|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Тенисисти от близкото и не толкова близкото минало
|
|
| Автор |
heops (total geil) |
| Публикувано | 11.04.06 14:19 |
|
|
Идеята за тази тема е на Шева, но на мен страшно много ми хареса и се оказа, че имам готов написан профил, с който да започнем.  Надявам се да бъде интересно, а пък всеки, който има любим тенисист/тенисистка, или просто иска да ни разкаже нещо интересно за някой от тези, които вече не се състезават, моля да заповяда! В каква форма точно ще бъде направено това, всеки може да си прецени сам:))
с позволениете на Хеопс,редактирам мнението.Тази тема я окачваме горе за сметка на тази за легендарните тенис мачове (тема създадена също от Хеопс)
За тези,които искат да я разгледат:
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=tennis&Number=1944339342&page=0&view=collapsed&sb=5&part=all
We all go home...Редактирано от shevchenko на 12.04.06 20:41.
| |
|
Тема
|
 Аманда Кьотцер
[re: heops]
|
|
| Автор |
heops (total geil) |
| Публикувано | 11.04.06 14:19 |
|
|
Аманда Кьотцер - Южна Африка
Аманда Кьотцер, две-три години след отказването си, е все още най-добрата състезателка в историята на южноафриканския тенис. Въпреки дребния си ръст (158 см), по време на състезателната си кариера тя достигна завидни висоти. Беше се превърнала в страшилище за една от най-великите - Щефи Граф. В продължилата си 16 години и половина кариера (1988 - 2004) тя успя да спечели 9 турнира (най-престижната й титла е от 1998 в Хилтън Хед), два пъти достигна полуфинал на Аустрелиън Оупън (1996, 1997) и веднъж на Ролан Гарос (1997), три пъти четвъртфинал на ЮЕс Оупън и още веднъж четвъртфинал на Аустрелиън. След победата си над Щефи Граф на Аустрелиън Оупън'97 получава от медиите прякора "Little Assassin" не само заради необичайния си за превърналия се в силов спорт женски тенис ръст, но и заради способността й често да поднася изненади срещу най-добрите. Кьотцер ще бъде запомнена и с атлетичността си, с която по отличен начин компенсира ниския си ръст, с решимостта и любовта си към играта, както и със скромността си извън корта.
1993 носи на Аманда първите й две титли, финал в Индиън Уелс и класиране за финалния шампионат на женската тенис-верига, където достига четвъртфинал, падайки от Граф. През 1995 на турнира в Торонто извършва нещо забележително в кариерата си, побеждавайки в един и същи турнир три състезателки от топ 5 на света - No.1 Граф, No.4 Новотна и No.5 Пиърс, като едва на финала губи от завръщащата се след неприятен инцидент и дълго отсъствие и мачкаща всичко по пътя си Моника Селеш. 1997 е най-добрата година на Кьотцер. Не само че достига два полуфинала на турнири от Големия Шлем (Аустрелиън Оупън и Ролан Гарос, като и на двата турнира побеждава Щефи Граф, а в Париж е на косъм от финала, губейки с 5/7 в третия сет от бъдещата шампионка Майоли), пробива в първата десятка и завършва годината на трето място, печели два турнира (Будапеща и Люксембург), но става и едва шестата тенисистка, нанесла три или повече поражения на великата Граф в една календарна година - едното, особено болезнено - 6/0 6/1 на турнира в Берлин (най-лошата загуба на германката, горката Щефи, помня го мача много добре...), и другите две на Аустрелиън Оупън и Ролан Гарос. Като цяло хед-ту-хедът на Аманда срещу Граф е доста отрицателен (4-11), но пък през 1997 малката южноафриканка е безпорната царица в мачовете помежду им и си отмъщава на Граф за изказванията, че в играта на Аманда няма нищо, което би могло да я уязви. Освен това в същата година Аманда достига полуфиналите на цели десет турнира и изиграва 87 мача (най-много в цялата верига), от които печели 61. За да допълним постиженията й през великата за нея 1997, трябва да споменем и, че при връчването на годишните награди на WTA Кьотцер е единствената, получила цели три приза - на медиите за най-напреднала тенисистка, на състезателките за спортсменство и наградата Diamond ACES, присъждана на тенисистката, допринесла най-много за подобряване на контакта играчи-фенове, както и за популяризирането на женския тенис чрез дейности извън корта. През 2001 за девети пореден път участва на финалния шампионат на WTA.
Аманда Кьотцер е родена на 22 октомври 1971 в Хоопщад в Южна Африка. Има три сестри, а баща й Нико, бивш тенисист и впоследствие адвокат, е този, благодарение на когото започва да се занимава с тенис. През 1989 при първото си участие в турнир от Големия Шлем достига четвъртия кръг на Ролан Гарос, но цели пет години трябва да изминат докато успее да повтори това постижение. До 1997 изглежда, че всичко, което Кьотцер притежава е дефанзивна, предвидима игра от задна линия, която понякога изтощава съперничките, но рядко дава впечатляващи резултати. Аманда споделя, че единственото нещо, което чувала по повод на играта си, било, че в нея нямало достатъчно разнообразие. Стилът й отразява този на единствения й опонент от детските години: стената зад семейния тенис корт в Хоопщад, където тя е изпращана да се упражнява, тъй като била твърде малка, за да играе на корта с двете си по-големи сестри. За поощрение бащата Нико й дава пари, когато успее да уцели определени мишени. "Мисля, че оттук започна професионалната ми кариера", шегува се Аманда.
През 1997 Кьотцер започва да работи с нов треньор - Гавин Хопър, австралиец, който по същото време тренира и Марк Филипусис - и нещата се обръщат на 180 градуса. Хопър убеждава Кьотцер да се откаже от класическия си форхенд и да започне да го удря с по-отворена стойка, с лице към мрежата. След това я съветва да дръпне точката на контакт с топката при форхенд, нейния традиционно по-слаб удар, по-назад към тялото. "В съвременния тенис, въпреки че всички все още говорят за удряне на топката пред тялото, повечето играчи като испанците например изтеглят точките на контакт доста по-назад", твърди Хопър. "Удряйки топката толкова отпред, Аманда не можеше да развие достатъчно скорост с ракетата. Дръпването назад й помага и да маскира удара много по-добре." Кьотцер се съгласява с готовност да внесе тези корекции в играта си, което е изумително при един играч с вече развита техника и говори за доверието, с което се отнася към новия си треньор. Подобрява изпълнението на сервиз и сменя ракетата си с нова, екстра-дългата 28-инчова Prince Thunder Longbody 750. "Наложи се сериозно да работя върху баланса си, за да мога да свикна с промените и мисля, че това много ми помогна", твърди Кьотцер. "Сега осъзнавам по нов начин, че ако искаш да удряш топката по-силно, трябва да имаш баланс. По този начин подобрих и форхенда, и бекхенда си." Всички тези промени в ударите обаче бледнеят пред новостите, които Хопър внася в тренировъчния й режим извън корта. "Когато бях по-млада, тренирах доста усилено бегово и съм наясно какво означава действително да напрягаш тялото си. Но никога преди не бях тренирала с тежести", казва Кьотцер. Някои тенисисти по онова време смятат, че такъв маниер на трениране е опасен, защото с високата си интензивност предизвиква бързо отказване, но Аманда Кьотцер е убедена, че освен че я е довел до много по-добра физическа форма, Хопър е допринесъл и за израстването на психическите, техническите и тактическите й качества. В резултат на това през 1997 Кьотцер е в състояние да се бори с далеч по-мощни физически опонентки и да разчита, че ще успее да надделее дори и само заради по-добрата си подготовка. Понякога продължава да й липсва сила срещу големите, но вече не е лесна плячка за офанзивни тенисистки като Граф. Тайната на успехите й срещу Граф през 1997 е обаче най-вече подобреният форхенд. Граф е затруднена да предвиди пласирането и скоростта му и това я принуждава да бъде по-предпазлива и да остава на задната линия, където да си разменя удари с една Кьотцер, която не се притеснява да го прави цяла нощ, ако се наложи. Малко състезателки са успявали така да влязат под кожата на Граф, както Аманда съумява. Селеш, една от тези, които са успявали, коментира: "Тя наистина е наясно с играта на Щефи." В друг коментар относно Кьотцер Селеш споделя: "Това, което харесвам у нея е, че наистина оползотворява абсолютно всичко, с което разполага."
Няколко любопитни факта за Аманда Кьотцер
--- Мястото, където с най-голямо удоволствие прекарва своите ваканции, е националният парк Йосемити в САЩ.
--- Като свои хобита споменава четенето, пазаруването и чуждите езици.
--- Любимата й дреха са дънки Ливайс 517.
--- Любима историческа личност - Христофор Колумб.
--- Любим музикален инструмент - тромбонът в джаз оркестър.
--- Любимите й филми са "Усещане за жена" и "Танцуващият с вълци".
--- Запитана кое животно би я описало най-добре, отговаря без да се замисля -Мини Маус.
--- Запитана за най-неприятния си съквартирант по турнирите, тя отговаря: "Споделяла съм стая с много тенисистки, особено когато бях по-млада, но най-тежкият ми съквартирант е собственият ми баща, съжалявам, че трябва да го кажа...но и сестра ми би се съгласила, че той доста похърква."
--- Като един от най-вълнуващите моменти в кариерата и живота си ще запомни завинаги срещата си с Нелсън Мандела по време на Олимпийските игри в Барселона през 1992. "Толкова много означаваше за мен, наистина...Даде ми невероятна енергия."
Ако някой иска да прочете нещо повече, тук има събрани доста статии за Аманда: .
We all go home...
| |
|
Тема
|
Ана Курникова
[re: heops]
|
|
| Автор |
Hingis (член) |
| Публикувано | 17.04.06 21:24 |
|
|
Ана Курникова определено не е най-добрата тенисистка, която някога сме гледали по кортовете, но определено има с какво да се похвали на и извън тях. Реших да пиша за нея, защото много пъти съм чела във форума как да кажем противоречиви мнения относно тенис достойнствата на Ана и т.к. аз лично й се възхищавам реших да ви обърна внимание не само на външния й вид.
И така.....
Ана за първи път хваща ракета на 5 години, когато започва тренировки в небезизвестния Soklniki Park. Близо година след това потенциалът и е забелязан от съпруга на руската тенис-звезда до момента Олга Морозова, и така Ана става част от престижния московски тенис клуб “Спартак”! Пробивът за Курникова настъпва, когато в началото на 90-те Москва приветства едни от най-силните тенисисти и тенисистки на планетата на станалия традиционен по-късно турнир за купата Кремъл. На съпътстващите го състезания за юноши и девойки, Ана е харесана от мениджър на известна западна компания, който по това време търси нови лица в страните от вече разпадналия се източен блок. Две години по-късно, заедно с майка си, заминава за тенис-академия Болетиери.
В десетгодишното момиче Болетиери вижда голям потенциал.
Той казва за нея: “Anna is a shootmker”! Тя има способността да създава такива положения на корта, които много малко тенисисти могат да създадат! Играта й на мрежата е брилянтна! Може да изпълни печелившо воле от каквато и да е позиция! Единствения тенисит, с когото Ана може да се сравнява по този показател е Джон Макенроу!”
За по-малко от четири години Ана печели всичко, което може да се спечели в юношеските турнири. Едва на 14, тя става най-младата тенисистка спечелила мач за своя тим в неофициалното световно отборно първенство за жени “Fed cup”,като така помага на Русия да победи тима на Швеция с 3:0 сета.
През 1995 г. печели Ориндж боул за девойки до 18г., както и Европейското първенство за девойки до 18г., завършва годината като №1 в годишната класация на ITF за юноши и девойки и е обявена за най-добра тенисистка до18 год. в света.
През 1996 г., вече при професионалистите, Ана загатва за своя потенциал, като малко след като е навършила 15 г. достига до четвърти кръг на последния за годината турнир от големия шлем US open, където отпада от Щефи Граф с 6:2 6:1
През 1997г. става едва втората тенисистка в Open era-та, която достига полуфинал при първото си участие на “Уимбълдън” (първата е Крис Евърт), побеждавайки последователно Чанда Рубин, Барбара Ритнер (връщайки се в мача след мач пойнт за Ритнер), Анке Хубер, Хелена Сукова, Ива Майоли (победителка от Ролан гарос същата година) и отпада на полуфинала (както много често ще и се случва по-нататък) от Мартина Хингис!
От началото на 1997 г. до ноември 1998 г. Курникова няма загуба от тенисистка извън първите петнайсет в ранглистата. За същия този период тя успява да натрупа победи над всички, които са в топ10 на света, включително Мартина Хингис с 6:3 7:6 на турнира в Берлин и Щефи Граф с 6:7 6:3 6:4 в Ийстбърн.
През 1997 г. на турнира в Ки Бискейн побеждава последователно четири тенисистки от първите десет в света: №4 Селеш, №9 Мартинес, №2 Дейвънпорт, №8 Санчес (ставайки едва осмата тенисистка в историята на тениса постигала подобен успех) като едва на финала отпада в три сета от Винъс Уилямс.
С постиженията си през тези години Курникова изтръгва признания за играта си от най-големите в този спорт.
Крис Евърт казва за нея: “She is a gorgeous young woman who’s very fit and works hard at her profession and is in the top ten in the world. I think she’s good for tennis”!
Били Джей Кинг също се възхищава на играта на Ана:
“Anna is the real thing! She’s great off the ground and quick. Most of all, she loves the limelight and loves the show courts. She’s having a good time out here and is poised for the big time.”
Завършва 1998 г. като №13 в индивидуалната ранглиста и като №10 при двойките.
Също през 1998 г. е избрана от “People magazine” сред педесетте най-красиви хора на планетата, като заедно със своя сънародник Алексей Ягудин са единствените двама спортисти в тази класация.
През 1996г. печели наградата за най-напреднала тенисистка, а през 1999 г. заедно с Хингис печелят наградата на тим на годината на годишните награди на женската тенис асоциация.
Достига финал на смесени двойки на “Уимбълдън”’99 заедно с Йонас Бьоркман, а година по-късно повтаря този успех на US Open, но този път с Макс Мирний.
През 1999 г. Ана е вече №1 при двойките и №12 в индивидуалната класация.
През 2000 г. въпреки контузията, която получава в десния крак успява да завърши като №8 в света, което е и най-високото и класиране в индивидуалната ранглиста.
До края на 2002 г. Ана е спечелила 16 турнира на двойки, 11 от които заедно с Хингис. Въпреки многобройните контузии, които я съпътстват Курникова продължава да участва в турнири като през 2002 г. достига до четири полуфинала и един финал в турнирите на женската тенис асоциация.
Сякаш закономерно последният официален мач на Ана е срещу Мария Шарапова, където тя се отказва още в първия сет заради контузия в гърба. По този начин се получава една приемственост между двете рускини, които obviously са най-харесваните, най-желаните и от спонсори и от фенови спортиски в цял свят.
Ана притежава изключително много награди, свързани, както с професионалния й живот, така и с визията й. За някои от тях вече споменах, но мога да допълня:
За 2000 и 2001г. Ана е обявена за най-популярен спортист, съдейки се по потребителските заявки в web търсачката Lycos.
Обявена е за най-сексапилната жена в света от FHM magazine за 2002 г. и т.н.
За любовния и живот се носят какви ли не слухове, ясно е обаче, че през всички тези години Курникова е излизала само с двама мъже – Сергей Фьодоров и Енрике Иглесиас. Всякакви там Хаас, Буре, Филипусис, някакъв бейзболист и т.н. са измислици на жълтата преса.
Всякакви глупости съм чела по адрес на Курникова, но едно никой не може да й отрече, тя предизвика революция в женския тенис и най-вече в руския женски тенис. Тенисистките по цял свят могат само да й целуват ръцете, защото благодарение на нея, спонсорите обърнаха внимание и на женската тенис верига. За първи път модните дизайнери се съобразяваха с желанията на някаква 17-годишна girl-а и екипите Adidas, с които играеше Ана се разпродаваха моментално. Много са положителните ефекти, които предизвика чрез появата си на танис арената Курникова, надявам се наистина да се завърне на корта, макар и само за участия на двойки.
И за да завърша ще отразя и един антирекорд притежание на Ана, сигурна съм, че всички ще се сетите за него. Във втори кръг на Aus open’99 Курникова направи 31 двойни грешки, 25 от които в третия сет. Спечели мача с 10:8, въпреки,че водеше с 5:1 гейма. Този брой грешки са абсолютен рекорд за един мач, даже Тод Мартин я беше бъзикнал чрез медиите, че и той е правил толкова двойни грешки,но.....в рамките на шест месеца!
Piper:U were at Cole's all night?
Phoebe:Aha
Piper:Did you?
Phoebe:Aha
Piper:Was he?
Phoebe:Aha
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Страхотен постинг,изчерпателен анализ на кариерата на Ана,Поздрави
Като цяло и аз съм настроен положително към Курникова и ми харесва,че говориш основно за положителното,обаче ми се струваше грехота да пропуснеш това,че не е спечелила нито един турнир при жените... Едва ли има човек,който да следи тенисът и да незнае.А и това,че не си споменала за нейна титла може да наведе четящият до този извод,но все пак можеше да го напишеш... Нищо де,пак казвам екстра е станало всичко
| |
|
|
|
Идеята на темата е съвсем друга....Подобни постинги в нея са крайно нежелателни.Засега няма да ти трия мнението,но един ден,когато има инфо за достатъчно тенисисти и направя почистване да не се очудиш,ако ти липсва постинга...
| |
|
|
|
Е, нали темата е за тенесисти от близкото минало, то аз се надявам Серенчето да се завърне, ама сега е извън световната стотица а връщането засега е само в рамките на добрите пожелания, та докато не стане пак начело в класациите, май отговаря на топика...
| |
|
Тема
|
Ники Пилич - кралят на купа Дейвис
[re: heops]
|
|
| Автор |
heops (total geil) |
| Публикувано | 18.04.06 18:04 |
|
|
Зад великия отбор на Хърватска, постигнал исторически успех миналата година, спечелвайки купа Дейвис за първи път в 105-годишната история на състезанието, стои един велик треньор - Ники Пилич. Хърватинът е единственият треньор в света, извел два различни национални тима до титлата в световното отборно първенство. Историята на тази любов е с 45-годишна давност и си има свое начало, което се крие далеч назад в миналото, когато Пилич е и изключително силен професионален тенисист. Да започнем оттам...
Никола Пилич е роден през 1939 г. в Сплит, Хърватска, част от бивша Югославия. През 50-те и 60-те години постига успехи в аматьорския тенис, спечелвайки 4 турнира преди да се прехвърли при тенисистите професионалисти. През '67 е един от осемте тенисисти (the Handsome eight), поставили началото на т.нар. World Championship tennis - верига за малък брой професионални тенисисти мъже със собствена годишна ранглиста на базата на участията в турнирите, включени във веригата и със собствен шампионски турнир на най-добрите от предишната година, провеждан през май. Създадена от известния американски бизнесмен-милиардер Ламар Хънт, с разрастването си веригата издърпва толкова много от най-добрите тенисисти от аматьорския тенис, че необходимостта да се позволи и на аматьори, и на професионалисти да участват в едни и същи турнири става повече от очевидна и не след дълго е поставено началото на Оупън ерата. Освен Пилич, част от wct стават звезди като Нюкомб, Роуч, Роузуол и Лейвър. Последната година, в която се играе WCt, е '89.
В света на професионалния тенис Пилич достига до номер 4 в ранглистата и до появата на Горан Иванишевич е най-успешният хърватски и въобще югославски тенисист. Четири титли печели и в Atp-веригата, а между '64 и '77 почти неизменно е в югославския отбор за купа Дейвис. През '67 достига до четвъртфинал на Уимбълдън, през '70 печели заедно с французина Пиер Бартез двойките на USOpen срещу Лейвър/Емерсън, а през '73 губи в спора за титлата на Ролан Гарос от Илие Настасе.
След оттеглянето си от състезателния тенис през 80-те Пилич заживява в Мюнхен и започва да тренира млади немски таланти. Не закъснява и предложението от страна на немската тенис федерация да поеме отбора за купа Дейвис. Пилич приема, но само при условие, че му бъде позволено сам да номинира участниците в тима. През '85 започва поредицата успехи на Германия под ръководството на Ники Пилич. След победи над САщ и Чехословакия маншафтът достига до мача за титлата срещу швеция, но губи там в решаващия пети сингъл. През '88 обаче, отново срещу шведите, немците не оставят трофея да им се изплъзне и печелят с 4:1 в Гьотеборг. Заради стриктната самодисциплина, която поддържа и която не му позволява да отпразнува дори и тази престижна титла по-късно от 23 ч. вечерта и с повече от една чаша вино, капитанът Пилич си спечелва прякора "балканския прусак". На следващата '89 германците защитават титлата успешно, побеждавайки отново шведите с Едберг и Виландер на финала.
В продължение на десет години немският тим не допуска нито една загуба в домакинските си мачове. През '93 идва третата титла за Германия. Макар и без Бекер немците постигат успех с 4:1 на клея в Дюселдорф. За съжаление през '95 замалко се разминава мечтан финал между Германия и САщ, в който зрителите биха се наслаждавали на четирима шампиони от Уимбълдън - Бекер, щих, Сампрас и Агаси. Вместо немците обаче до мача за купата достига Русия, след като в Москва Михаел щих пропилява девет мачбола в решаващия пети сет на решаващия пети мач срещу Андрей Чесноков. След загубата от Испания през '97 в първи кръг Пилич обявява, че ще се оттегли от капитанския пост. Основава собствена тенис академия в Обершлайсхайм близо до Мюнхен.
Критиците на Пилич твърдят, че без Бекер и щих треньорското му майсторство никога не би пожънало същите успехи. Всички незабравими мачове, държали цяла Германия пред телевизорите в края на 80-те и началото на 90-те, обаче нямаше да бъдат спечелени без треньорското майсторство на Пилич, дори и с Бекер и щих. Колко треньори би послушал майсторът на сервиза Бекер, когато му кажат, че след два загубени сета единственият път към успеха срещу перфектния на ретурите Агаси е да спре да излиза на мрежата след първи и втори сервиз? И това не е единственият случай, в който съветите на Пилич спечелват мача.
Всъщност какво по-безспорно доказателство за качествата на Пилич от миналогодишната титла на Хърватска. Tимът отново е дрийм - със Супер Марио, непобедимия Любо, великия Горан, гиганта Карлович - по-силно поколение Хърватска не е имала. Но задачата на Пилич хич не е лека. Когато поема отбора, хърватите са във втора група на евро-африканската зона и спорят с отбори от ранга на Бряг на слоновата кост. Бързо ги изкачва в световната група и след няколко четвъртфинала се стига до миналогодишния приказен триумф в Братислава. Пилич споделя, че най-трудната задача на треньора е да създаде и поддържа положителна енергия в отбора. За годините си в немския отбор твърди, че присъствието на играч от ранга на Бекер е било колкото благословия, толкова и тежък кръст - на плещите и усета на Пилич се е падало да определя втората ракета, така че в конкретната среща това да е най-подходящият човек, който ще спечели. Tака срещу шведите Карл Уве щееб побеждава Едберг, а срещу американците правилната втора ракета се оказва Ерик Йелен, който бие Tим Майот. Без да страда от излишна скромност Пилич твърди, че благодарение на дългогодишния си опит в купа Дейвис знае как да печели мачовете. Tака например в двойковия мач на Хърватска срещу Италия през 2001 Иванишевич и Любичич настояват левичарят Горан да играе на форхенд страната, а десничарят Иван на бекхенд страната. След като италианците повеждат убедително с 2:0 Пилич решава, че е време да вземе нещата в свои ръце и им нарежда да се сменят и хърватите обръщат мача. Tака един треньор спечелва уважението на играчите си, смята Пилич.
Едно много любопитно интервю с Пилич на хърватски:
We all go home...
| |
|
Тема
|
Re: Ана Курникова
[re: Hingis]
|
|
| Автор |
heops (total geil) |
| Публикувано | 18.04.06 18:49 |
|
|
готино:)
искам само да отбележа, че много ме кефи гледната ти точка към тениса.
We all go home...
| |
|
Тема
|
Re: Serena forever
[re: mizrahi]
|
|
| Автор |
chavo (dylboka voda) |
| Публикувано | 18.04.06 21:35 |
|
|
Ти по-добре пробвай с Арнолд Шварценегер, мускулите са почти същите...и красотата също.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
(Люпко Петрович)