Какво мислите за новата статия на Екатерина Дочева за Найден Тодоров?
прибавям линк: http://www.kultura.bg/article.php?id=14539

прибавям и цялата статия:

Брой 27 (2510), 16 юли 2008 г.
За поредното безобразие на Найден Тодоров
Този път колонката ми е посветена не на състоял се концерт, а на концерти, които не се състояха. Не се състояха в Русе.

Вече трета година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи изключителната концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката. Примерно: преди две години операта ‛Дон Жуан“ от Моцарт е трябвало да бъде поставена за седмица. Гастролиращият диригент Велизар Генчев едва измолил още малко. Практиката да се правят концерти с една, максимум две репетиции е любима на директора Тодоров, който изглежда е решил, че след като той самият преглежда отгоре-отгоре партитурите, на които е решил да обърне внимание, всички са като него и са щастливи, когато работят малко, а получават същите пари. Така било на Запад, твърди момчето и продължава усмихнато да върши безобразията си. Тодоров по същата методика постави ‛Дон Карлос“ тази година за Международния фестивал ‛Мартенски музикални дни“ - за по-малко от десет дни. Тези ‛постижения-еднодневки“ са голямата му гордост. А какво става с музиката, как се чувства оркестърът, къде отива равнището му, на какви „събития“ присъстват хората – това са подробности, с които се заяждат такива като мен. Всъщност знам, че дори подчинените му оркестранти, които доста се притесняват да не останат без работа в тази високо културна държава, която за класическата музика и музикантите пет пари не дава, са се опънали, когато Тодоров съобщил, че за две репетиции трябва да изсвирят Шестата симфония на Малер. Идиотщината е толкова голяма, че нямало как вече да не му се съобщи, че това е невъзможно.

Какво става сега? След като направи най-после един смислен ход като директор и покани диригента Алексей Измирлиев за главен диригент на ОФД-Русе, (за целта Измирлиев напусна високо платената си и престижна работа с два оркестъра в Аржентина, за да може отново да дирижира в страната си) Тодоров след 6 месеца не му поднови договора, който изтече на 2 юли тази година. Без никакво предупреждение. Най-интересното е, че и в Министерството нищо не знаят или ако знаят, го държат в тайна, надявайки се на музикантската ни апатия и безразличие. Така, без предупреждение, господин директорът е свалил всички програмирани концерти след много успешното откриване на фестивала ‛Мартенски музикални дни“ под палката на Измирлиев. Защо, ще попитате? Притеснил се е човекът – не допускал, че е назначил действителен диригент, на всичкото отгоре и работлив. Разбира професията си както се полага, промени звука на оркестъра и му е приятно да прочете докрай един музикален текст – не само ‛пряката реч“. И докато през януари и февруари тази година Тодоров ходил на гурбет, в поверения му оркестър някои неща започнали да се променят. Промяната бе повече от чута – и от публика, и от критика – радио, телевизия, преса – доколкото ги има, и от музикантите, които се завъртяха в Русе за фестивала.

Какво извършва за благодарност после този титан на мениджърството (всъщност, той това е и завършил в разните чужбини, не дирижиране; свидетелството си, че е и диригент, е получил в Нов български университет)? Сваля всички концерти на Измирлиев от програма. Ей така! И от 15 март досега главният му диригент изнася само един концерт – на 5 май, по изричното желание на общината. За да дойде краят на месец юни, когато на диригента Измирлиев, вместо продължение на договора, му връчват трудовата книжка – с което му дават възможност да се обяви за безработен.

Има още детайли, които разкриват административната мощ и дисциплина на директора Тодоров: договорът, според който Измирлиев получава поста главен диригент и заплата, му е бил поднесен за подпис в края на юни, т.е. в края на шестмесечния период, който обхваща. Измирлиев не го е подписал – намерил, че е малко късно за това. Какви пари и на какво основание са му внасяни за осигуровки в НОИ и са му взимани данъци – по този въпрос може би Тодоров все пак ще трябва да каже две-три думи в Министерството на културата. Още: взима ли си директорът отпуск, когато го няма с месеци в Русе? Защо е приел да бъде художествен ръководител на хор ‛Дунавски звуци“, когато там от месеци не са го виждали и на снимка? Но пък за сметка на това Тодоров имал чудната идея да заведе оперния хор на турне, а самодейците от ‛Дунавски звуци“ да пеят и играят на сцената на русенската опера в ‛Травиата“ през следващия сезон. Изобщо ако има нещо, в което този човек да е напълно последователен, това е упоритото рушене на всичко, което се смята за елементарна професионална норма в живота на един музикален институт.

Да беше за първи път, да кажеш, сбъркали са в министерството, че и в комисията. Ама не беше толкова отдавна състоялото се разбиване на Пловдивската филхармония – и там поразбраха от безхаберието Тодорово. Че после няколко години се възстановяваха, оцелели от чумата. Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България.

И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с…евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме.

И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер!
Екатерина Дочева

Няма по света никъде такава голяма любов като тази на Катето.

Да живее Балакаха, цар 13!

Някога попитали Марк Твен кога ще повярва в критиката, а той отвърнал "когато видя паметник на критик"! И понеже такъв все още не се е появил, човек може да си направи съответните изводи.Като основна причина да не бъде изваян подобен монумент е, че критиката често е сляпа или вижда строго избирателно, а когато й дадат и някоя друга паричка критиката пише каквото й поръчаш.Но....това е дълга тема!
Онова, което прави силно впечатление в материала на г-жа Дочева е мощната и на моменти неконтролирана злоба към Н.Тодоров.Защо ли?!Тя си знае,но и някои други знаем!!!!
Второто,което прави още по-силно впечатление е, че г-жа Дочева си служи с неверна информация и се опитва да заблуди читателите на вестник "Култура".Няма да навлизам в подробностите, които са известни на всички ни, но според мен е недопустимо един утвърден критик да лъже по вестниците най – дебелооко, но това си е за нейна сметка.
Първо –всички знаем, че Алексей Измирлиев не напусна добре платената си работа в сгранство, а беше изгонен от там заради конфликтния си характер и поседя в БГ без работа доста време преди Тодоров да го покани в Русе!Факт!!!!!
Второ –Не разбирам, а сигурно и за вас е чудно, кое точно притеснява Измирлиев в договорните отношения?Вероятно отговорът на този въпрос е, че дори в напредналата си възраст той още не е разбрал, че вечни неща на света няма!Какво страшно има в това да се работи и на срочен договор?????
Сещам се и за трето, четвърто, пето и т.н.Онова,което предполагам не само аз съм се сетила, е че тази статия е една приятелски подадена ръка на г-жа Дочева към Ал.Измирлиев, защото те са си близки отдавна и ЗАЩОТО ....Измирлиев се е прицелил в директорското място на ОФД-Русе и сега трябва да плюем силния конкурент. В крайна сметка скъпи колеги цялата работа е „борбата за кокала” на г-н Измирлиев. Туй то.Жалко, че в България нещата стават все по този гаден начин.Та приказката ми беше, айде да не се вживяваме толкова и да не позволяваме да ни въвличат в плановете си разни опитни интриганти.
Желая на всички колеги весело лято и поздравления за прекрасното турне в Солотурн.Браво на всички русенци!

всички знаем, че г-жа Дочева нерядко пише за концерти и събития, на които не е присъствала лично. И тук въпросът се премества от нейната личност, доста обсъждана в един друг клуб, върху екипа от "разказвачи", който я насъсква и настройва. И сигурно използва за свои цели.

Редактирано от чapa на 29.07.08 12:02.

Мила Чара, не винаги чета в.Култура, но г-жа Дочева никога не пише за концерти, на които не е била. Когато си отива след първата част, признава си го най-коректно и ние (не всички) се досещаме защо. Не знам кои сте *всички*, които знаете такива подробности за екипа , който я бил насъсквал и настройвал, но тази критичка не ми изглежда много податлива на подобни манипулации. Доста по-ерудирана и начетена е от мнозина тук и там пишещи и обсъждащи я в един или друг клуб.
Марк Твен също няма паметник. И какво?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо, да, пише и още как. Мога да изброя поне четири такива концерта и един фестивал. Както и много концерти, на които е била, но не е писала, защото са били провали на нейни любмци, а в такива случаи тя най-разсеяно пропуска живото събитие и започва да разказва за някакъв диск, излязъл един-кога си, еди-къде си. И накисва някоя колежка да напише нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо въобще се пуска за обсъждане тази тема?
Какъв ти е проблема, бе "Хоровиц", защо подаваш нова тема за заяждане и защо си присвояваш името на такъв велик пианист?

Екатерина Дочева беше преди време уважаван критик, заради познанията и уменията си. С времето нещата се разсъхнаха, тя заби в крайности от типа - Георги Димитров - номер 1, Найден Тодоров - мръсно гадно копеле... Това на всички, които четат Култура им е ясно (а нека си признаем, всички четем Култура...). На нея и е тъжно за старото време - жената обожествява Емил Табаков и Георги Димитров (които наистина са големи диригенти, да не ме разбере някой накриво...) и оплюва младото поколение - въпросния Найден Тодоров, но също Росен Миланов (който е невероятен диригент) и Диян Чобанов.
Истината е, че нейните статии няма да спрат растежа на нито един от гореизброените, просто създават напрежение между техните привърженици...

Колкото до горната статия - и Найден Тодоров, и Алексей Измирлиев ще си останат сериозни диригенти. Жалко е, че не са се разбрали, но това се случва непрекъснато в нашата действителност. Истината е, че не липсват хора в обкръжението и на двамата, които да работят за това, те да не се разбират, въпросът беше само на кого първи няма да му издържат нервите. Е, вече знаем...

Колкото до подобни провокации, като тази от страна на открадналия името на великия Хоровиц за съжаление винаги е имало и винаги ще има, нали затова сме българи, нали затова съществува и вица с българския казан....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да си призная: аз не чета вестник "Култура"! Защото не притежавам необходимия ми за това семантичен речник. Но чета Екатерина Аянова-Дочева! Защото, за да я рязбирам в нейното астматично задъхване по темата "Найден Тодоров", нямам нужда от никакъв речник. Тя, Катето, ми е ясна. До преди известно число десетилетия спорехме с нея, сега вече е безсмислено.
Не мога да премълча, обаче, няколокото вопиещи неистини, по-скоро - лъжливи внушения, които тя прави в тази си върховна статия.
Първо - Алексей Измирлиев се върна в Русе не за да отдаде сили и умения за възстановяването на разрушената българска музикална култура, а просто защото Аржентина му запари под краката -той действително е принуден поради собственото си поведение /познато отпреди и в България/ да я напусне, задоволявайки се с десетина концерти годишно в Испания, които агенцията на жена му би му осигурявала. /Това е негово собствено изявления пред приятелски настроени към него хора в Русе./ Връщането му в Русе беше доста преди Тодоров да го покани за главен диригент, от какъвто той наистина има нужда.
Второ - редица музикални дейци, се удивяваха защо никой не предупреждава Тодоров какво нещо взема в гнездото си, приютявайки Измирлиев при себе си. Тук трябва да добавим, че позитивен съвет в тази насока са дали "синдикалистите" от старото поколение - концертмайсторите и "синдикалната" челистка Недялкова: "оркестърът иска Измирлиев", макар че преди петнайстина години същите бяха пропищяли от него, заставайки на страната на Алипи Найденов в конфликта Измирлиев-Найденов.
Трето - не Тодоров отне концертите на Измирлиев, а той самият ги отказа.
Четвърто - буди недоумение фактът, че Измирлиев, претендент за административен пост, /ако това внушение на Дочева е вярно/, постъпвайки на работа и започвайки действително да изпълнява функциите на главен диригент, не е поискал да прочете и подпише договора си с директора-работодател. Където има срок! Как аз мога през февруари да знам срока на този договор, а Измирлиев - да не го знае, да се съгласи, да си получава /вероятно/ заплатата и да работи... за какво ли? - ще видим по-късно.
Пето - Тодоров знаеше колко добър диригент е Измирлиев - той му даде някакви концерти преди да го покани. Около тях също се вдигна някаква дандания. И въпреки това - той отстъпи пред "старите" и го назначи. Рискувайки да консумира негативите на характера на Алексей. Което не закъсня - "старите" в съюз с Алексей обявиха война - твърде рано - на Тодоров.
Друга лъжлива инсинуация на Дочева-Аянова е, че Найден Тодоров е учил мениджмънт. Притежавам академичната справка от Виенския университет за музика на Найден Тодоров - той има пълния курс по дирижиране при Урош Лайовиц. Причината да не се дипломира там е заплахата от тогавашния съветник на министър Емма Москова - др. Алипи Найденов, че ако Найден Тодоров кацне в София, ще бъде арестуван и принуден да изслужи военната си служба.
Дипломата на Найден Тодоров от НБУ беше издадена след като комисия гледа и слуша негова премиера на "Тоска" в Пловдив и концерт на Пловдивска филхармония в София на Софийски музикални седмици. НБУ е легитимен акредитиран български университет.
Между другото, нагла лъжа е че Найден Тодоров е разсипал пловдивския оркестър и опера - спомнете си само "Севилския бръснар" по Дарио Фо в НДК, спомнете си концертите на пловдивската филхармония в София. Между другото пловдивският оркестър се беше съгласил единствено с Найден Тодоров да има увеличен брой репетиции за програма.
За спектаклите на Найден Тодоров в Русе мога да говоря и като свидетел. "Кармен", "Вълшебната флейта", "Дон Паскуале" напомняха най-добрите времена на Русенската опера. Даже недоразумението на Бойко Богданов "Алгара" беше поднесено професионално честно.

Въпрос с повишена трудност е: кой инспирира Катя Дочева - това самоинициатива ли е, избиване на друг вид комплекси ли е, или пък някой плаща...

Ако тя наистина милее за българската музикална култура, обществени теми - много: от Жени Захариева и Георги Костов /тяхното публично поведение/ - до Явор Димитров и Милка Митева, до законите и техните "творци", до "кадрите" в Министерството на културата, до зловредната роля на българските "бегликчии-импресарии", до липсата на кандидати за музиканти, до причините за разсипването на системата...
Найден Тодоров безспорно има трески за дялане, и то - не малко. Но не са точно тези!!
И не са толкова много!!

Уважаема плешива Госпожо,
знам единствено, че Алексей Измирлиев се върна в Русе на 06.12.2007 г. след завършване на сезона в Аржентина и беше в кабинета на Тодоров на 07.12.2007. Там в Аржентина сезоните свършват през декември, просто полукълбото е такова. Така че, едва ли е бил изгонен и му е запарило под краката. После знам че нямаше как да подпише договор, защото Тодоров го нямаше в Русе. До 26.02.2008. Цели три месеца. Дори Измирлиев направи 2 репетиции за турнето на Тодоров. А когато пропищяли от него, заставайки на страната на Алипи Найденов, последният просто си бе заминал от Русе, няколко месеца преди това. Доколкото знам не жена му, а дъщеря му му организира десетина концерти годишно в Испания. Тя май там си живее и работи. А жена му като че ли е преводач по образование и работи в друга сфера??
Хайде да спрем до тук че ми се повдига.

Ех Мишо, Мишо, лесно е да се пише!!!