Театралния сезон приключи.И най-неочаквано голямата изненада за мен дойде в края му."МЕЧТАЛОТО".Не зная какво да кажа.А и не искам.Оставам в очакване на есента.Мечтая.За мен това е необходимо.Понеже съм Бунак.

започнах да мечтая. Да има по-малко претенция в българския театър. Да не откриваме тепърва похвати отпреди 30 години, които всички други вече прибраха в килера. Непоносимите децибели да спрат да бъдат заместител на добрата актьорска игра. Оригиналните идеи да не бъдат представяни чрез оригиналничещи средства, защото се обеценяват по този начин. Постановките да не бъдат безцелно пълнени с баласт, за да се запълни времето. или най-малкото - на добрите идеи да бъде давано поне наравно време, колкото и на баласта. Да спрем да бъдем театър, възпяващ и вкопчен в регионалното. Да спрем да се самомразим и самофукаме.
Ама къде ти...

Аз пък си мечтая да се появи реалната критика. Да се изнамери онзи алгоритмичен, оценъчен механизъм, който да раздава на всеки му според заслугите. Да се превъзмогне тоталното недоволство и да се спре преди наивното възхищение. Обезценяването на труда на един творчески колектив, да не се компенсира със самоцелни похвални слова. Да знаеш, че си си заслужил "последствията". Тогава може би сам ще избягваш внимателно както баласта, така и оригиналнеченето.
Но пък само го мечтая - кой ли го вярва?

Не бързай да закриваш сезона! Има още какво да се види, а и предстоящи премиери чакат да ги посетим

Понеже съм Бунак,предпочитам да почина.Желая ти го и на теб.А и защото въпросното Мечтало е един добър завършек за сезона.

Понеже си ми симпатичен заради различията, затова ако си забелязал избягвам напоследък (почти целогодишно) ненужните излишни кречаталА.
За намеренията, мечтите и спомените не се надявам - наши са си.

Като ви прочетох заклинанията на теб и колежката по-горе - да това, да онова, с всичкия си заклет атеизъм се прекръстих не без да искам, а съвсем уплашено.
Оставям да-тата да си ги преброите сами.

Фанатизъм, приятелю. Разбира се не ти пречи да разобличиш цялата уродливост на глуповатата наивност и дори е твое задължение. Несъсредоточеният поглед от високо си ти е запазен патент, тотално съответстващ на височинната асоциация в псевдонима ти. Не ми пречи.

да-тата да бъдат не-та ли?

Хайде, да не ровим сега по стари теми, да не се окаже, че точно същите пожелания, но в малко по-облачен и леко мъглив вид си изказвал някога и ти.

Мисля, че не е лошо един сезон да завърши с пожелания и мечти за следващия. Колкото и да са нереалистични, поне чакането и жегата ще бъдат по-ведри.

Намесвай се.Клуба е по-скучен от театралния сезон.А относно мечтите,надеждите и очакванията,съм скептик,че са си наши.Вероятно защото съм Бунак.Или преживявам конфликти със самия себе си.И лятото няма да ми помогне.Поздрави!