 в ранглистата,което е и най-доброто му постижение до този момент в кариерата.
В началото на 1995 Агаси избръсва главата си и премахва многото коса над главата си.Появява се за първи път в откритото първенство на Австралия и го печели след 4-сетов финал с Пийт Сампрас.Агаси стига до финалите на 6 от първите си 7 турнира за годината и логично на 10.04.1995 стига до номер едно в ранглистата за първи път в своята кариера.Рекордът му победи - загуби е най-добрият в кариерата на Андре 72-10,с което подобрява рекордът на Сампрас от 1994 - 77:12.Задържа се 30 седмици на върха на световната ранглиста,но през ноември е изместен и завършва годината като втори.
1996 носи поредният обрат в кариерата на Агаси,който недостига до нито един финал от шлема.Андре все пак печели златен медал от олимпиадта в Атланта и се превръща в национален герой.Защитава титлите си от мастерсите в Синсинати и Маями и завършва сезона като номер 8 в света.
1997 Андре изживява най-голямата криза в своята кариера.Играе в едва 24 мача през цялата година и достига до номер 141 в света през ноември.Обект на интересни публикации е бракът,който сключва с актрисата Брук Шийлдс.В края на сезона все пак Агаси печели турнира Бурбанг в Калифорния и завършва годината като номер 110.
Вече свикнали с огромните върхове и падения феновете очакват с нетърпение представянето на Андре Агаси през 1998.Американецът печели пет титли и стига до още пет финала,с което завършва годината като номер 6 в света.Това е най-големият скок на играч достигнал до номер 10 в ранглистата в историята на тениса.
През 1999 Андре влиза в историята за пореден път.Андре се връща след 0-2 сета във финала на Ролан Гарос и побеждава Андрей Медведев.С това Агаси става петият печелил и 4-ите турнира от шлема в своята кариера и се нарежда до Род Лейвър,Фред Пери,Доналд Бъч и Рой Емерсон.За разлика от изброените имена обаче Агаси прави това на 4 различни вида настилка,което прави постижението му уникално и неповторимо.А и предишният играч печелил 4 Голям шлем събития е от времето,когато ракетите са дървени.Сами можете да си направите изводите за постижението на Великият Андре.През същата година губи финала на Уимбълдън от Сампрас,но след него оглавява ранглистата и след като печели и ЮеС Опън след победа над сънародника си Тод Мартин завършва сезона като номер едно.Единствената година в кариерата на Андре,която той приключва като първи в света,с което прекъсва поредицата на Сампрас от 1993 до 1998.
През 2000 печели вторият си Аустрелиан Опън,с което стига финалите на 4 поредни големи шлема.Първият след Род Лейвър,който през 1969 осъществява голям плем.Губи финала на мастерса на най-добрите 8 в Лисабон и завършва годината като номер 6.С това става и единственият тенисист в историята завършвал в топ 10 - години от три различни десетилетия.През годината губи 1/2 финалният си мач на Уимбълдън в пет сета от Патрик Рафтер в мач окачествен като един от най-добрите за всички времена на свещената трева.На 1/2 финалите в заключителният Мастерс побеждава Марат Сафин с което слага край на надеждите му да стане най-младият номер едно в историята.С загубата си на финала от Куертен,бразилецът завършва сезона като номер едно.
През 2001 Андре защитава титлата си от Аустрелиан Опън.На финала побеждава Арно Клеман,а преди това се справя и с Рафтер в пет сета в последният домакински опън за Пат.На 1/4 финалите на ЮеС Опън пък изиграва 4-сетов мач,който губи от Пийт Сампрас.Срещата завършва без пробив като и в четирите сета се стига до тайбрек.За тази среща и двамата твърдят,че е най-завършеният откъм тактически и игрови план м/у двамата.
През 2002 на финала на ЮеС Опън Андре изиграва последният си мач с Пийт.Всъщност това е и последният мач в кариерата на световният рекордьор по брой спечелени титли от шлема.Агаси губи в 4 сета.Дуелът завършва 20-14 в полза на сладкият.Агаси печели мастерсите в Маями,Рим и Мадрид и в края на годината завършва като номер 2,с което става и най-възрастният играч завършил годината като номер две в света.Агаси е контузен в началото на годината и губи шансове да спечели Аустреалиан Опън за трета поредна година.
През 2003 обаче е здрав за първият турнир от шлема и печели последната си 8ма титла от 4-те най-големи турнира в историята на тениса.След това печели за трети пореден път турнира в Маями.Става най-младият и най-старият шампион там и заедно с шестте си титли се превръща в най-голямата легенда на турнира,наречен още петият от ГШ.След успеха си с/у Ксавие Малис на 1/4 финалите на Куинс,Агаси се превръща в най-възрастният номер едно в историята на тениса - 33 години и 10 дена.Следват контузии,които му пречат да се задържи там повече от 14 седмици.Играе на финала на тенис мастерс къпа,където губи от Роджър Федерер.Завършва сезона като номер четири в света.
През 2004 Агаси печели 59-тата си титла от АТП тура в Синсинати,с което и 17-тата си последна титла от серията Мастерс.Андре не е печелил единствено Монте Карло и Хамбург.3 седмци по-късно играе знаменит 1/4 финал на ЮеС Опън с Роджър Федерер,а вятърът при който се провежда двубоя кара присъствалите на наего да създават митове.
През 2005 Агаси печели последната си 60-та титла от тура в Лос Анжелос.Играе във финала на турнира в Синсинати,където губи от Рафаел Надал.Изумява света стигайки финал на ЮеС Опън на 35 години с Роджър Федерер.При сет на сет,Агаси води с 4-2 и 30/0 в третият но допуска пробив и губи двубоя.Преди това печели епичен мач с Джеймс Блейк.
И през последната си 2006 година Агаси записва положителен баланс 10-8.Не успява да играе на най-усшешният си турнир от шлема - Аустрелиан Опън поради контузия.Не играе и на любимото си Маями и Ролан Гарос.На Уимбълдън отпада в 3 кръг от Рафаел Надал.Във вторият кръг на ЮеС Опън печели последният си голям мач с/у Маркос Багдатис в 5 сета в нощната сесия на Артър Аш.От там стигаме до мача с Бенямин Бекер и началото на темата ....

За статистиката:
21 години професионален тенис
рекорд победи:загуби – 870 : 274
60 титли:
- 8 от големият шлем
- 17 от серията Мастерс
- 1 път Тенис Мастерс къп
- 1 път олимпийски шампион
още 30 титли
1 титла на двойки
3 пъти носител на Купа Дейвис
$31,152,975 – спечелени пари от наградни фондове

Титлите на Андре по години:
1987 - 1
1988 - 6
1989 - 1
1990 - 4
1991 - 2
1992 - 3
1993 - 2
1994 - 5
1995 - 7
1996 - 3
1997 - 0
1998 - 5
1999 - 5
2000 - 1
2001 - 4
2002 - 5
2003 - 4
2004 - 1
2005 - 1
2006 - 1

Титлите от големият шлем:
1992 - Уимбълдън
1994 - ЮеС Опън
1995 - Аустрелиан Опън
1999 - Ролан Гарос
1999 - ЮеС Опън
2000 - Аустрелиан Опън
2001 - Аустрелиан Опън
2003 - Аустрелиан Опън

Финали в турнрии от големият шлем
1990 - Ролан Гарос
1990 - ЮеС Опън
1991 - Ролан Гарос
1995 - ЮеС Опън
1999 - Уимбълдън
2002 - ЮеС Опън
2005 - ЮеС Опън

Титли от серията Мастерс
1990 - Маями
1992 - Канада
1994 - Канада
1995 - Маями
1995 - Канада
1995 - Синсинати
1996 - Маями
1996 - Синсинати
1999 - Париж
2001 - Маями
2001 - Индиън Уелс
2002 - Маями
2002 - Рим
2002 - Мадрид
2003 - Маями
2004 - Синсинати

Финали на турнирите от серията Мастерс
1989 - Рим
1990 - Индиън Уелс
1994 - Маями
1995 - Индиън Уелс
1998 - Маями
2005 - Канада

Мисля,че който е прочел това малко ревю на кариерата на Андре,дори и да не се интерисува от тенис е наясно с постиженията на този уникален тенисист,за който думите “гениалност” и “величие” са малки.

Дали Андре е променил с нещо световният тенис и с какво точно едва ли аз съм човекът,който може да даде достатъчно точен,ясен и компетентен отговор.За съжеление по причини свързани с егн-то ми нямам представа за играта в детайли преди времето на Агаси,но поне за едно нещо мога да кажа.Андре беше човекът,който накара специалистите да смятат,че дори и на трева играчи с неговият стил могат да триумфират.Въпреки,че шампионите след него на Уимбълдън са типични представителни на играта сервиз – мрежа (Сампрас,Крайчек,Иванишевич),то 10 години след триумфа на Агаси на финала на свещената трева в Лондон се изправиха двама типчини играчи от основната линия – Лейтън Хюит и Давид Налабандиян.Това,върху което обаче мога да обърна по-голямо внимание е че с края на кариерата на американецът един невероятен стил на игра на практика изчезва.Мнозина правеха сравнения между играта на Хуан Карлос Фереро с тази на Андре,но испанецът е извън най-големият елит и е далеч от най-добрата си форма.А и при шампиона от Ролан Гарос’03 най-добрите резултати бяха на клей,докато успехите на Агаси са свързани предимно с хард кортовете.Отделно Фереро няма ретура на Андре,най-добрият ретур в историята според мнозина специалсти.Някои дори наричат чаровникът – “Човекът ретур”.В момента хората играещи често на мрежата в елита са много малко,но въпреки това човек с подобна игра на тази на шоумена от Лас Вегас липсва.Неговите непрестани атаки от основната линия с повечко плоски удари и по-малко лифт ще липсват на всички.Невероятно раното взимане на топката още по възходяща,играта от основната линия и дори пред нея ще останат нарицателни като най-основните неща,с които Андре изуми тенис обществеността.С тези си качества Агаси почти успяваше да елиминира влиянието на настилката и да играе успешно на всяка една такава.Перфектните пасинг шоти,които правеше няма да пречат на сервиз-мрежа играещите,колкото и малко да са останали те.Но от всичко като че ли най-много ще липсват подготвените атаки,подбраната последователност на ударите (Андре никога не се е отличавал с атаки,в които да използва цялата си сила) и погледът,който притежаваше Агаси.Андре неоставяше на спокойствие никога своят противник,с всеки удар търсеше взимане на инициативата,с всеки удар искаше малко,по малко да се доближи до спечелването на точката.Разбира се това не беше всичко което Андре даваше на световният тенис.Много пъти сме виждали как наглед равностойни разигравания се печелеха само от една единствена смяна на темпото отстрана на Агаси,виждали сме слайсът му,който ако не го гледаш внимателно можеш да си помислиш,че е с две ръце,радвали сме се на прекрасните ъгли които Андре е хващал,на многохилядните къси диагонали,с които е печелил разиграванията си.Магията му успяваше да завледее почти всички.Агаси не излизаше на корта като Сампрас и Федерер с цел да не показва никога емоции,не излизаше обаче и като Хюит и Надал с всяка спечелена точка да демонстрира колко много е значела тя за него.Агаси печелеше публиката по свой собствен индивидуален,уникален начин.За това не може да се пише,то може само да се преживее и изпита.

Представям Ви няколко фрази,които обясняват философията на Андре на корта:

"На корта си сам - победите и разочарованията са си само твои..."
"С всеки ден искам да ставам все по-добър в тениса. Възможностите на един-единствен ден не са кой знае колко големи... Това е философията ми - трябва дълга и упорита работа..."
"Най-важните неща в тениса са да си движиш краката и да гледаш топката. Ако не правиш това, всичко друго е безсмислено."
"Едно от най-важните неща, на които ме научи тенисът, е, че най-важната точка е следващата... Същото е и в живота!"

Думите,които Агаси изрече на Артър Аш след последният си мач:

"В последните 21 години имах един голям приятел тук, в Ню Йорк, и това бяхте вие - публиката - заяви през сълзи Андре след края на своя 98-и си мач в турнира. - Вие бяхте с мен на корта и в живота ми. Помагахте ми много в тежките моменти, които съм имал в кариерата. Без вас нямаше да съм това, което съм. Благодаря ви от все сърце!"





И сега нека завършим с малко информация за Агаси от неговият живот извън корта.Андре произлиза от армено-ирански произход.Неговият баща Емануел “Майк” Агаси се състезава на олимпийските игри през 1948 и 1952 година в националният отбор на Иран по бокс.След това емигрира в САЩ.Имено той го насочва към тениса.Андре започва да играе тенис като 4-годишен с големи тенис играчи като Бьорн Борг и Харолд Соломон.В началото на 90-те Андре Агаси има връзка с американската певица Барбра Стрейсанд.През 1997 той се жени за кино звездата Брук Шийлдс,но техният брак завършва с развод.След него Андре се среща с гранд дамата на световният женски тенис Щефи Граф и на 22 октомври 2001 година двамата сключват брак.Двойката има две деца – син,Джейдън Гил и дъщеря - Джаз Ели.Семейството живее в Лас Вегас.Интересно е че Агаси е непоколебим демократ и дори е дарил 84 000 $ на различни кандидати демократи.Неговото голямо сърце обаче е даряволо много повече пари за младежта Агаси участва в многобройни благотворителни организации. Дори е учредил благотврителна организация “Андре Агаси” която помага на младежите в Лас Вегас.През 1995 година,Агаси печели АТП Артър Аш хуманитарна награда за помощта оказана от него за младежи в Лос Анжелос.

Поклон пред теб Андре,благодарим ти за всичко и ти пожелаваме успех с всичко с каквото се захванеш.Нека здравето и семейното щастие никога не те напуска.Още веднъж ПОКЛОН!



Малкият Андре започва тренировките с добре познатите дървени ракети.


Андре заедно с Ник Болитиери на тренировка по времето,когато двамата още съжителстваха.


Някои казват,че ако има затвор за разминаване с модата,в началото на тенис кариерата си Андре нямяло да излиза от килията. :)


На много хора е приличал на Мики Маус,правеха се сравнения с Макенроу и Конърс.


Отново имиджа на страно обличащ се ...


Кланът Агаси – Андре с втория си баща Ник Болетиери, мениджърът си Бил Шелтън и брат си Филип


Андре като част от отбора на САЩ за Купа Дейвис


Агаси печели мастерса на 8-те най-добри във Франкфурт през 1990.


Снимка на победителите на Уимълдън за 1992.Щефи Граф и Андре Агаси не подозират какво ще се случи м/у тях в бъдеще ...


Агаси отпразнува първата си титла от шлема с приятелката си Уенди Стюарт


Американецът има влечение и към хубавите коли.Отново Уенди и Агаси с ламбурджинито


Агаси - поп звезда и любимец на жените


Знамината реплика на Бекер - "Той носеше дрехи, които и моят син не би облякъл”.Немецът често наричаше Агаси - клоун.



За никой друг не са се носели толкова много легенди,а Андре по време на мач често играеше без да си завърже връзките на обувките.Той просто искаше всички да знаят,че не му пука от нищо.


“Той имаше дълга коса и носеше дънки. Той беше първият, който превърна тениса в шоубизнес” (Михаел Щих)


Агаси след финалите в откритото първенство на САЩ през 1990 и 1994.Първо загуби от Сампрас,но 4 години по-късно триумфира след успех над Щих.


Агаси с първата си жена - Брук Шийлдс.


Бракът им продължи от 1997 до 1999 и завърши с развод.


Агаси с/у Бекер.Друго класическо съперничество.Завършило с 10-4 победи за Андре.


Въпреки,че на корта са врагове двамата не са крили уважението си един към друг.


Агаси и отбора на САЩ с купа Дейвис.


Брад Джиилбърт - човекът който се захвана с Андре след раздялата с Ник Болитиери.


Агаси - олимпийски шампион.Атланта '96


Андре продължи да изумява с външният си вид.


Агаси рекламно лице на Найк.За 10 години спечели 20 млн $,нещо революционно за това време.


Агаси и Сампрас по време на демонстративен мач на Трафалгар Скуеър.


Мр. Ретур неизпитваше затруднения и в Лондон


“Агаси беше един от най-добрите, срещу които съм имал привилегията да играя. Той ме направи още по-добър играч” (Пийт Сампрас)


Агаси игра с успех с/у 3 генерации големи тенисисти.


Абсолютен идол за феновете си


Андре спечели за втори и последен път откритото първенство на САЩ през 1999.


Агаси и Ана Курникова.


С помощта на знаменитите си приятели като Елтън Джон той събра за благотворителната си фондация 60 милиона долара


Агаси с жената на своя живот - грандамата на световният тенис Щефи Граф


Докато Агаси е все още на корта,той създаде 4-членно семейство,което го подкрепя от трибуните.


Андре вече има много време за споделяне със семейството си ....


Андре с последната си 8ма титла от шлема пред радващата се тълпа фенове.


Отново Агаси с последната купа от шлема в кариерата си.Има още 3 от Австралия,две от щатите и по една от Франция и Великобритания.


Андре се забвлява в Дубай


Срещна се с Федерер в Бурж ал Араб – може би най-луксозния хотел в света


На най-вискоият корт на 211 метра над земята


Агаси и Федерер - каква гледка само


Андре има баланс 3:8 с Федерер


Агаси - последният от едно велико поколение,който продължи да се бори с новите звезди.


Андре не се отнася по подобен начин с ракетите си.Това е по-скоро изкючение,което затвърждава правилото :)


С носталгия за дългата коса от началото на снимките


Андре дава автограф на Дейвид Бекъм


Атър Аш,кортът където Андре приключи бляскавата си кариера.

Бьорн Борг - най-великият шведски тенисист за всички времена, а според някои и най-великият тенисист изобщо - се ражда на 6 юни 1956. По време на изненадващо кратката си едва 9-годишна кариера Борг триумфира на 11 от 27-те турнира от Големия шлем, на които участва (41%), като печели 89.8% от мачовете си на сингъл в тези 27 участия. Това са само два от рекордите в професионалния мъжки тенис, които "Леденият човек" (Ice Man) държи. Все още ненадминати остават 6-те му титли от Ролан Гарос, както и спечелването и на Ролан Гарос, и на Уимбълдън в една календарна година, което Борг успява да постигне цели три пъти, и то подред - подвиг, непосилен за който и да е съвременен тенисист!
Стилът на игра, който шведът въвежда и работи безотказно за него, е мощната, атлетична игра от основната линия, с много топ спин и бекхенд с две ръце. Различни са теориите за това какво кара Борг да заиграе бекхенда с две ръце. Според някои първата ракета, с която играе като дете и която баща му печели като награда в турнир по тенис на маса, била за възрастни и следователно твърде тежка за малкия Бьорн, който започнал да си помага с лявата ръка при бекхенда. Според друга версия Борг адаптира този удар от хокея на лед, който бил негов любим спорт в детските години.
Борг шокира тенис специалистите още 15-годишен, когато участва в мача на Швеция срещу Нова Зеландия за купа Дейвис и на всичкото отгоре печели дебютния си мач срещу далеч по-опитния професионалист Они Парун.
През 1974 г., на 17 години и 11 месеца Борг печели първия си Ролан Гарос, сломявайки Мануел Орантес след като е изоставал с 0-2 сета. По това време той поставя рекорд за най-млад победител на Ролан Гарос, който по-късно Матс Виландер и Майкъл Ченг подобряват.
През 1975 г. Борг има решаващ принос за първата титла на Швеция от купа Дейвис като печели и двата си сингъла, и мача си на двойки срещу Чехословакия. В купа Дейвис Борг също държи ненадминато и до днес постижение - 33 поредни победи.
Върхът на кариерата на Борг настъпва между 1978 и 1980 г., когато печели Ролан Гарос и Уимбълдън по три пъти последователно. Незабравим ще остане финалът от 1980 срещу големия конкурент Макенроу. Този петсетов трилър често се цитира като един от най-великите мачове на всички времена. Четвъртият сет завършва с феноменален тайбрек, в който Бик Мак спасява 5 мачбола, а Борг спасява 6 сетбола преди да предаде сета с 16-18 точки. Въпреки това Борг успява да спечели последвалия пети сет с 8-6 и да триумфира с петия си и последен Уимбълдън.
На следващата година Макенроу си връща за загубата на финала като заковава победната серия на Борг на трева на 41. Резултатът от мачовете между двамата е 7-7, очертавайки едно от големите съперничества в това поколение тенисисти.
Последната голяма титла на Борг идва през 1981 г. на Ролан Гарос след петсетова победа срещу Лендъл. Същата година достига и последния си четвърти финал на Ю Ес Оупън, но и този път не успява да добави тази титла в колекцията си.
През пролетта на 1983 г. шведът шокира света на тениса като обявява края на кариерата си. По това време е едва 26-годишен, но вече на ръба на физическото изтощение. Според АТП общият брой турнирни победи на Борг е 61.
След отказването си Борг изпада в тежък период като клюката твърди, че взима свръхдоза наркотици и опитва да се самоубие (нещо, което той отрича), а освен това взаимоотношениятa му с тогавашната му съпруга, италианската певица Лоредана Берте, са твърде сложни и буреносни. По-късно Борг започва да се занимава с мода, като лансира своя собствена марка "Бьорн Борг" (колекцията му може да разгледате на [линк]).
Между 1991 и 1993 Борг прави неуспешен опит да се завърне в професионалния тенис като упорито настоява да използва старата си дървена ракета, въпреки че всички вече играят с графитени. Губи 11 мача в първи кръг, като последният срещу Александър Волков е единственият, в който има шанс да спечели, но пропилява мачбол в тайбревка на третия сет. След тази загуба решава да се посвети на тура за ветерани, където възобновява съперничествата си с Конърс и Макенроу. И до ден днешен е изключително добре подготвен физически и радва с грациозното си придвижване по корта и работата с крака, която някои сравняват с изяществото на балетистите.
Независимо от разпространения стереотип за Борг като невъзмутим сфинкс на корта, той далеч не е доброто момче на тениса. Той никога не играе в много турнири от веригата и настоява да си взима по 4-месечни почивки (което е и причината да участва само веднъж на Аустрелиън Оупън, който явно не е достатъчно мотивиращ за него). Това го вкарва в спорове с АТП през 1982 г. Борг е заплашен, че ако не се съгласи да играе изискваният минимум от турнири, ще го принудят да играе квалификации на всеки голям турнир, в който участва. Вместо да се подчини той пропуска цялата година, а през следващата обявява отказването си.
Борг е изключително известна личност в Европа. Сватбата му с румънската тенисистка Мариана Симонеску през 1980 е сред най-обсъжданите и чакани събития в хайлайфа през годината, компания плаща 200,000 долара, за да придобие правата да снима церемонията и приема след това. Рекламните приходи на Борг достигат до 4 млн. долара на година. Извън корта Борг никога не спира да бъде бунтар, който мята топки, чупи ракети и изпуска нервите си по хотелските фоайета. "В мен живеят двама души", признава шведът в интервю. "Единият удря топката, а другият гледа този, който удря."
Борг се появява 5 пъти на корицата на списание Sports Illustrated, като по-долу можете да видите снимките от всяка корица.

Ето и списък на победите на шведа на турнирите от Големия шлем:
1974 - Ролан Гарос (Мануел Орантес)
1975 - Ролан Гарос (Гилермо Виляс)
1976 - Уимбълдън (Илие Настасе)
1977 - Уимбълдън (Джими Конърс)
1978 - РГ (Гилермо Виляс)
1978 - Уимб (Джими Конърс)
1979 - РГ (Виктор Пеки)
1979 - Уимб (Роско Танер)
1980 - РГ (Витас Герулайтис)
1980 - Уимб (Джон Макенроу)
1981 - РГ (Иван Лендъл)
Общо: 11 титли, 5 поредни Уимбълдъна (1976-1980) и 4 поредни Гароса (1978-1981). Има и 5 загубени финала на Големи шлемове - 4 от тях на Ю Ес Оупън (2 от Конърс и 2 от Макенроу).

Sports Illustrated 11 юли 1977


Sports Illustrated 16 юли 1979


Sports Illustrated 14 юли 1980


Sports Illustrated 15 юни 1981


Sports Illustrated 6 май 1991


И накрая искам да ви дам линкове към няколко клипчета, на които попаднах в youtube, според мен са твърде забавни и любопитни:))

[линк]
това е от финала на РГ'81 - Борг - Лендъл

[линк]
тука интересно клипче как Борг си слага лентата и се кипри преди мач

[линк]
малко от знаменития тайбрек с макенроу от Уимбълдън'80

Има и много други, ама сега вече ми се спи, а и това май е достатъчно за Бьорн .

Реших и аз да напиша за един легендарен играч, който много харесвах и, на който много се възхищавах. Това е Патрик Рафтър.
Роден е на 28 декември 1972 година в Австралия. Интересен факт е, че Пат има най-голямото семейство от играчите в АТП тура изобщо. Той има пет братя и три сестри. Рафтър започнал да играе тенис на пет години и заедно с брат си Джиоф започнали да участват на турнири из цяла Европа. Талантът на Рафтър не останал за дълго незабелязан и брат му много скоро прекратил собствената си кариера и встъпил в треньорска длъжност. През 1994 идва и първата титла за Рафтър. Той печели турнира в Манчестър като на финала побеждава Уейн Ферейра. През следващите три години обаче настъпва суша за Рафтър. До 1997 тази титла си остава единствената за него. На Ролан Гарос обаче австралиецът прави големия си удар, стигайки до полуфинал. Там той губи от Серхи Бругера в четири сета, но предвид стила му на игра постижението си остава уникално. На Ю Ес Оупън Рафтър печели първата си титла от Шлема, побеждавайки на финала Грег Руседски. По пътя си за титлата австралиецът побеждава също Андре Агаси и Майкъл Чанг. През 1998 Рафтър прави още едно уникално постижение, печелейки титлите на Мастърсите и в Канада, и в Синсинати(само Агаси през 1995 и Родик през 2003 са правили подобно нещо.) Успешно защитава титлата си на Ю Ес Опън, като на полуфинал побеждава Пийт Сампрас в пет сета, като този мач се смята за един от най-добрите в историята на турнира. На финал лесно се справя с друг австралиец - Марк Филипусис. През 1999 Рафтър става номер едно в света, но задържа тази позиция само за една седмица, което го прави най-краткотрайния водач на ранглистата. Рафтър е известен и с голямото си съперничество с Андре Агаси. Двамата правят незабривими мачове като най-епохалните са може би трите последователни полуфинала на Уимбълдън като при два от тях победата отива за Патрик. И при двете участия на финал обаче Рафтър се оказва откъм губещата страна. През 2000 губи от Пийт Сампрас, а през 2001 от Горан Иванишевич. Достига полуфинал и на Аустрелиън Опън и така става един от малкото играчи достигали тази фаза на всички турнири от Големия Шлем. Там той губи от Агаси, макар че води с 2-1 сета. Рафтър печели и Дейвис Къп през 1999 година. Австралиецът е и добър играч на двойки и през кариерата си има титла на Аустрелиън Опън заедно с Йонас Бьоркман. Мнозина го определят за играча с най-чисти волета в историята на тениса, който често играе сервис воле дори и при втори сервис. Заради многобройните си контузии Рафтър слага край на кариерата си през 2002 година със 11 спечелини турнира и място в залата на славата.

САМО ЦСКА

В историята на женския тенис определението "Голямата дама" е прилягало на няколко велики спортистки - Сюзан Ленглен, Морийн Конъли, Маргарет Корт - Смит, Крис Евърт, Мартина Навратилова, Щефи Граф. Всяка от тези 6 звезди е била най-добрата за времето си, всяка от тях е променяла с нещо тази прекрасна игра. Всяка е била личност, цели поколения млади таланти са подражавали на техния стил на игра. След края на блестящата кариера на Щефи Граф на трона на женския тенис заставаха Моника Селеш, Мартина Хингис, Линдзи Девънпорт, сестрите Уилямс, Жустин Енен-Арден. Все още обаче нито една от тях не може да се докосне до безбройните успехи на германката, до обаянието й, омайващо публиката по кортовете на петте континента. Щефи направи толкова много за тениса, че с право мнозина я посочват като най-голямата в този спорт за всички времена. Особено германците...
В семейството на Хайди и Петер Граф първото дете се ражда на 14 юни 1969 г. в Некарау. Кръщават момиченцето Щефани. По-късно в Брюл се ражда и второто дете - Михаел.
От малка Щефи показва яркия си талант на корта. Съзнателна, изпълнява стриктно всичко, на което я учи баща й - първият неин треньор.
Щефи Граф става европейска шампионка за девойки през 1982 г., а на 13 години и 4 месеца влиза в световната ранглиста за жени (№124) като втората най-млада тенисистка в историята след Стефани Рее (13 г. и 2 месеца). За най-силни нейни качества още тогава специалистите сочат силния форхенд, отличното придвижване по корта и стабилната психика.
Следва низ от успехи в женския тенис. Щефи става 175 см и 59 кг - почти идеални данни за спортистка, с отлична мускулатура и дълги крака. Доста треньори по лека атлетика я виждат като идеална бегачка на 400 м. 1985 г.: Младата немска надежда е вече полуфиналистка на Откритото на САЩ.

1986 г.: Изумителни 8 индивидуални титли от веригата на Женската тенис асоциация. За първи път побеждава звездата Крис Евърт (в Хилтън Хед Айлънд), а на Откритото на Германия преодолява и Мартина Навратилова.

1987 г.: 11 титли, първа победа в турнир от Големия шлем - Ролан Гарос. В Париж триумфира на 17 години 11 месеца и 23 дни - рекорд за най-млада шампионка. На Уимбълдън и US Open губи от непобедимата тогава Навратилова. Става втората жена в историята след Навратилова, която печели над $1 млн. за година.

1988 г.: Може би най-блестящата за Щефи. Печели всички турнири от Големия шлем. Преди нея това са правили само Морийн Конъли и Маргарет Корт-Смит. За "капак" триумфира и на Олимпийските игри в Сеул и тогава нейният шлем е наречен "Златен Голям шлем".

1989 г.: Рекордни 14 титли, между които 3 за Големия шлем (Австралия, Уимбълдън и US Open). На Ролан Гарос губи от испанката Аранча Санчес-Викарио. От 88 мача за годината има 86 победи и само 2 загуби (97,7 %).

1990 г.: 10 титли, включително Откритото на Австралия. Започва годината с 66 последователни победи, пътят й е спрян от Моника Селеш в Берлин. Стига финал на Ролан Гарос (13-ти пореден финал за Шлема), но губи отново от Селеш. На 13 август закръгля 157 седмици на върха на ранглистата и
бие рекорда на Навратилова от 156 седмици (1982-1985 г.). Три седмици по-късно надминава рекорда и при мъжете на Джими Конърс (159 седмици).

1991 г.: Изместена е от Моника Селеш на върха през 186 последователни седмици на трона!

1992 г.: 8 титли, включително 4-а поредна на Уимбълдън. На Ролан Гарос играе един от най-драматичните мачове в женския тенис - губи с 8:10 гейма в решителния сет срещу Селеш. Първа титла за Германия за Фед къп, неофициално световно отборно за жени.

1993 г.: 10 титли, 3 за Шлема - Ролан Гарос, Уимбълдън и US Open. Една от най-драматичните години на Граф. На турнира в Хамбург психично болният Гюнтер Пархе наръгва с нож Моника Селеш в гърба (на мача й срещу Маги Малеева), за да се върне Граф на върха в световната ранглиста. Това разстройва германката за дълго време, но съдът освобождава Пархе с мотиви за психически отклонения. Оттогава обаче тенисът се променя - на всички турнири е много засилена.

1994 г.: 7 титли, включително в Австралия. На Уимбълдън - шокираща загуба в I кръг от тъмнокожата Лори Макнийл (за първи път от 32 г. на шампионката е победена в I кръг в Лондон).

1995 г.: 9 титли, включително 3 за Шлема. За първи път в историята на тениса някой печели минимум 4 пъти всеки от турнирите на Шлема. На 6 февруари отново отстъпва върха в света на Аранча Санчес-Викарио, но на 20 февруари пак е №1. Изживява тежко присъдата над баща си. Петер Граф е осъден на ефективен затвор заради укриване данъци на дъщеря си.

1996 г.: 7 титли, включително Ролан Гарос, Уимбълдън и US Open, а в Мелбърн не участва. На Ролан Гарос след 3:03 часа Граф побеждава Аранча Санчес-Викарио в един от най-красивите и оспорвани мачове. Щефи печели 7-ма и последна титла на тревата в храма на тениса - Уимбълдън. Титлите от Големия шлем за германката са вече 20 (рекордът е на Маргарет Корт-Смит - 24). Болките в гърба обаче продължават и Щефи почва да мисли за отказване. Появяват се и проблеми с глезените. За първи път в средата на турнир напуска състезание (в Лайпциг).

На 31 март 1997 г. Щефи Граф отстъпва за последен път трона на Мартина Хингис.

На 8 юни 1998 г. излиза от световната ранглиста. Появява се отново на турнира в Лайпциг и печели титлата. През същата година побеждава във Филаделфия последователно №2 в света Хингис и №1 Дейвънпорт. Нов изключителен мач играе Щефи Граф след завръщането си в големия тенис на Ролан Гарос '99. Побеждава изненадващо на финала новата звезда Мартина Хингис, която отказва да излезе за награждаването. Чак след намесата на майка си Хингис участва в ритуала със сълзи на очи. В личен план най-запомнящите се моменти на Щефи Граф са:

драмата с баща й Петер
в съда, който по-късно влезе в затвора, смъртта на майка й, дългото партньорство с Павел Сложил (първите 10 титли от Големия шлем са под негово ръководство), бракът с Андре Агаси и раждането на двете деца - Джейдън-Гил и Джаз-Ели.

В спортно-технически аспект най-силните страни в играта на Щефи са: убийствен форхенд, с който мачкаше съперничките си. Почти безгрешен слайс-бекхенд, с който постигна най-големите успехи. Много хора я критикуваха, че била скучна, нямало кой знае каква техника, винаги се присмиваха на сечение бекхенд, но на корта, тя се смееш последна. Отличаваше се със стабилна психика и нерядко догонваше откъснала се в резултата противничка. Бе скромна, възпитана, в цялата си кариера никога не влезе в конфликт със съперници и съдии.

Някои спортове губят почитатели с отеглянето на големите личности- веднага се сещам за Аертон Сена или Майкъл Джордан... За мен тениса престана да е толкова интересен откак Щефи се отказа през онази далечна 1999 /ебати, как лети времето/... Но пък останаха големите мачове. Остана онзи финал, последният турнир от Големия шлем, който спечели, онзи Ролан Гарос на който французи деряха гърлата си за една германка- само за това си струва да гледаш този мач... пак и пак и пак...
Останаха двубоите и с Аранча, Селеш, Мартина, Яна Новотна... горката , Габриела Сабатини, малката и черна котка, Аманда Кьотцер ... Голям спортист, голям човек...

Щефи липсва на тази игра...

"Steffi Graf's the best all-around player. Martina won more on fast courts and I won more on slow courts, but Steffi came along and won more titles on both surfaces,"says Chris Evert on ESPN Classic's SportsCentury series.

наистина липсва...
хубаво е, че написа нещо за нея макар и доста трудно да се четеше заради голямата снимка.

БАТКА ЖЕСТОК СИ!

НЕ'АМ ДУМИ ЗА МАТЕРИАЛА!

10Х!!!

P.S. Tая снимка с корта на покрива е уникална просто!

Днес беше един от най-ужасните дни в живота ми и благодарение на Ноле стана най-ужасният :-(