|
|
|
Тема
|
 Театър Бунраку
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 04.10.09 14:42 |
|
|
Снощи го гледах в НДК, много ми хареса, макар да не съм почитател на куклите. Участниците се бяха подготвили много добре и макар да отидох с нагласата, че може и да ми е скучно, се оказа, че два часа минаха незабелязано.
Тук малко повече:
Трябва да имам много от всичко
| |
|
Тема
|
 Re: Театър Бунраку
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
чapa (миролюбива) |
| Публикувано | 04.10.09 16:01 |
|
|
в цялостно представление бунраку е нещо невероятно, неземно, неръкотворно и каквото искаш друго! Представлението продължава около 4 часа, като се редуват различни пиески с различен майстор-кукловод и разказвач. Куклите, както си видяла, имат съвсем същите ставни връзки като хората, но движенията на някои от женските кукли са далеч по-женствени, отколкото мога да го докарам аз например (хм, че не съм образец за женственост, не съм, ама и други жени не съм виждала да са толкова.... естествени като куклите). Няма да забравя една сценка с кукла-принцеса, която седеше коленичила на татами и ридаеше безутешно за своя любим, а в това време зад гърба й влезе слугинята и се опита нещо да й каже. В този миг принцесата полуизвърна глава през рамо и ужасно капризно шляпна със затвореното ветрило по пода, за да я прогони. Е, няма актриса, която може да докара такова внушение! Гледала съм го преди десет години, а е пред очите ми, незабравимо! Не мога да си представя тези живи кукли закачени по стената, примерно.
Най-шокиращото, като оставим настрани съпроводът на шамисен, след 10-та минута той наистина е доста... хм, непривичен... за нашето ухо, е това, че куклите страдат, мятат се, плачат по сцената, смеят се и танцуват, а лицето на майстора-кукловод остава над техните глави безстрастно и сякаш окаменяло. Ако има Демиург, си го представям точно така.
| |
|
| 
|
|
