Re: Операта в Русе / Култура и изкуство / Театър, Опера, Балет

И аз бях снощи на "Травиата". Първо действие беше на много, много високо ниво. Калуди пя с голям хъс и изобщо (хайде почти) не понижаваше, както по принцип прави. Кулминацията на действието беше арията на Виолоета, която Радостина Николаева изпълни много майсторски, овладяно, с много красиви pianissimi и аплаузите в края на действието бяха просто фурор. Този фурор се пренесе и в началото на второ действие с арията на Алфред. Но...щом се появи Ростислав... Вероятно е много симпатичен иначе, но направо разказа играта на спектакъла. Вярно че Калуди като грижещ се за учениците си трябва да ги лансира, но... Първо, стоеше повече от нелепо слабичкото момче Ростислав като баща на охранения прошарен Калуди, изглеждаше абсурдно и смешно. Второ, за пеенето му много не ми се говори, но да кажем деликатно, беше много далеч от изпяване на ролята, по-скоро приличаше на нещо между рев и вой. Трето, нотният му текст беше изцяло пълен с грешки, които не знам защо Калуди или корепетирите не са поправили. Четвърто, италианският беше кръгла нула, НИТО ЕДНА двойна съгласна, грешни думи и пр. Пето, актьорската му игра, ако изобщо тук може да се употреби този израз, беше нелепа, искайки да се направи на стар той куцаше като Риголето, нямаше НИКАКВО отношение към Виолета, камо ли развитие в това отношение - от съвсем строго в начало, през някаква промяна - разбирайки, че нещата не стоят точно така, както са му били представяни, минавайки през съчувствие за да стане отново строг - НИЩО!!! Когато тя му каза "Qual figlia m'abbracciate..." той просто сложи ръцете си върху нея без никакво отношение - прегръща ли я наистина със съчувствие, отблъсква ли я, какво прави? Нищо не прави!...
Хайде спирам, защото не искам да напиша всичко, което си мисля. Но това е един сложен образ, който трябва да се обмисли, изгради, и не на последно място - да се изпее, а снощи не се случи нито едно от тези неща.
Оркестърът и хорът наистина бяха на ниво, както и ръководството на Найден Тодоров, който даваше идеални темпа навсякъде а в оркестъра имаше красоти, каквито не всеки път има; не допусна никакви разминавания (особено на хора, който все сякаш не чува оркестъра и не вижда диригента), такива имаше единствено с Ростислав, но не по вина на диригента. А това можеше да стане перфектния спектакъл.