|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Как забравяте
|
|
| Автор |
LikeABird (;)) |
| Публикувано | 24.09.15 16:35 |
|
|
Когато съм с новия си спомням предишния.
Когато бях с предишния пък си спомних по-предишния...
Във всичките случаи съжалявах, че не съм с този, когото си спомням, а съм с настоящия. Последният път това беше и причината да се върна към бившия. Не, че той го оцени... Както и да е, въпроса е как забравяте? Как докато съм прегърнала едно тяло да НЕ го сравнявам с предишното. Положението е абсолютно несъзнателно и уви, не подлежи на контрола ми. Чувствам се като в задънена улица. По тази причина в момента избягвам всякакви опити за секс от страна на човека, защото се ужасявам при мисълта, че това пак ще се случи! И, че нещата ще стават все по-необратими...
| |
|
|
|
Не забравям, просто не сравнявам. Всяка жена в живота ми е уникална и съвършена именно такава, кавато е; иначе не бих я избрал.
Престани да се страхуваш и просто живей, остави се на течението и само си избирай хубавите неща, покрай които те носи
Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.
| |
|
|
|
Е, как да си мисля за старото и грохнало- нова и свежа плът, какво по-добро?
| |
|
|
|
а защо трябва да забравяш ?
нали си взела решение и си избрала нещо по-добро???
ако не знаеш какво искаш си в класическа женска позиция, не се притеснявай
ако пък държиш да забравиш
| |
|
|
|
В този случай ще е по-добре да мислиш за бъдещия, като по-добър от настоящия.
| |
|
|
|
Най-лесно се забравя, като си записваш.
Идеята е, че като записваш, спираш да се притеснява че забравяш и хоп - готово.
Освен това, ако искаш да си спомниш няма да се чешеш по главата - тефтера и готово...
Victoria!!!
| |
|
|
|
Ти май изобщо не си чела темата...
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
|
|
А ти абсолютно нищо не си чел!
Стар клубар си. Започнал си да пишеш три години и половина преди мен и не си разбрал, че Izbg е мъж. Аа, не!
Но може просто да си забравил. Записвай в тефтерче. Ето, съветът на рядко появяващия се наш съклубар е валиден и за теб.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
Започнал си да пишеш три години и половина преди мен и не си разбрал, че Izbg е мъж. Аа, не!
Но може просто да си забравил
Хе,хе,-помниш ли ник,-ти вече му обръщаш внимание,живее в съзнанието ти.
Не си давайте съзнанията бе хора!по високомерно го давайте с никовете,по пренебрежително,повече досада и отегчение в реакциите
| |
|
|
|
Всичко опира до паметта. И след сто години ще знам, че си мъж. Стига да имам нужната памет.
Само от един постинг узнавам дали е писан от мъж или жена. Не е изява на особен интерес от моя страна, но е нормално желание да направя извод за пишещия и за пола му, най-малкото.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
И без това ще си тръгна след 2 часа... кво да те обзема философията...
Путколюбец
Лахудзи и то...
| |
|
|
|
Как да стане - животът не е магазин?!
| |
|
|
|
взела съм решение, но не със сърцето...
та има леко разминаване между сърце и глава,
което понякога направо ми изпива мозъка...
| |
|
|
|
За бъдещия?!?
| |
|
|
|
Какво да си записвам? Да си водя дневник на чувствата ли?
Тва значи настоящият ми да го намери и да ме ликвидира от ревност!
| |
|
|
|
Не си давайте съзнанията бе хора!по високомерно го давайте с никовете,по пренебрежително,повече досада и отегчение в реакциите
чудесно, но я кажи как се прави?
| |
|
|
|
ми пробвах, и тва не помогна
както съм написала - върнах се при бившия, след като съм била с друг
целта беше именно да го забравя, ама не, стана точно обратното!
| |
|
|
|
Баси, тоя е призрак и ме преследва!
А кажете как се забравя!
Случка 1: Почвам да търся нещо в Гугъл и докато пиша забелязвам, че не съм на латиница, а на кирилица и познайте кое име се е изписало?!
Случка 2: Влизам си в скайпа, ама ми се случва чрез гостенския профил на компа, поради някакви преинсталации и незнам какви си още ред причини. А се налага спешно да влезна и нямам време да чакам потребителския вход. Отварям скайп и забелязвам, че НЕ намирам абоната, с когото трябва да си пиша. Въртя абонатите и забелязвам, че стоят стари, които в настоящия момент съм изтрила! И познайте първо на кой абонат се натъкват очите ми?!
Случка 3: Влизам в скайпа на настоящия, понеже си го е забравил (добре де, не се гордея с това, но се налагаше, тъй като постоянно ме обвинява колко не съм му вярна и колко верен ми е бил той в годините, в които сме били разделени, но ме е чакал, а пък видиш ли аз съм си вяла байрака с различни - споменах ли, че тогава сме били РАЗДЕЛЕНИ?! ) Та влизам да видя с колко още НЕ ми е бил верен, понеже вече с една установих. И така, решавам да погледна какво е писал в скайпа си с една жена на негов приятел, за която забелязвам, че има симпатии към мъж ми. И какво да видя?! Всичко по-старо е изтрито, стои само последно, че й е изпратил снимката на бившия ми (която е взел от моя комп, навремето когато ми го хакна и ми откри снимките с бившия ми, тогава настоящ приятел)! И така, значи изпратил й снимката, а онези изкоментирала в кой квартал се развива действието. Предполагам целта му е била да ме следи... Или да ни намери и убие. Хаха. Майтап Не е в това въпроса, ами че БИВШИЯТ МИ отново ми изникна пред очите - ей такъв, същия, като от първата снимка, която ми беше пратил... Направо ужас! Стоях и гледах, и мигах, и замалко да се оставя на безумната (и опасна) мисъл да запазя снимката някъде по компютъра... ( а компа е на настоящия ми, ревнив мъж)...
Случка 4 : Приготвяме си вечеря, а малкото се сеща (ама след повече от година сигурно откакто я е видял) за щерката на бившия! Реших, че ми се причува и го попитах за коя ми говори. А той повтори името на детето! Щях да падна... Наш тати се направи май, че не чува. Но вътрешно знам как се е подразнил...
Случка 5 : Обединява всички случаи в които "случайно" чух наша песен или реплика, която той е казвал, или хора, които са посетили нашето място, или приличащи на него мъже, които случайно срещам... и т.н., и т.н....
В добавка към това настоящият ми мъж е обсебен сякаш от бившия ми и постоянно ме подозира, че съм чатела с него и незнам какво още... Вляза ли в нета, значи си пиша с бившия! Имам ли някой в повече абонат на скайп, значи съм добавила бившия! И т.н., и т.н. Опитах се да му обясня един вид, че така не ми помага, а ми вреди с това си държание, но въобще не схвана. Засега се е поуспокоил, но знам, че е до следващия път, в който пак ще ме заподозре как не съм преживяла бившия и най-вероятно още общувам с него, и как никога нямало да го извадя от сърцето си и т.н., и т.н. простотии, с които само ми напомня и напомня и самият той ми пречи да забравяяяя!!!
Направо е все едно съм в лудница...
Изтрих го от скайпа, от телефона ми, от живота ми! Преместих се! Започнах начисто и отначало! А той постоянно се прокрадва, като призрак отнякъде...
Побърква ме!
| |
|
|
|
Разкажи за този мъж - какво толкова беше специалното му, че отново и отново се връщаш към него? А защо скъсахте, ако е бил толкова специален?
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
|
|
Пълна каша е в главата ти надявам се - не и в живота ти.
| |
|
|
|
Ами не знам, когато започнахме мислех да е съвсем несериозно и необвързващо. Но неусетно хлътнах. Страшно си пасвахме - на мисъл и в леглото... За второто и той неведнъж го е казвал - че с мен секса бил различен... Налагах си да не приемам тази реплика насериозно, защото достатъчно бях хлътнала, а изглеждаше, че не мога да му имам вяра. Той запазваше някаква дистанция. Така и не успях да я стопя. Според мен не можеше да преживее бившата си и затова опитваше нови и нови връзки. Подозирах, че може би не съм единствената. Открих и доста жени в скайпа му. Имаше една, която ми беше представил само за приятелка, но беше писал с нея в момент и час, когато на мен беше казал, че има работа и ми беше пожелал лека нощ. Това ме разтърси тогава, преобърна всичко в мен и никога няма да забравя как се почувствах. Отрезви ме, приземи ме, макар и болезнено. Разделих се. После простих и пак се събрахме. Говорихме, решихме да не изискваме и да не очакваме нищо от другия. Разбрах, че се пази от обвързване, видях и, че не си е преживял бившата. Мислех, че всичко мога да изтърпя, защото го обичах. Но нещата не вървяха и нищо не беше същото. Някак и двамата се затворихме. Остана само секса. Но пък, наистина няма втори такъв... Той не успя да приеме и детето ми. Забравих съвсем за себе си. Осъзнах, че това малко същество не е виновно за глупостите и грешките ми и не е нужно да страда от тях. Годините минават, а детенце расте и все така без баща. Не съм вече тийнейджърка и не мога да си позволя да се държа, като такава. Няма да си го простя, заради детето. Часовникът тиктака, а аз не съм вече първа младост. Не мога да чакам никой мъж да се сети дали ме обича. А този очевидно не го прави! И така, взех решението и промених тотално живота си. Само... един спомен остана, който отвреме-навреме ме измъчва... Това е.
| |
|
|
|
Животът ми е най-голямата каша.
Но продължавам да се опитвам да я оправя...
А може би именно това иска животът от нас
или поне от мен...
Колкото и да е шибано, да не се отказваме!
| |
|
|
|
Оф, бях си казала, че няма да ти пиша, ама като те чета, направо се измъчвам. Защо си мислиш, че си длъжна да намериш баща на детето си? Ами то си има един такъв. Друг мъж да го възпитава като баща детето си- много малък шанс. Остави тези мечти. Ако стане-стане. Практично би било да си имаш някой, ама да не го караш да се привързва към теб дори, какво остава към дете. Насила не става.
Ама въобще да не позволяваш детето да е пренебрегнато от теб. Тва е по силите ти и твой дълг.
А хитростта е ума на глупака.
| |
|
|
|
Няма как да обясня всичко. Разказах накратко, каквото съм мислила и изпитвала, и причините, поради които промених нещата и стигнах дотук, където съм в момента. Изпълних си дълга към детето по отношение на баща му. А само майка, която е отглеждала сама детето си знае за какво става въпрос и особено когато е момче колко е важно присъствието на бащата! И така, сега момчето ми е с баща си. И е невероятно щастливо! И дори аз да не съм чак толкова, вярвам, че ще свикна. Всяко начало е трудно. Но важното за мен е, че успях да създам новото начало. За мен и за детето ми. Не искам и не смятам никого да привързвам насила. Обичах един човек и исках да съм с него. Не съм искала да го привързвам. Исках да ми позволи да го обичам, за по-дълго от една-две нощи заедно. Исках да живея с него, за да може всяка сутрин да се будя до него и да си пием заедно кафето, да започваме деня си заедно. А не това да се случва само през някои от уикендите и ЗА СМЕТКА на детето ми, което се налага да остане на заден план, за да мога същевременно да бъда с човека, когото обичам!? Затова и оставих същият този човек, който не искаше същите неща от мен?! И се върнах към този, чиято връзка с детето е най-силна. И каквото и да стане с мен, поне ще знам, че детето е с баща си и е обичано. Всяка майка би ме разбрала много добре. Аз съм жена, но и майка и докато имам дете, то ще е на първо място. Смятам, че направих най-добрия избор за детето си. И често ми е все едно какво ще стане с мен. Понякога просто ми се прокрадва една неприятна мисъл и тя е: "Ами ако..." Ако нещата се бяха развили по друг начин. Ако можех и аз да съм щастлива... Но това си е чист егоизъм, а в сърцето на една майка няма място за такъв. Та, бързо се отрезвявам. Ще ми мине и всичко ще бъде ОК. Тук просто е лесно да си споделя. В реала няма с кого. А и знам, че малко хора биха ме разбрали. Мойте каши са си мои каши. Имам още цяяял живот да си ги бъркам, пък да си ги оправяям... Да си се забавлявам, един вид!
| |
|
|
|
ще ме разбереш, ще се постарая максимално. Номерът става с намерението, не с желанието. Реалността е отзивчива и откликва на нашите намерения, но има известна инерция. Когато желаеш, сигналът който излъчваш е „Нямам и затова желая“. Когато имаш намерение, сигналът е „Позволявам си да имам, защото го заслужавам“. Ако правилно си дадеш поръчката, вселената ще я изпълни, при това абсолютно безплатно.
Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.
| |
|
|
|
Ехх... и те разбирам, и не... Внимавай - ходът ти може и да е добър, но ти трябва да си щастлива от това... Най-доброто за едно дете е майка му да е щастлива. Работата на бащата е да прави майката щастлива. Така и детето е щастливо... Най-добрите семейства са така. Поне за тия подозрения с настоящия ще тр да поговорите и да се изясните. Да не си му казала и на него така, както на нас, че си обичала другия, а него взимаш заради детето?
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
|
|
пийни две малки водки преди секс и няма да ти се налага да се раздвояваш докато ....
| |
|
|
|
Разбирам те, но...
Като майка - детето ми е на първо място, да.
Като жена - абсурд е да съм с мъж само защото е баща на детето ми или пък с такъв, който счита моето дете за пречка. Аз съм егоист и знам как да се "правя" щастлива. Така че - детето ми продължава да си има баща, а аз съм свободна да избирам с кого да се правим взаимно щастливи.
| |
|
|
|
Взела си вярно решение. Поне засега ми изглежда така. С човека си, който държи на теб и на детето ти. То е щастливо, а ти имаш усещането, че си постъпила правилно. Това е много важно - да вярваш, че си поела в точната посока.
Онзи, другият мъж, за какво ти е?
1. Не е прежалил още бившата си. Колко време вече?
2. Не приема напълно момченцето ти.
3. Отдалечили сте се емоционално.
4. Опитали сте веднъж да започнете отново, след като си му простила забежка/лъжа. Не се е получило. Има ли смисъл от следващи опити?
А, сексът! Да не го пропусна. Птиче, колкото и невероятен да е бил, очарованието му постепенно ще изчезне след загубата на емоционалната ви близост.
Не си губи времето с някой, с когото не гледате в едно направление. Бъди с този, който иска точно теб и детето ти, а не мечтае все още за любовта на друга.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
виж кое ме притеснява в твоя начин на мислене. ще ти кажа честно- ето това: "А не това да се случва само през някои от уикендите и ЗА СМЕТКА на детето ми, което се налага да остане на заден план, за да мога същевременно да бъда с човека, когото обичам!?"
излиза, че не можеш да си позволиш да бъдеш с даден мъж ако като се събудиш, не можеш да кажеш добро утро на детето си?! два-три пъти в месеца?! айде стига глезотии. доколкото помня ти живееше с майка си.
а я си представи ситуацията от теб да се изисква да приемаш неговото дете?! и нещо не ти се получава. ама човешко е това да не става лесно или въобще. какво толкова- живеете под различни покриви и толкова.
това "всяка майка би ме разбрала" можеш да го преосмислиш обаче. щото и аз съм майка, пък не те разбирам. най-доброто за едно дете е идеалното, но то като не е постижимо- лавираш и се бориш. имай предвид, че ти трябва да си здрава, за да се грижиш за детето си. това "не знам какво ще стане с мене" е притеснително. има ли реална опасност за теб да живееш до обичащия баща на детето ви? ако да- ти нямаш място там!
понеже се натоварвам като те чета, много от нещата ти не съм ги прочела. извини ме ако задавам въпроси, които вече си споделила.
А хитростта е ума на глупака.Редактирано от coffeemate на 30.09.15 16:00.
| |
|
|
|
разсмя ме, благодаря :)
може да правя грешки в живота, но не съм малоумна
естествено, че не бих му казала подобно нещо
друг е въпроса, че той вероятно се досеща/усеща...
оттам и съмненията му...
| |
|
|
|
Аз не искам да се правя на щастлива.
Исках да бъда. И мислех, че е възможно.
Оказа се, че насила хубост не става.
Т.е., когато обича само единия от двамата.
Та сега опитвам с новата си възможност, която сама си дадох.
И която подарих на детенце.
| |
|
|
|
А, сексът! Да не го пропусна. Птиче, колкото и невероятен да е бил, очарованието му постепенно ще изчезне след загубата на емоционалната ви близост.
Много си права, точно така и стана!
И да, и двамата установихме, че гледаме в различни посоки.
Крайно време след неколкократни събирания и раздели, да се разделим окончателно.
Така е трябвало да стане. Съдба.
| |
|
|
|
Птиче, продължаваш да се въртиш в омагьосан кръг.
Да се "правиш щастлив" и да се "правиш на щастлив" са различни неща. Първото е свързано с действия по щастливеене, второто - с преструвки и лъжа. Надявам се да си дала възможността за първото - и на себе си, и на детето си, и на мъжа до вас.
Редактирано от Vitalite на 30.09.15 17:40.
| |
|
|
|
Пиша хаотично (каквито са и мислите ми), може би затова натоварвам. Затова ти отговарям подред:
излиза, че не можеш да си позволиш да бъдеш с даден мъж ако като се събудиш, не можеш да кажеш добро утро на детето си?! два-три пъти в месеца?! айде стига глезотии. доколкото помня ти живееше с майка си. - Не е толкова просто, не искам да съм държанката за няколкото пъти секс месечно? Една от многото, може би, които върти по същия начин? Аз обичах този човек, исках да живея с него, да се будя до него, да живеем заедно двамата и с децата си. Оставяше ме с впечатление, че и той го обмисля. Но после може би се изплаши и се отдръпна. Няма значение, вече е минало. Аз се влюбих в детето му. Вярно, не е идеално възпитано, но пък има голям чар и някакси (също като баща му) ми влезе под кожата. Явно е семейна черта! За моето дете ще кажа само, че съществуваше опасност от влиянието на родителите ми върху него. Започнах, когато се прибирам да си го намирам променено. А това не беше добра новина. Не исках повече детето ми и аз да живеем така. Знаех, че е крайно време да се махнем, беше просто наложително! Е, в крайна сметка се махнахме. Може да не е точно там, където исках, но поне се махнахме. Обмисляла съм всякакви варианти и знам, че с тези средства и възможности, този е най-добрия.
и аз съм майка, пък не те разбирам. най-доброто за едно дете е идеалното, но то като не е постижимо- лавираш и се бориш. - това и правя...
"не знам какво ще стане с мене" е притеснително. има ли реална опасност за теб да живееш до обичащия баща на детето ви? ако да- ти нямаш място там! - това е ясно, но си ме разбрала малко погрешно - няма опасност за мен, имах предвид, че и аз съм човек и съм само един човек в живота на детето ми - ами какво ако например се разболея?! - кой ще се погрижи за него?! това е, нужни са поне двама.
| |
|
|
|
Възможно е...
Всичко е възможно.
Мисля, че времето ще покаже.
| |
|
|
|
хаха, трябва да пробвам
пусто, не мога да пия, после сигурно ще ми е много злеее!
| |
|
|
|
Е да де, аз си я поръчах.
И вселената ми я достави.
Но след това зависи от мен как ще се справя.
Както се казва: "Внимавайте какво си пожелавате, че може и да ви се сбъдне!"
| |
|
|
|
ами като се разболееш той ще се погрижи за детето си. ама това "ако се разболея" пък ако знаеш колко е опасно като допускане на такава опция...
ако, ако... абе живей си живота и толкова. имаш всичко като те чета. сега, че мъжете били гадни- ми гадни са. и не само твоите
ама любовта и т.н., ама какво сме искали и бъра-бъра бе мани ги тея илюзии- едно не е илюзия: мъжете СА гадни. точка затова не се задълбавай чак толкова много.
ти да не си застраховател по професия? щото като мислене си склонна да се пре-презастраховаш. а сигурност ня-ма.
А хитростта е ума на глупака.
| |
|
Тема
|
 Re: Как забравяте
[re: LikeABird]
|
|
| Автор |
OSag (The Rainmaker) |
| Публикувано | 30.09.15 21:57 |
|
|
Липсва ти начина, по който те е карал да се чувстваш, а не той самият. Споко, случва се. Радвай се, че си го преживяла – на някои хора животът им минава, без да усетят такива емоции.
| |
|
Тема
|
Re: Как забравяте
[re: coffeemate]
|
|
| Автор |
OSag (The Rainmaker) |
| Публикувано | 30.09.15 21:58 |
|
|
Хайде без другарски съд, другия път подтисни подобни импулси да се изказваш.
Момичето е споделило нещо откровено и нека не съжалява за това.
| |
|
|
|
Мхм...
В "Три сестри" на Чехов Маша е омъжена от много време. Пристига там един, те се влюбват, заминава си, женен е... грижи се за болна жена - както и да е.... Реве тя, публиката също... Но какво казва Чехов в един негов разказ после - как когато умира мъжа й, след години, всъщност тя разбира, че винаги го е обичала този мъж, мълчалив до нея, който всичко е простил, всичко е приел, знаел е, че тя живее с мисълта за другия и думичка не е казвал... Ситуацията не е точно такава, да, знам. Искам да кажа само, че ... понякога човек може изненадващо да обикне някого, ако си го позволи.... Не казвам наивно, сигурно сте имали причини да се разделите преди, въпреки общото дете. Но поведението на обич, потушава съмненията и досещането/усещането първо, и второ - променя хората. Когато човек дава, другият се променя. Ти можеш да създадеш любов, любовта се избира и създава между двама души. А този, който те е взел пак и иска да сте заедно, въпреки интуицията си за другия... може пък да има в него нещо стойностно. Освен че е баща на детето. :))))))))))))
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
|
|
по студентските години що секс на пияни глави е имало .... а и не се налага да се отрежеш като казак, щото тогава нищо няма да направиш
а може и да се изложиш .
| |
|
|
|
Не те преследва точно неговия призрак, а проекцията на твоите мечти.
Доколкото те чета, яко си се оплела, а и подразбирам, че не ти е лесно предвид малкия, но...ако трябва да бъда честна, ти не искаш ни единия, ни другия. Наистина ти е късно да се самоунижаваш за единия секс ако чувстваш, че отсрещната страна не я е'е за теб, но според мен е грешка връщането при бившия, защото ТИ не си щастлива с него. Поуспокой се малко и постави себе си на първо място, само така би успяла да намериш покой! Пък останалото са бели кахъри, аз ако бях на мястото на твоя мъж и скайп щях да ти забраня да използваш.
| |
|
|
|
Знаци на съдбата, м?
Или просто ти се иска...Фиксирана си, търсиш някаква предопределеност, която може да е пълна случайност. Ху ноуз..
Хех, имах обратна история преди години - случваха се някакви събития, които - по моему тогава - бяха знак, че не е това човекът и не бива. Искам да се видим - не може, той иска - аз не мога, искам да се обадя - пада ми батерията..едни такива щуротии, постоянно разминаване в много ситуации. Освен в секса.
Имах някакво вътрешно усещане, че нещо не е както трябва, просто някаква бариера, която те кара да не прекрачиш, а да стоиш на прага. Впоследствие се оказа, че интуицията ми не е сгрешила. Отдалечих се вътрешно малко по малко, естествен процес, никога не можах да го видя по същия начин, нямах доверие просто. Сещах се за всичките тези малки съвпадения, които по някакъв начин - "подкрепиха" решението ми. Някак и Съдбата не беше на страната на тези отношения.
Дали съм била права..никой не знае.
Но спомените си останаха много дълго. Години. И анализите, и въпросите. Докато не дойде денят, в който..спряха. Беше станал минало..
Когато нещо/някой друг човек запълни празнината. Но не просто като китайска храна, която подува, но не засища. Не просто клин. А нова емоция. Истинска.
Може да бъде от различен характер. Може да не е точно мъж, а просто нещо, която да напои душата. Обикновено е нова любов, обаче.
Относно триенето - не помага - да ти кажа..макар, че премахването на "доказателствата", донякъде е ок. Някак не върви човекът или вещите му, или общите ви спомени - снимки, подаръци и пр. да са пред очите ти всеки ден..и ти да очакваш да го забравиш. Те затова са направени - за да напомнят на хората.
Относно мъжете - те също имат интуиция, а когато си много време заедно с някого - той те усеща. Когато моят съпруг е имал съмнения и съм чувала на шега, че духом съм другаде..аз наистина съм била.
Това, което мога да ти препоръчам като рецепта за забрава са няколко неща:
- махни предметите, не посещавай старите ви места и най - вече - ангажирай главата си, защото проблемът (доколкото можем така да го определим)е там, там е концентрацията на мисли.
Когато нямаш време да мислиш и се разсейваш - тогава за спомените няма място, когато си създаваш нови спомени - те избутват старите. Спорт до изтощение, работа здраво, срещи с нови хора, на други места, понякога сексове ..на всеки му помагат различни неща. Приятелите също. Имаш дете, чудесен повод да не мислиш за други неща. Само по себе си- то достатъчно ангажира вниманието.
И един ден се събуждаш.. и си свободен.
| |
|
|
|
Проблемът е, че ползваш нещо като просто временно решение.
На човек не му е нужно непременно да не бъде сам. Понякога е по - добре да си сам, отколкото зле придружен.
Освен това - всяко отношение - ти пречи да търсиш и намериш онова, реалното, което ти трябва, защото малко или много - си е ангажимент (вместо да излезеш без партньор и да се запознаеш с потенциален такъв - ти имаш някакъв до себе си, няма как в този момент да контактуваш с други хора). Просто губиш време с връзки, които не ти дават удовлетворение. Не си сама, но всъщност - си. Това е много нездравословно.
| |
|
|
|
Благодаря...
| |
|
|
|
моят мъж може да се опита да ми забрани да дишам,
ама май му се изясни, че и така НЕ ставаааа!
не мога да се поставя на първо място - там вече съм поставила детето си.
| |
|
|
|
Не си сама, но всъщност - си. Това е много нездравословно.
Знам, но засега нямам друг избор.
Да, права си, това се оказа временно решение. Но не мисля, че е грешка.
В момента детето ми се чувства добре. А това, че аз не съм ще го преживея.
Освен това е опит, от който се уча. Имах искреното желание нещата между мен и бившия ми да потръгнат. Повярвах даже, че е възможно. Но явно емоцията не изтрая твърде дълго. Наистина не знам какво стана. Сякаш всичко просто се счупи. Така беше и първия път, когато заживяхме като семейство. А може би, когато сме разделени се обичаме повече... Не знам, но и имаме проблем в леглото и мисля, че това няма как да се оправи. Просто не сме един за друг. Аз вече не го желая...
Редактирано от LikeABird на 07.10.15 11:39.
| |
|
|
|
Много хубаво казано, благодаря ти за чудесния пост!
Когато нещо/някой друг човек запълни празнината. Но не просто като китайска храна, която подува, но не засища. Не просто клин. А нова емоция. Истинска.
Може да бъде от различен характер. Може да не е точно мъж, а просто нещо, която да напои душата. Обикновено е нова любов, обаче
Относно триенето - изтрила съм ВСИЧКО и всички... Но те се завръщат! Двама са. Бившето ми гадже и човекът след него, с когото за известно време забравих за бившето гадже. Някой да ми каже как този, втория е успял пак да ми се появи в контактите на вайбър, след като грижливо го изтрих?!!! И там е с една хуубава снимка, която отново да гледам! Добре, че телефона ми се заключва!
Относно мъжете - те също имат интуиция, а когато си много време заедно с някого - той те усеща. - да, така е, знам, затова и се налага да се вкарвам в някакви роли, за да не ме усети - ужас, станах актриса, като майка ми - отвратително е!
Относно препоръките - добри са и знам, че работят, но за съжаление са неприложими тук, където сме. Аз съм на ново място сред непознати хора, няма с кого и къде да излизам... Единствените ми близки тук са мъжът и детето... Естествено и това ще се промени, но трябва да мине немалко време, съответно ми трябва и доста търпение...
| |
|
|
|
Децата са ни гости - идват и си тръгват в даден момент..
На 17 вече ще си му досадна и ще иска да тръгне по пътя си.
И тогава пак остава двойката/семейството, взаимоотношенията вътре.. и един цял живот за живеене.
Няма лошо в това да си практичен, с мисъл за детето. Но дали си щастлив? Това е въпросът, защото времето минава доста бързо и е невъзвръщаем ресурс.
Колкото до желанието..ми да, ако някой ми каже, че след амнайсе години брачен живот - желанието е същото - е той е отявлен лъжец!
| |
|
|
|
Хах, аз и сега съм му досадна
Да, така е и го зная. Когато детето ми тръгне по пътя си няма да ми остане нищо, което да ме задържа. Съответно и аз ще си тръгна, нанякъде. Живот и здраве, да доживееме момента.
За желанието - не е свързано с годините брачен живот, нашият беше само около година. И сега наново, но след дълга пауза и вече доста променени. Просто не го желая, не ме привлича по никакъв начин, да не кажа "отблъсква ме"...
| |
|
|
|
А той желае ли те?
Да ти кажа, звучи ужасно всичко това.
Не претоплената манджа като цяло, а фактът, че трябва да споделяш ежедневието си е някакъв човек, който е чужд, нежелан и даже..отвратителен за теб. Пари ли нямаш? Обикновено хората търпят такива работи, когато са много на зор..
| |
|
Тема
|
Re: Как забравяте
[re: OSag]
|
|
| Автор |
saksun (непозната) |
| Публикувано | 08.10.15 22:34 |
|
|
И да има другарски съд... какво? Някои хора обичаме да заставаме зад или пред клубаря, и да имаме сходни виждания. Не става ли?
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
Той има щения към мен, да.
Ако нямаше щеше да ми е по-добре.
Аз съм съгласна да си живеем като съквартиранти,
но той - не. И точно там е проблема.
На зор бях и затова го направих.
Сега съм добре.
Почти...
| |
|
|
|
Баси - колко свободно време имат хората - да си "чатят", да се ревнуват, да се заплесват .
Сутрин ставам, правя закуските на скъпата и детето, после водене на детска градина, после и двамата на работа, после малко излизане с малкото или игри у дома, вечери, една-две пишки за взаимно успокоение - после всеки си рови в компа и я си гледа филм, я нещо дребно работа. Събота и неделя - семейни разходки или всеки малко време сам за себе си с приятели.
Как се овъртолвате в тия драми не знам .
| |
|
|
|
Насочи всичката тая мисловна енергия извън емоциите и ще станат нещата. Малко детоксикация от самия себе си. Стани част от нещо по-голямо - колкото и тъпо да ти се струва то.
| |
|
|
|
На новата когато
клинчето свалих.
От туй което се разкрива
аз разбрах във стих
че клин се с клин избива.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
| |
|
|
|
особено за жените те са животни и стават само за ебане и после ги изхвърляш, жената е човешко животно .
67
| |
|
|
|
azzz azzazel нищо не забравям, всичко помня, azzazel leth your your wings at 12, i shall fly in to the storm, god bless me!
666]
охранителна полиция на ада,
сс
хай хитлер!
65777+
| |
|
|
|
нека хаосът дойде над софия сега
65777+
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
