Дон Жуан - Моцарт - 19.06 / Култура и изкуство / Театър, Опера, Балет

Ето какво пише една тъпа, подкупна и провинциална журналистка:
“Дон Жуан” предизвика фурор сред старозагорската публика

Няма суперлативи, които могат да определят точно изключителната постановка на “Дон Жуан” на Държавна Опера – Стара Загора. Премиерният спектакъл, реализиран на Античния форум “Августа Траяна”, далеч надхвърли възможностите на провинциалната опера и поднесе съвсем нов стил на изкуство, което се родее със световните примери. Сценографията е изцяло адаптирана към оригиналната мраморна даденост на терена, събирал преди повече от 1900 години римските граждани, за да се наслаждават на различни представления. Съвършено изчистени от всякакви декори и опорни точки, 70-метровите площадки на различни нива се настаниха само и единствено с артистизъм, пеене, красива музика и художествено осветление.
Вероятно това място наистина има някаква незнайна магическа сила, която, овладяна от неоспоримия талант на гостуващия режисьор-постановчик, сценограф, автор на костюмите и на хореографията Стефано Пода, от изящния музикант и главен диригент Диан Чобанов, от солистите, хора, балета, статистите, превърнаха скучноватото камерно заглавие в грандиозно зрелище, което в продължение на три часа те държи в приятно напрежение.
Естетика от най-висока проба представи Стефано Пода. Целият спектакъл, наситен с метафори и ясно разчетени подтекстове, е решен в черно и бяло, разбирай доброто и злото, живота и смъртта, красивото и грозното, и пр. философски категории. Пода предлага на зрителя свободен избор от герои, съдби, ситуаци, решения. Той детайлно е разработил всеки образ, поставил е конкретни задачи, блестящо изпълнени от всички солисти – гордата и достойна Дона Ана (Радостина Николаева); борбата между любовната страст и честта у Дона Елвира (Линка Стоянова); любопитната към другата класа мъже Церлина (Сузане Бунгард); принуденият от обстоятелствата да играе двойна игра Лепорело, който се възхищава от своя господар и в същото време го порицава (Александър Текелиев); влюбеният Мазето (Атанас Младенов) и преданият Дон Отавио (Марк Фаулър), величественият Командор (Александър Марулев) и разглезеният, безпардонен гавраджия с хората и техните чувства, дръзкият търсач на приключения, ловкият съблазнител на жени и всепризнат сладострастник Дон Жуан (Веселин Стойков). Изненадите от ситуациите следват една след друга – “изнасилвания” на невъзможни и неподозирани места, оргии, карнавални тържества и пр., за да се стигне до финала на възмездието, решен по възможно най-оригиналния начин.
Браво на оркестъра, който извади изящен бароков звук с всички детайли и нюанси в динамиката. Браво на солистите, които безукорно се справиха със сложната партитура, без да гледат диригентската палка.
“Дон Жуан” на Старозагорската опера, преведен на езика на ХХІ век, доказва, че оперното изкуство е живо, силно въздействащо и с висока естетическа стойност. Със сигурност това е връх в творческата биография на трупата, който трябва да бъде видян от възможно повече публика.
Представленията са на 22, 24, 26, 28 и 30 юни 2009 г. от 21.30 ч.

Росица Ранчева
Старозагорски новини, 23 юни 2009