Re: Защо е толкова скучно... / Култура и изкуство / Театър, Опера, Балет

за да не ви дразни повече "злобната публика", която е единствената причина вие да съществувате като професия и на която искате да натрапите личните си проблеми във всички клубове от тази категория, ви предлагам да поискате откриването на клуб "Професионалисти в областта на изкуството", където да се занимавате професионално с ежбите си, интригите си, кой взел повече, кой е некадърен, кой защо ходи по турнета, с какъв успех и с какъв провал, кой е комуняга, кой е ченге и пр. Не знам дали сте забелязали, но имената на тези клубове са наименованията на съответното изкуство. Тук влизат основно хора, които за малко излизат от собствените си проблеми, в които са затънали до гуша, за да поемат дъх и да видят по далеч от носа си. И какво намират? Същите проблеми, този път вашите, с които искате да ни натоварите. Че нашите не ни стигат и ние цъфтим и вържем! Оставете ни най-сетне да се занимаваме с нещо извън ежедневието и което ни помага да го преглътнем. Има раздел "Професионални", там хора от една професия се събират и си обменят опит или оплаквания, бъдете добри, направете същото. Искаме да си говорим за театър, другаде пък за музика, другаде за литература или фотография. Защото клубовете от тази категория са създадени с тази цел. В противен случай ще обявя гражданско неподчинение и ще помоля всички от публиката, които участват в този клуб, да ви залеят с конкретните гадости от областите, в които те работят. Да видим вие доколко сте ни съпричастни...

ПС. Искам да добавя, че едва ли има любител на изкуството, който да не ви съчувства и да не ви разбира, повечето имаме доста приятели и познати от вашите сфери. Но когато не говорите за нищо друго, когато не проявявате никакъв интерес към същността на изкуството, в името на което работите, когато няма нито един истински коментар на направеното от колега, от конкурент и пр., за нов проект, за каквото и да е, написано с вълнение е, извинявайте! Тук не включвам човека, който пише от името на модерен театър. На него специално се извинявам, че така обобщено говоря за всички професионалисти, всъщност говоря само за онези, които изместват центъра на вниманието от изкуството към собствените си персони.