И за Травиата, и за джипа, и за... / Култура и изкуство / Театър, Опера, Балет

Снощи бях на оперен спектакъл. На “Травиата”. В един от театрите, които Людмила Живкова нацвъка навремето за да правим втори златен век – във всяко градче по една театърче, да има много култура, но капиталист бе държавата, нали. Всички равни и в София и там равни. Лошо няма, аз не намирам нищо лошо.
Навремето някой казваше Травиа, явно мислейки, че окончанието “та” е определителния член.
Друга пък си го слагаше за по-сигурно определителния член и казваше Травиатата!
И двамата работеха в операта. Но не бяха от техническите служби.
Спектакълът беше от редовите. И публиката беше редова. Три-четири реда. Навън зимата чука, вече стана студено. Вътре в салона – също.

Бях любопитен да видя как действа спуснатия тези дни отгоре нов критерий за работата на артистичното съсловие: “Ако не ми се доспи, значи пиесата е много готина.”
Никой не заспа, и аз в това число. Значи пиесата е била много готина.
С трагичен завършек. Накрая всички бяха потресени. И викаха “Браво!”

Докато слушах и гледах изпълнението на артистите, се хванах, че неусетно съм се замислил за джипа, конфискувания. Оня, дето го дал на Народния театър да го джиткат, поне файда да прави, да вършат нещо.
Значи така, а? В София вече си го джиткат, а тук служебния паркинг празен. Няма нищо за джиткане.
Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко...ме хвана така...
Та исках да кажа, че снощи бях на Травиата. Без Калин Донев. Какво казвате? А, да. Без Камен Донев.