|
Беше събитие. Беше впечатляващо. Беше разтърсващо.
Мога да продължа в този дух, защото беше наистина така, като цялостно впечатление, но това могат да потвърдят само присъствалите в залата. Вероятно на едни им е харесало едно, на други друго, но вярвам, никой няма да отрече, че беше различно и вълнуващо.. Понеже никой нищо не е написал до момента, ще си позволя да изразя личното си мнение.
Юлиян Константинов - феноменален. И нямам предвид само чудесната му вокална форма, а преди всичко уникалното му присъствие на сцената, което караше човек да потреперва... А рондото... дълго ще го сънувам това рондо на Мефистофел!
Мария Цветкова - чудесна Маргарита, убедителна и певчески, и актьорски. За моя вкус, нейния образ можеше да бъде по-детски, по-невинен, не толкова демонстративно силен, но е възможно такова да е било и режисьрското виждане. Направи фантастична сцена в църквата, заедно с Юлиян Константинов и много, много силен финал.
Стефан Чифолели - централен образ. Организаторите е добре да решат за себе си, дали е Чифолели, както пише в програмата, или Чифулели, както е отбелязан на афиша. Има разлика. Прекрасен вокално-технически, леко статичен като игра. Но гласът му, в сравнение с този на Константинов и Цветкова, беше прекалено Росиниев, поне за моя вкус и в ансамблите малко бледнееше... Направи приказна ария, не е за вярване, че тенор може да пее толкова нежно...
Останалите солисти също бяха на ниво -
Божидар Василев - умря много ефектно, малко лек глас за Валентин, представях си го по-тежък глас, по-"анастасовски", ако мога така да се изразя... Но направи убедителен образ. Страхотен дуел с Фауст, явно са вземали уроци...
Мария Стоянова - интересна (успешна за мен) идея да вкараш буфо-глас в такава опера, беше добро отклонение от драмата...
Даниела Караиванова - Зибел -сопран? - чия беше идеята? Но се справи чудесно, дори с малко бързите за мен темпа на арията му, но пък какво - беше интересно и различно - млад, хвърчащ в облаците Зибел,
Стоян Сттянджов - малка роля, но чудесно представена.
Балет - имаха много кратки появявания - във валса и във Валпургиевата нощ. Първоначално ми се струваше обидно, че са махнати танците, които са едно от най-красивите неща в тази опера, но като видях в колко часа свърши, някак импулсивно се съгласих с режисьора.
Хор - ами каквото и да си говорим, това е най-добрия оперен хор в България. Не смятам, че който ги познава, би бил на друго мнение. То и Русе си е хоров град, така че, няма нищо чудно в това... Във Фауст те показаха всички свои възможности по един чудесен начин - и пееха не само ноти, имаха различен звук в различните картини.. поздравления за хормайстора! Тази натегнатост в църквата, молитвеното им пеене при смъртта на Валентин, което беше разтърстващо, веселата им подвижност в прекрасно изпълнения валс или апотеоза на края... Малко хормайстори в България могат да направят такива разлики и то само в едно заглавие...
Оркестър - ах, този оркестър!!! Явно съчетанието Георги Димитров - Найден Тодоров, колкото и абсурдно да изглежда, особено на запознатите, дава резултат... Уникален звук, невиждани по нашите ширини контрасти, не само като динамики, но и като тембри, прекрасни сола на дървените и на концертмайстора. Неприятен кикс на корната в първия номер, но всички знаем, че корната е "Божествен" инструмент - само Бог знае, какво ще излезе от нея :) Самият факт, че този кикс го запомних, говори за цялостното им изпълнение - лишено от така типичните за нашите оркестри грешки и грешчици, при което, там където има дори и малък проблем, се запомня. Може би не е зле да се замисли ръководството на ОФД-Русе, този оркестър да се появява по-често в София, това ще се отрази благотворно на Софийските състави (които аз много харесвам). И да не ми излизат с оправдания за криза! Тази постановка доказа, че може и въпреки кризата да се случват големи неща!
Художници - Цвета и Борис Стойнови - приказни декори, изумителни бяха думите на директора накрая, че са били готови час преди премиерата... Красота, вълшебство... Но ако има начин да стават по-бързо промените, вярвам, никой няма да се обиди... :( Костюмите бяха също прекрасни. С един въпрос-изключение - войниците в рокли ли бяха облечени? Що за идея? Но костюма на Мефистофел беше връх! Впечатляващо! Също и дрехите му в църквата... тръпки да те побият...
Режисьор - Бойко Богданов - голям режисьор! Българската опера има нужда от такива! Той направи от операта филм! Наистина такова беше усещането на моменти - сякаш си във филм, а не в опера... Успял е да избяга от бутафориите, така типични за операта у нас, вкарал е всякакви ефекти, от които операта само печели... и ще печели млада публика! Артистите (да, тук мога да ги нарека артисти, а не само певци) имаха изградени образи, които се развиваха от началото до края... ... Наистина трябва повече театрални режисьори да поставят в операта...
Диригент - Найден Тодоров. Обичан, мразен, харесван, ненавиждан... Интересно е, че толкова още млад човек, може да предизвиква толкова различни емоции в различните хора. Това говори за много силен характер и явна липса на страх от конфронтация, в името на идеите, за които се бори. Поне аз го виждам така. Направил е чудеса и с оркестъра, и със солистите- по отношение на звук, фраза, динамики, изграждания... Усещаше се музикално-драматургично мислене от оркестрината. Малцина диригенти са способни на това! Очевидно е, че той има своите идеи за Фауст, които е отстоял до край. Признавам си, с голямо нетърпение очаквам да прочета "мнението" на Катя Дочева в Култура :)
Както казах в началото - за мен Фауст беше събитие. А според реакциите в залата мога да кажа - не само за мен. Отново Русенска опера доказа, че е .... Русенска опера! Русенци, вие сте щастливци!
|
(марципанена)