|
Спокойна вечер в лаундж спейса. Месец февруари посветих на йога и веганство, но въпреки че загубих протеиновото щастие и любимото ми сирене с вино (сега резултатът е, че се напивам по-бързо), спечелих на флиртове и интересни запознанства. Първо този италианец, който се усмихна срамежливо когато превъзбудено се възхищавах., размахвайки ръце,на арт ателието, където живееха клиширани миксове от талантливи и не толкова загубени в капитализма артисти. Няколко часа по-късно, ето ни, седим на тази дълга овална дървена маса, напомняща тази на Да Винчивото творение в "Тайната вечеря". Само че годината е 2016, ние сме група почти непознати, но това е толкова нормално за град като Барселона. Не знам дали французите са шовинисти, но каталунците не те удостояват и с поглед щом чуят твоя непоправимо ужасен опит да поръчаш уна копа де вино тинто. Ние, придошлите от 4рите краища на света, привлечени от испанската мечта : фиеста, сиеста и легализирана трева, комуникираме с необичайна лекота. И аз така с моя италианец. Рисувахме заедно до 4 сутринта. Беше една от тези нощи, на които всеки съвременен Пикасо би завидял. Червено вино, моливи, гуаш, въглен, цигара след цигара, прокрадната усмивка. На тръгване му оставих имейла си и му обещание да отидем заедно до Париж. 2 седмици и нищо. Нямах време да скърбя, защото два момента и половина по-късно, ето ме в този гаден бар, който смърди на вкисната бира. Не съм влязла и хоп, точно както ставаше едно време, той ми прави комплимент. Той е леко подпийнал, а аз ни повече, ни по-малко, се отдавам на играта. Тъкмо си мисля : "Ей, Френчи, откога не ти се е случвало някой да ти хареса" и Ф. ми казва, че живее някъде до Цюрих в тъпата Швейцария. Тази вечер си тръгвам с приятелка, но среща утре за закуска. Преди Еър-нещо-си да ми отнеме възможността за флирт. Всъщност Ф. е нормален, прекалено нормален за мен, работи за гадните капиталисти в сферата на финансите, живее в швейцарско село и не обича вино. Не разбира от изкуство. Но пък се целува добре. Имах точно 4 часа да реша дали искам да запечатам българо-швейцарско споразумение за секс, защото видиш ли, датата е 14ти, Френчи тотално е забравила, но Ф. услужливо и предоставя аналитични доводи защо трябва да му се отдаде. В крайна сметка стигнахме до рекордно време целуване, което дори и в гимназията не практикувах толкова дълго и той си тръгна. Сега ще попитате дали не се отдадохме на уатсап секс, нали темата е флирт ново поколение. Нямах време да го мисля дълго, защото далеч от очите, далеч от сърцето, а в моя случай млади, секси, атлетични съквартиранти.Не знам дали е липсата на секс, многото бутилки вино или зелената магия, но сега напълно разбирам защо Пикасо е бил такъв женкар. Сънувам страстно аржентинско танго, понякога в тройка, понякога в 4ка, 5тица. Моя приятелка колекционира тиндър разочарования, а аз преоткривам либидото си по добрия стар начин: евтино вино и щастието да говоря няколко езика. И така до тази вечер, когато спокойно чилвам, ми пише този далечен познат. Още ли съм работила за този фестивал за голи арт фотографии, защото той започнал да прави портрети и бла бла. И ей така, без да съм попитала дори, получавам със скоростта на светлината (блазе ви, модернисти, че все още е нямало интернет по ваше време), снимка на грозен мъж, облечен с хелоуинската рокличка на дъщеря си и с нещо като полу-еректирала тънка пишка, която толкова не очакваш, че чак подскокваш като девственица пред първото пръстче във вагината и. Сухо направих забележка за голотата, но Френчи, извинявай, снимката е арт, а не еротична, затова забравих да те предупредя. Ако Хелмът Нютон види това "изкуство" би се обадил директно на Фройд за да може последния да обясни защо Ж. има нужда да си показва смачканото мъжко достойнство на далечни познати по фейсбук. Френчи затвори фейса, изпуши доза спокойствие, слуша Боб Дилън, а сега и джаз, Й. прави восъчен мини-бюст а ла квазимодо за "профилна снимка на тиндър", темата ми е на свършване, а аз мисля скоро да не влизам в интернет. Това да си говориш с човеците, обменяш философски идеи, слюнки и/или други течности с тях също не е толкова лошо.
|
