Nqkoi sno6ti - 17.01, ponedelnik da e bil v malak gradski teatar zad kanala?
gleda li nqkoi "poslednata lenta na krap"?
az li4no iskah da udu6a regisiora i da izveda naum 6opov...imah 4uvstvoto, 4e prisastvam na edno ogromno ma4enie samo zaradi ne4ie krivo regisiorsko razbirane za absurdnata dramaturgiq
4akam mneniq!
a nqkoi da znae ne6to za tozi regisior???dori zabravih imeto mu

Кой ти каза че на Шопов му трябва режисьор, за да играе абсурди?

Rejisiora e Mitio Elenov.

Както за всичко друго и за тази постановка би могло да се напишат бележки на несъгласие. Но в случая това не ме занимава, защото намирам недостатъците за несъществени.
Ще кажа само, че не мисля текста на Бекет като абсурден. По-скоро божественият Наум Шопов ни показва, че можем да бъдем нормални и в абсурдния свят, в който живеем. И го прави по начин, който и да назова сега извънземен, пак ще е малко!
Любопитно е някой да сподели какво е било преди 12 години в Народния. Не съм го гледал там и не мога да сравнявам двете неща. Снощи мернах Азарян в залата.

Predi 12 godini e bilo...parvo - bez nikakvi psevdoavangardni priumici kato v tazi postanovka...
vtoro...dosta iztarkanoto izpolzvane na 4erven klounski nos vaob6te e otsastvalo - naum 6opov e igrael sas specifi4en grim v 4erno-beli tonove...
treto: postanovkata e kazvala ne6to mnogo prosto i stiga6to do zritelite...a kakvo ni kazva sega6nata postanovka na tazi piesa az li4no ne razbrah...
dori i tova, koeto ti kazva6 spored men e absoliutno ne4etimo...ne smqtam, 4e geroqt mu ima6e...normalno povedenie...
i posledno...za sagalenie i az ne sam gledal stariqt spektakal - samo sam slu6al za nego ot regisiora i hora, koito sa go gledali...a sa6to i dosta snimki sa mi popadali...

p.s. normalno e Azarqn da e bil tam...vse pak tova e edna ot legendarnite mu postanovki...

Аз съм гледала старата. Думата е точно легендарна.
Поради което започнах следенето на новата с такава предубеденост, че можех да си проваля вечерта заради това.
Юрая Хийп в самото начало ме накараха направо на глас да кажа: "Започва лошо. Много лошо."
Добре, че все пак Наум Шопов е по-силен от мен и ме въвлече.
Всъщност идеята с разчупените образи на екрана беше много добра (повтарям, привързана съм силно към старата постановка и меко казано не съм привърженик на авангардизма. Самоцелния, имам предвид). Дразнеше ме изборът на музиката и някои конкретни моменти от прожектираните образи. Но идеята си струва. Особено очите на Наум и устата му в едър план. С горчивата гънка.
Клоунският нос ми дойде в повече, но в един момент спрях да го виждам и дори пропуснах момента, в който го махна.

Е, вярно е, че ефектите отнемат от хипнозата на неговото присъствие, но дават и нещо ново.

Във всеки случай не виждам как той може вече да се вмести в екип. Според мен пътят му е в моноспектаклите. Не виждам как може плътно да се сработи с некадърни, среднокадърни и дори кадърни актьори. Никого не искам да обиждам. Той просто е встрани от нормата. Лично мнение.

Наум Шопов вдъхва оптимизъм и надежда, че любовта, а не абсурдът и тъгата са истинските спътници на човека. Преди 12 години Наум Шопов взе "Аскеер" за ролята на Крап в моноспектакъла "Последният запис" на Самюел Бекет. Режисьор беше Крикор Азарян, а сцената - Народният театър. Сега актьорът отново влезе в кожата на мъжа, който в залеза на живота търси красотата на любовта, терзае се за смисъла на женската красота и за необятността на природата, но в МГТ "Зад канала". Постановката е на Димитър Еленов и общинския театър в Несебър.
Сега героят на Бекет върви по пътя на спомените си с чувство за хумор, самоирония и мъдра усмивка. Дори танцува фокстрот и щедро отпива от бутилка с уиски. Театралното действие е съпътствано от киноепизоди, заснети на брега на морето, в които актьорът отговаря с дяволита усмивка на съблазните на света.
Някога публиката излизаше разтерзана от безнадеждния бяг на времето и с чувството за абсурдна обреченост. Днес безнадеждността се е превърнала в онази слънчева енергия, която зарежда човека с неистовата жажда да изтръгне и последната капчица оптимизъм и светлина от живота. Интересно - думите на Бекет са същите, но режисьорът сякаш е променил цвета им. Явно и те като хората помъдряват. Всеки Божи ден идва с ново предназначение и колкото да е абсурден светът, когато човек открива себе си, открива и смисъла на усилията си.

tova veroqtno sa bili pohvalnite namereniq na regisiora, no mogeha spokoino da gi opi6at v programata, za da razberem i nie kakvo e iskal da ni kage regisiora...6toto ot postanovkata ni6to ot napisanoto tuk ne stigna do men vsa6tnost stigna samo edno - golqmata pretenciq na regisiora i opitite na naum 6opov da spasi pologenieto.

Бях в понеделник на постановката. Хубав текст. Лошото беше телевизиията. Но тези забележки са принципни. Защото киното, видеото не приличат и не подхождат на театъра. Бягам от малкия и големия екран, за да гледам театър, за непосредсвения контакт с актьорите. Играеше Наум Шопов. Фантастично!
Краят на спектакълът е увенчан с надежда. Мое е убеждението, че човек с остаряването си става по-свободен. Променя се.
Това е един сантиментален и тъжен Бекет. Имаше тъга. И спомени.
От друга гледна точка, по-философска, темата е за историята, за личната история.
След края, когато сам със себе си, изпитах дълбоко чувство за героя. Съчувствие.